Начало » Новини » Коментари
18.01.2023 г.

Брюксел иска от България да има и частна съветническа мрежа!

Стратегически план
Брюксел иска от България да има и частна съветническа мрежа!

Стартиращите земеделци имат нужна от спешни съвети за почвите и защитата на посевите Снимка: sinor.bg

Ако не знаете защо Европейската комисия отпуска голям бюджет за съветническите услуги в земеделието на всички държави-членки, отговорът е, че в повечето от тях обучението и консултантските услуги за фермерите се извършва основно от самите браншови организации, от земеделските камари или от частни лица и фирми. И тези съветнически мрежи са близо до всеки стопанин, който има нужда от професионална помощ. В България и досега бюджетът се ползва само от една държавна структура -  Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), чийто експертен потенциал обаче е недостатъчен да обслужва всички малки и средни земеделци, чийто старт в бизнеса отчаяно се нуждае от консултациите на агрономи, ветеринарни лекари, икономисти или юристи.

Досега службата изработваше единствено проектите на съвсем малките земеделски стопани, което е крайно недостатъчно като услуги. Особено в сегашния програмен период, когато законодателството придобива такива специфични особености, че без необходимата съветническа помощ фермерите трудно биха се справили.

Опитът от миналия програмен период показа как службата за съвети не успя да усвои целия бюджет, отпуснат за аграрни консултации, и накрая парите отново бяха прехвърлени към други мерки. От това загубиха малките и средни фермери, чийто бизнес умря поради липса на познания в една сложна материя, каквито са растениевъдството и животновъдството.  

И още нещо, което администрацията скри от нас. Когато през лятото на миналата година Европейската комисия отправи онези 400 забележки към стратегическиа ни план за развитие на земеделието до 2027 година, едната от тях беше, че България задължително трябва да разпредели бюджета си за съветнически услуги между НССЗ и частни експерти и фирми. С мотива, че само така европейското законодателство би могло да бъде лесно обяснено на всички фермери. В корекциите на Стратегическия план, одобрен от Брюксел, е записано, че страната ни ще въведе частни съветнически услуги.

Никой обаче не знае дали тази система ще заработи бързо и кой опит ще бъде приложен. За читателите на Синор.бг потърсихме становището на Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена”, който отдавна се занимава със съветнически услуги по различни програми. Според него „страна ни много бързо трябва да приложи чуждия опит, така че неправителствените организации, частният бизнес, дори фермерите по места да могат да консултират свои колеги, имащи нужда от аграрни съвети”. За пример той даде Гърция, Австрия и Франция, където от години фермерските консултантски услуги се извършват от регистрирани съветници, които освен фирми или браншови организации могат да са и частни лица. В Австрия например работят биологични фермери, които от години съветват колегите си и за това получават евросубсидии. В Гърция не държавата, а фирми и частни лица, получили одобрение за консултантски услуги, се занимават с тази дейност. Единственото, което се изисква от тях, е, когато съветват земеделците, да не бъдат обвързавни с дистрибутори на суровините, потребни за производството, защото целта на тези съвети е младите стопани по-скоро да получават агротехнически, икономически и друг тип консултации. Колкото до торовете и препаратите за растителна защита, там трябва да се работи с активни вещества. Апостолов дава пример с биологичното производство, където има забрана върху употребата на химически продукти и там е важно да се познава и прилага основно агротехниката, избора на сортовете семена и др., затова и съветите са основно в тази посока.

Мотивът съветническите услуги да се разраснат с помощта на частни консултанти произтича и от основното правило, така нареченият „Златен стандарт”, който предполага на всеки 100 фермери да има поне един добре подготвен съветник, който да бъде в помощ по различни теми, започвайки от технически проблеми при производството на полето до помощ за продажбите или новите екосхеми”, обясни Апостолов. И понеже в плановете на Министерството на земеделието за биологичното производство до 2030 години е заложено да имаме поне 10 000 биофермери, на нас ще ни трябват поне 100 добре подготвени консултанти, които да помогнат това да се случи. Но те ще ни трябват още утре, а не през 2030-а!”, категоричен е експертът.

Почти невъзможно  ще бъде да увеличим биоплощите до 2030 г.

Той дава пример и със съветническите услуги във Франция, където земеделската камара има общо 5 000 собствени съветници, назначени на заплата. От тях 350 са агрономи, хиляда отговарят за растителната защита, 700 - за би земеделие, хиляда - за животновъдство и 85 - за горско стопанство. Допълнително има независими съветници и компании, съветници, които работят в асоциациите, научни институти и т.н.

Именно затова от агроведомството се очаква да подготви бързо наредбите за прилагане на новия тип услуги и в България. Ще добавим, че тези нормативи не трябва да ограничават съветничеството, а да насърчават агрономите и ветеринарите по места като физически лица да консултират земеделците, както го правят в Австрия и Гърция. А не да се избират фирми, приближени до властта, които да обслужват нечии интереси, както у нас се случваше досега с информационните кампании за популяризиране на еврозаконодателството.

Важно е съветничеството и у нас да се даде на обикновени агрономи лии фермери, това би станало само при желание от страна на българската администрация да не стопира бизнеса.

Тук ще припомним, че от вчера в Министерството на земеделието се провежда среща, организирана от Европейската комисия и свързана с предстоящия прием на проекти по програмата „Хоризонт Европа”, където в съветническите мрежи участват консорциуми, привличащи фирми от поне 20 европейски държави.

Днес представителите на ЕК и Европейското партньорство за иновации се срещат очи в очи с представители на български университети и фирми от земеделието, които биха могли да участват в тези консорциуми. Приемът на проекти по „Хоризонт Европа” буквално „чука на вратата ни”, тъй като първите процедури са напрочени за през март тази година.

Екатерина Стоилова

Брюксел иска от България да има и частна съветническа мрежа!
5874
 

Последни материали
Виж
Обучения
Национален парк Рила отбелязва Световния ден на Земята
Кубота представя трактор с мощност 22 к.с. в гамата Escorts-Kubota
Петна по листата
Направете първичен преглед на листата на овощните и лозите
През първото тримесечие на годишна база
Износът на пчелен мед от Украйна скочи почти двойно при ръст на приходите под 40 на сто
Зърнопроизводителите очакват слаби добиви, надяват се на качество
Жътвата на пшеницата и ечемика ще започне с месец по-рано заради жегите
След споразумение между производителите и министерството на развитието
В Гърция свалиха цените на някои стоки за Великден
Свързани материали
Виж
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини