Една от дългогодишните „забрани“ при есенното подхранване е внасянето на азотни торове. Смята се, че те могат да причинят повече вреда, отколкото полза. Някои експерти категорично не препоръчват използването им през есента, докато други съветват да се внимава, но не и да се избягват напълно.
Защо възниква митът за „вредата от есенния азот“?
От трите микроелемента, които се използват за подхранване, азотът има най-противоречива репутация. Точното дозиране и времето за внасяне са постоянен обект на обсъждане и спорове в научните среди. Освен това употребата му през есента се счита за крайно нежелателна. Фосфорът и калият, на този фон, изглеждат като съвсем безобидни елементи, които могат да се използват от ранна пролет до първите мразове, което също не е съвсем вярно.
Защо азотът е нежелан през есента?
Основните му „грехове“, ако се използва прекомерно в почвата са:
– забавено узряване на летораслите и ниска устойчивост на замръзване през зимата;
– прекомерен растеж на зелената маса и пробуждане на спящите пъпки;
– намаляване на устойчивостта на болести;
– забавяне на узряването на реколтата и лошо качество;
– натрупване на нитрати в продукцията.
Това са сериозни аргументи, които ни подтикват да изключим незабавно азота в есенното подхранване. Такива сериозни последствия могат да настъпят, ако присъствието на азота е предозирано.
Например, ако почвата е плодородна и внасяме щедри количества свеж оборски или птичи тор както през есента, така и през пролетта, а през сезона подхранваме с калциев и/или азотен нитрат. Естествено, че излишъкът от азот ще бъде гарантиран, което неизбежно ще се отрази негативно на растенията, а есенното подхранване с азот само ще влоши ситуацията.
Негативното отношение към азота произтича и от факта, че не се обръща достатъчно внимание на неговата форма. Нитратните съединения се абсорбират бързо и имат мощно въздействие върху растенията. Излишъкът от този азот е причина за вече споменатите негативни последици.
Амидните и амониевите първо претърпяват нитрификация, а след това се абсорбират от кореновата система и действат по-бавно и нежно.
Много едногодишни култури, отглеждани както на открито, така и в защитни съоръжения, потребяват големи количества азот до късна есен – на практика до прибиране на реколтата или до загиването им. Такива са: домати, краставици, тикви, тиквички пипер, салати, спанак, зеле и подправки.
Подхранването на овощните дървета и ягодоплодните култури през есента също изисква торовете да съдържат азот, защото недостигът за тях е по-лош от лек излишък, а за тревните площи е немислимо без азотни съединения.
Факт е, че азотът е основен градивен елемент на почти всички важни органични съединения в растенията – нуклеинови и аминокиселини, витамини, протеини и фитохормони. Той има косвено влияние върху усвояването на фосфора и калия при по-ниски температури, защото някои аминокиселини способстват за това, а белтъчините се явяват пряко транспортно средство за много елементи.
За пролетен „старт“ и пробуждане на растенията също е необходим азот – декоративни храсти и дървета, някои луковични и грудкови цветя. Те получават азот трудно през пролетта по няколко причини: ниски температури на почвата, ниска активност на кореновата система, повишена влажност на почвата, бързо отмиване на достъпните форми на азот от коренообитаемата зона. Многогодишните растения натрупват азот в корените си, за да осигурят начален старт през пролетта и го използват за времето, когато могат да получат достатъчни количества отвън. Това е още един сериозен аргумент за включване на азота в есенното торене.
Какъв азот да изберем?
Предвид важността на азота, важно е да се направи правилен избор на тор. Бързодействащите ще предизвикат пробуждане на пъпките и продължаване на вегетацията при топло време, а също ще забавят узряването на реколтата на по-късно узряващите сортове. Това дава лошата репутация на азота.
Органичните торове – оборски и птичи тор, хумус и компост са по-популярни за есенно подхранване на многогодишните култури. Те не трябва да бъдат свежи, а съхранявани поне 2-3 месеца. За това време по-голяма част от най-активния азот се изпарява, а останалите минерални форми са достатъчни за нормален старт.
Що се отнася до минералните торове, най-добри резултати дават съставите с амониев или амиден азот. В тази форма той е относително неподвижен и постепенно се нитрифицира от почвените микроорганизми в съединения, лесно усвоими от корените на растенията.
