Всички растения се нуждае не само от вода, но и от основни хранителни вещества. В зависимост от климатичните и почвени условия, сезона, както и вида на дадена култура – нуждите от подхранване се променят. Опитните градинари знаят, че от азотно подхранване растенията се нуждаят в началото на своята вегетация, за да формират зелена маса.
Какъв е най-добрият начин за внасяне на азота и в каква форма се усвоява по-лесно от кореновата система?
Азотът е в основата на всички жизнени процеси на растенията – той влиза в състава на белтъчините, но участва и във фотосинтезата. При недостиг на азот растенията забавят растежа и развитието си, листата избледняват и падат, добивите намаляват, а вегетационният период се съкращава значително.
Защо пожълтяват листата на разсада при доматите?
През пролетта могат да се прилагат както минерални, така и органични торове. Внасят се при подготовката на лехите и посадъчните ямки, по време на разхлабване на почвата, както и под формата на листен тор.
Как растенията усвояват азота?
Съществуват три форми на азота: амониев (амониев сулфат, амониев нитрат, амониев хлорид), нитратна (калциев нитрат, натриев нитрат) и амидна (карбамид).
Амониевият азот се задържа добре в почвата и се усвоява лесно от растенията дори в студено време. Ето защо през пролетта, когато нощните температури са все още ниски, азотът трябва да се внася предимно в амониева форма.
Амоният се конкурира в почвата предимно с магнезия и калция. Ако растенията показват признаци на недостиг на магнезий (междужилкова хлороза) или калций (върхово гниене), не трябва да се прилагат амониеви торове.
Когато почвата е топла, тогава растенията абсорбират добре азота както в амониева, така и в нитратна форма. Струва си да отбележим, че нитратите в почвата са много подвижни, слабо се фиксират в нея и на леки почви се измиват бързо от кореновия слой. Ето защо е добре да се използват за подхранване на растенията през първата половина на вегетацията им. Важно е да знаем, че не е добре да се използват азотни торове по време на вкореняване на разсада и по време на цъфртеж, защото нитратният азот препятства усвояването на фосфора.
Азотът в амидна форма се усвоява най-бързо през листата, но когато се прилага кореново, амидът се превръща в амоний под въздействието на почвените бактерии. Следователно уреята (карбамид) може да се използва както за листно, така и за кореново подхранване при разхлабване на почвата.
Как се внасят минералните азотни торове?
При прилагането на минерални азотни торове трябва да се има предвид типа на почвата, киселинността и особеностите на културата, която ще се подхранва.
Амониевата селитра (амониев нитрат) съдържа амониев и нитратен азот в съотношение 1:1. Общото количество азот е около 35%. Торът е силно разтворим във вода и в почвата и се усвоява бързо от растенията. Селитрата се внася през пролетта като основен тор или като последващо подхранване на растенията. На тежки почви торът се внася при окопаване, а на леки може да се зарива с гребло (5-10 г/м2 за зеленчуци, 10-15 г/м2 за храсти и 15-20 г/м2 под овощните дървета.
Калциевата селитра (калциев нитрат) съдържа около 14% азот, силно разтворим във вода и има алкална реакция. Препоръчва се за торене на зеле, което не понася кисели почви, както и за домати, особено ако през предходния сезон е имало върхово гниене.
За профилактика на върховото гниене при доматите се прилага кореново (1 г на 1 л вода), а за листно – 1,5 г на 1 л вода. Кореново се подхранва след добре овлажнена почва.
Карбамидът е най-концентрирания азотен тор, който съдържа 46% азот. Разтваря се добре във вода и е активен върху добре навлажнена почва. Когато се внася в почвата е добре да се вгражда на дълбочина до 7-8 см в количества 5-10 г/м2 за зеленчукови и цветни култури, 10-20 г/м2 за ягодоплодни.
За листно подхранване на овощни и ягодоплодни култури през пролетта се използват 20-30 г на 10 л вода и се обработва до навлажняване на листата.
Освен основните азотни торове, през пролетта могат да се използват и комплексни, съдържащи повишени количества азот.
Органичен или минерален тор?
Добре е да познаваме характеристиките на органичните торове, както и предимствата им. Първо, органичните торове съдържат не само азот, но и други хранителни вещества в достъпна за растенията форма. Второ, подобряват качествата на почвата, повишават хумусното съдържание, усилват микробиологичните процеси. Трето, именно органичните торове позволяват да се избегне засоляване на почвата, както и да се отстранят всички недостатъци от нерационалното използване на минералните торове.
По-често използвани органични торове са: зелен тор, компост, оборски тор, птичи тор, биохумус. Птичият и неузрелият оборски тор съдържат високи дози азот, но е по-добре да се внасят през есента, защото могат да причинят изгаряне на растенията.
Минералните торове действат по-бързо, но влошават физичните свойства на почвата и не могат пълноценно да се усвояват от растенията без почвените гъби и бактерии. Благодарение дейността на микрофлората протичат процеси на минерализация на органичните остатъци и труднодостъпните хранителни елементи се превръщат в достъпни. Важно е да се внасят органични торове, защото именно те правят почвата „жива“, аерирана и богата на полезни микроорганизми.
