От днес до 3 август се открива общественото обсъждане на Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 година. Документът е качен на страницата на Министерството на земеделието и храните и подробно разписва начините за увеличаване на биологичните площи в България, така че след седем години те да достигнат 10 на сто от обработваемата земя, при под 2 процента – в момента. Наглед тази задача изглежда почти непосилна, но, ако новият план бъде спазен точно, администрацията би могла да насърчи земеделците да инвестират в органичното производство.
По втория стълб на Стратегическия план 2023-2027 за биологично земеделие в интервенциите II.А.1 „Биологично растениевъдство“ през следващите 7 години са предвидени 331 378 525 евро.
България е на опашката в ЕС по биологични храни
Стимул за увеличаване на площите са и средствата по първи стълб –41 000 000 евро Стратегически план 2023-2027 (55 000 000 лв.) Средствата са насочени към интервенция - II.Г.1.1 „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“. Отделно по стълб втори от Стратегически план 2023-2027 са предвидени и 34 305 008 евро, където като компенсаторна интервенция ще се прилага II.A.9 „Биологично пчеларство“.
Има предвиден бюджет и по рибарската програма ПМДРА 2021-2027 г. (до 25 000 евро БФП). Тези средства са ориентирани към създаване на минимум 5 сертифицирани стопанства за производство на биологични аквакултури.
До 2024 година ще бъде създаден и модул „Контактна форма“ в Електронния регистър на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, осигуряващ за възможност за директна връзка между всички оператори, вписани в него, е разписано в националния план. Заделен е и бюджет от 30 хиляди лева, така че всяка година да бъдат актуализирани технологичните карти за отглежданите в страната биологични култури.
Разширяване на пазарите
От съществено значение за малките и средни производители е да намират бързо и лесно пазари за своята продукция. В тази връзка в плана са заложени и конкретни стъпки. Още през тази година ще се инициира подписването на споразумения между Министерството на земеделието и храните и министерствата на здравеопазрането, на образованието и науката, на вътрешните работи, на отбраната и на труда и социалната политикаи и на общините за включване на български биопродукти в храненето на служители на ведомствата, пациенти на болнични заведения и настанени в социални домове и патронажи.
След като се направят анализи на потреблението на хранителни продукти по категории в посочените ведомства и на разходите за храна ще изчисли дали се налага увеличаване на бюджетите им.
Брюксел иска да имаме частна съветническа мрежа за биопроизводство
Заедно с финансовото министерство ще бъде предложена законодателна промяна за включване на биологичните продукти с минималните задължителни критерии по ЗОП за възлагане на обществени поръчки, така че 5% от количествата на доставките да бъдат с биологични продукти.
До 2025 година ще се направи проучване и в детските градини и училища, така че поне 30% от ползваните продукти да бъдат произведени в страната и да са биологични. Тези инициативи ще се проведта съвместно с общините, като отпусканите досега бюджетни средства бъдат използвани за подобни доставки.
В националния план специално място е отредено и на контрола върху биоземеделците, така че да бъдат предотвратени вероатните канали за измама по търговската верига. Ще бъдат блокирани всякакви подвеждащи потребителя информации като например надписите БИО, които често се поставят върху не биологичните храни.
За да може БАБХ да прави годишно поне 200 проби, на основа риск анализ, всяка година ще се отпускат 150 хиляди лева годишно, така че агенцията да взима проби от биопродукцията на минимум 3% от регистрираните стопанства. Страната ни ще си сътрудничи с мрежата на ЕС за борба с измамите по агрохранителната верига (FFN) и Европол за анализирането на сектора с цел да се предотвратят измамите и да се координират разследванията.
Ще се тасърчи регистрирането на БАБХ за подписване на сертификатите в европейската TRACES-система по електронен път.
До декември 2024 година в страната ще бъдат изработени електронни наръчници за прилагане на правилата за биологичното производство при преработка на биологични млечни/месни продукти; на биологични плодове и зеленчуци; на биологични козметични продукти и био почистващи препарати. До 2025 година от неправителствените организации ще се разработени и биостандарти за качество.
Освен продажбите по фермерските пазари ще се създадат и пилотни проекти за абонаментни доставки на кошници от био храни до потребители на местно/регионално ниво. Други 15 млн. лв. са заложени в Стратегическия план за разработване на мерки за биоземеделие в селските райони, с цел насърчаване на малки, млади и нови земеделски стопанства.
До 2030 г. финансово ще бъдат подкрепени и научните изследвания и иновациите във връзка с алтернативните източници на хранителни вещества, селекцията и хуманното отношение към животните в сектора на аквакултурата. Ще се стимулират и инвестициите в адаптирани системи за поликултурно отглеждане и мултитрофична аквакултура и дейности, свързвани с рибарниците и развъдниците за млади екземпляри.
Още през следващата година се предвиждат и законодателни промени, така че при отдаване на пасища от държавния и общинските фондове на земеделски производители, да има специална преференция за биофермерите, които оглеждат животновъдни обекти разположени в териториална близост до тези пасища (площи). Идеята е при първата година от влизането им системата за контрол те да могат безвъзмездно да ползват тези пасища. За тази промяна не се изисква допълнително финансиране и ще се осъществи съвместно с Националното сдружение на общините в България.
Екатерина Стоилова
