Всеки фермер, който иска да се занимава с чисто земеделие, минава през тригодишен период, докато премахне остатъците от химия в почвите и водите, затова и малцина се захващат с биологичното производство. Първо, защото самата сертификация (включваща консултантски услуги, проверки на място и указания за използвани торове и препарати) струва много скъпо. И второ, защото във всеки етап от работата си биофермерът подлежи на контрол от Българската агенция по безопасност на храните. Която пък от своя страна не само проверява, но и дава услуги, за които се плащат държавни такси.
Изседванията на меда също поскъпват
Говорим за лабораторните анализи за наличие или липса на опасни вещества, защото, за да стигне биохрана до трапезата ни, пробите фермерите са длъжни по закон да изследват не само тоговата си продукция , но също и използваните от тях продукти за растителна защита, торове, подобрители на почвата и др. Като таксите за тези изпитвания са доста високи.
Ето и някои от основните разходи, които фермерите правят, докато преминат трите години на сертификация, а и след тях.
За изпитване за ефективност на торовете, подобрителите на почвата и на биологично активните вещества и хранителните субстрати през първата година от изпитването за групи култури таксата е 5 200 лв. За всяка следваща година тя се намалява до 4 500 лв. на година.
Видим скок на таксите за афлатоксини и нитрати
Ако се наложи да се направят специални опити за фитотоксичност или резистентност на културите, таксата е по 4 600 лв. за двата вида анализа. Същите такси са плащат и в случаите за изследване на влиянието върху съседни или срледващи култури, както и за влиянието върху полезни видове растения.
От 1 500 до 3 хил. лв. пък е таксата за одобряване на бази на физически и юридически лица, в които за срок от пет години биха се извършвали биологични изпитвания.
