Маса публикации се изписаха в последните години за трудния достъп на родните биологични продукти до пазара, за манипулациите с качеството им или за избирателно провеждания контрол, когато става въпрос за български и вносни биохрани. Този път оставяме настрана тези теми, за да се фокусираме върху опитите на Консултативния съвет по биопроизводство към агроминистерството да въведе широко прилаганата практика в много европейски държави за задължителни доставки в детските градини и училища на определен процент биологични плодове и зеленчуци в цялостното меню.
„Не мислете, че тази система за снабдяване на държавните учебни заведения и учреждения с местни биологично чисти храни е утвърдена лесно дори в Европа. Освен добре организирана логистика между бизнес и потрелители, са нужни още много воля, убеждаване и разговори с кметове, директори на училища и детски градини, фирми за кетъринг и други звена, свързани с контрола върху храните, за да се постигне работеща верига за подобни доставки”, съобщи за Синор.бг Стоилко Апостолов, съветник на земеделския министър в областта на биопроизводството.
Неслучайно екипът на ведомството е в процес на активна комуникация с директори на детски градини и на кметове от малки населени места, които имат желание да организират процеса, така че поне на първо време местните фермери да започнат редовно да предлагат качествената си продукция за най-малките. „Не е достатъчно само да бъдат подготвяни наредби или планове, които впоследствие да не се изпълняват. Нужна е упорита работа, затова на първо време ще потърсим доброволци директори на детски градини в региони с по-голяма концентрация на биологични стопанства, които биха се сдружили за цялостно организиране на процесите”, обясни още Апостолов.
Огромна работа и административно натоварване ще се стовари върху кметове и директори на детски градини, които биха се захванали с тази инициатива. Защото доставчиците за тези кухни в момента се избират обществени поръчки, но въпросът е дали спечелилите търговци ще се съгласят да купуват освен от стоковите борси и от фермерите. И ако в процеса на доставки се включат и биофермерите, всеки от които доставя сам своята продукция, това би затормозило силно работата на готвачите в детските кухни, които и без това са дефицитен кадър в малките села. Нито един кмет или директор на градина би се съгласил с подобна организация, защото тя практически ще затрудни всички. Именно затова трябва да се приложи модел, успешно прилаган в чужбина. „Всичките разговори, които тепърва ще провеждаме за изпълнението на тези пилотни проекти в общините, са в посока към намиране на адекватни решения, така че продукцията на биофермерите да стигнат до нашите деца”, поясни още Апостолов. Но за целта трябва директно да общуват представители на бизнеса, местната власт, търговски фирми-доставчици и др., стигайки до работещ проект.
В тази връзка експертът даде пример с Франция и Италия, където системата за задължително осигуряване на определен процент биохрани в менюто на държавните учреждения работи от години. „Във Франция например е въпрос на чест училищата и държавната администрация да сключва договори за доставка на храни от местни фермери, защото това са пари от държавния бюджет и те трябва да се дават за стимулиране на местния бизнес, а не примерно да внасят картофи от Белгия”, коментира Апостолов. Именно затова и този вид поръчки в еврозаконодателството са известни като „устойчиви обществени поръчки”.
Слабо субсидиране за агроекология
Беглото връщане към нашата действителност показва коренно различна картинка и никакви инициативи от българската администрация, която да прояви подобен патриотизъм по отношение на консумацията на мляко, сирене, плодове или зеленчуци, произведени в България. От десет години по телевизорите само вървят едни платени реклами с лозунга „Подкрепете българското!”, но това по никакъв начин не е променило мисленето в подкрепа на родните биохрани. Има желание от сегашното ръководство на Министерството на земеделието и храните тази практика да се промени. Въпросът е каква организация ще се изгради, така че и у нас европейските практики с биохраните да станат факт.
Само преди ден Стоилко Апостолов е участвал в онлайн семинар с колеги от Финландия и Дания, които са на светлинни години от нас по отношение на организацията за доставки на биопродукти за деца и ученици, но продължават да се развиват. Добър пример в това отношение е представения от тях европейски проект за включване на биофермери в доставки на биологични продукти за обществени кухни във Финландия и в Дания.
„Всички добри примери са се случили благодарение на пилотни проекти с участие на възложителите на обществени поръчки - университети, диетолози, кулинари специалисти, нутриционисти и социолози, които в продължение на повече от година са работили по този проект”, обясни експертът. Конкретно за Финландия е представен пилотен проект, финансиран от тяхното министерство на земеделието, в резултат се е стигнало до редовни доставки на биопродукти за техните държавни кухни. "Обществените кухни там са огромни, готвят за много училища, детски градини и домове за стари хора, като изискването за продуктите, които ще се доставят от фермерите, са били високи (да са измити и пакетирани, а картофите и морковите - нарязани). В продължение на година са провели посещения във фермите, за да видят как се отглеждат културите, като дори са готвели на място. И тогава те откриват, че "заради по-силния вкус и аромат на биозеленчуците е необходимо да се влагат по-малки количества в ястията, отколкото с конвенционални продукти. ЗАТОВА СЪЗДАВАТ и НОВИ РЕЦЕПТИ! В крайна сметка успяват. Благодарение на този проект цените на една порция храна с включени биопродукти в студентски стол в Хелзинки сега вече струва 3 евро, докато една порция в студентски стол в Брюксел се плаща за 5,5, - 6 евро, без да има био продукти”, са разказали членовете на проекта по време на онлайн семинара.
Естествено в България трудно бихме се сравнявали с опита на скандинавските държави, но пък е добре да започнем да подкрепяме всяка идея, която би осигурила здравословни храни на първо време поне за най-малките малчугани. Не са малко и младите предприемачи у нас, които искат да се занимават с биологично производство, или пък да инвестират, ако са в друг бизнес, даващ възможност за странични занимания. Въпросът е дали и в администрацията ще се появят хора с воля да подкрепят подобни каузи, защото до този момент се е натрупала една камара от пречки, с които биологичните фермери все още трудно се справят.
Екатерина Стоилова
