От 2012 до 2020 година всяка година площите с биологично отглежданите култури в държавите от ЕС са нараствали с по 5,7%, в резултат на което делът на земеделската земя, заета с биологично земеделие се е увеличил с повече от 50%. Това съобщиха от Европейската комисия с доклад, оповестен миналата седмица.
Според статистиката, през 2020 г. 9,1% от селскостопанската площ в ЕС е била с едногодишни и многогодишни биокултури и трайни насаждения. Макар и със значителни различия в държавите-членки, органичните ферми са по-големи от конвенционалните стопанства и се управляват от по-млади мениджъри на ферми. Повтаряйки растежа на производството в ЕС между 2015 и 2020 година, продажбите на дребно с органични продукти нараснали двойно.
Четирите държави с най-големи площи за биологично земеделие в ЕС са Франция, Испания, Италия и Германия и взети заедно, те държат 52% от общата площ с биокултури през 2012 г. и 59% - през 2020 г.
Огромен провал за България е, че въпреки природните дадености, страната ни е на 25-о място по сертифицирани площи и земи в преход сред 27-те членки на ЕС – след нас са само Ирландия и Малта, чиито почви са далеч по-неплодородни от нашите. Вторият проблем е, че у нас преобладават площите в преход към биологично производство, а тези с биокултури са няколко пъти по-малко. В същото време Австрия, която е на първо място в ЕС по биоплощи - с над 25 хиляди хектара, всичките тези земи са изцяло органични, няма площи в преход. Втора като Австрия с напълно сертифицирани биоплощи е Германия, която е на 14 място.
Най-големият дял от площите за биологично земеделие в ЕС са пада на постоянните пасища (42%), следвани от тези със зелен фураж (17%), зърнените култури (16%) и трайните култури като плодове, маслини и лозя (11%). Въпреки значителния растеж, органичното животновъдство все още представлява малък дял от общото животновъдство в ЕС, между 1% и 7% в зависимост от сектора.
Българските фермери се нуждаят от съветници, за да вдигнат биопроизводството
Във време, когато за ЕС е от решаващо значение да намали зависимостта си от торове по геополитически, екологични и икономически причини, данните от мрежата на ЕС за земеделска счетоводна информация (FADN) показват, че фермите за биологично производство харчат много по-малко за тези продукти и за пестициди, отколкото конвенционалните ферми, се посочва в доклада на ЕК.
Фермите за органични полски култури спестяват 75-100% от разходите за продукти за растителна защита на хектар и 45-90% от разходите за торове на хектар в сравнение с конвенционалните ферми. Органичните ферми имат средно по-ниски добиви (5-30% по-ниски за добивите на култури например) и в някои сектори имат по-голяма нужда от работна ръка, за да произведат същата стойност на продукцията като конвенционалните ферми. Те все още генерират подобен или по-висок доход на работник благодарение на по-високите цени, както и по-високите нива на подкрепа от ЕС, произтичаща главно от Общата селскостопанска политика (ОСП).
През 2020 г. 61,6% от земята в ЕС, заета с биологично земеделие, е получила специфични плащания за подпомагане на биологичното производство от ОСП - средно със 144 евро/ха подкрепа от ОСП и 79 евро/ха - национално съфинансиране, четем в доклада.
Според експерти, биологичните фермери в райони с природни ограничения биха могли да получат допълнителна подкрепа, която насърчава селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия. По-нататъшните мерки за развитие на селските райони също биха подкрепили развитието на биологичното производство, включително инвестиции в практики за биологично земеделие и помощ за маркетинг и насърчаване на биологични продукти.
В новата ОСП (от 2023 г.) делът на ИЗП, които ще получат подкрепа от ОСП за биологично земеделие, е по-висок.
Бързото нарастване на продажбите на органични продукти показва нарастването на потребителското търсене и успеха на мерките за поддържане на търсенето. Ръстът на органичните продажби беше особено силен по време на пандемията от COVID-19, тъй като потребителите обръщат повече внимание на здравословните проблеми, по-високата консумация на храна у дома и/или недостига на конвенционална храна. Текущите икономически развития като например инфлацията обаче влияят върху покупателната способност на потребителите в ЕС и оказват влияние върху търсенето на биологични продукти, се посочва още в документа.
В доклада специален фокус има и върху развитието на сектора на биологичното земеделие в избрани държави-членки на ЕС като например Австрия, Полша, Чехия, Франция и Румъния, които отделят значително място в подкрепата на този вид производства.
