Бамята е южно, топлолюбиво растение. За да поникнат семената е необходима минимална въздушна температура от около 20 градуса. Затова тя се засява най-късно от всички, отглеждани в нашите градини зеленчукови култури - обикновено в края на май - началото на юни. Бамята обича много горещото време и затова в райони с кратък вегетационен период за развитие на растенията и с кратко лято тя не може да успее. По отношение на влагата бамята също е взискателна.
Нуждае се от редовно напояване през летните горещи месеци. Дава добри резултати във всички наши градински почви, които са наторени достатъчно с органични торове. Мястото, предназначено за засяване, се подготвя с есенна дълбока оран, при която се заорава и торът - 3-6 кг азот и калий и 6 кг фосфор на декар. Напролет, поради късното засяване, се налага да се направи още една оран, след което се бранува кръстосано. Оформят се лехи и фитарии. Бамята успешно може да се отглежда и на тирове (кавали). За да се ускори поникването, семената може да се рътят. Засяването на рътените семена обаче трябва да става в почва, в която влагата се задържа и след поникването на семената. При отглеждането на кавали и фитарии сеитбата се извършва гнездово, по 4-5 семена в гнездо, при разстояние 50 см между редовете и 25-30 см в редовете.
При отглеждането на тирове семената се засяват в основата на тира. Ако се отглежда на ленти, сеитбата се извършва с редосеялка при разстояния 50-60 см между лентите, 30-40 см между редовете и 20-25 см вътре в реда. Грижите по време на вегетацията се състоят в редовно прекопаване, плевене и поливане. В зависимост от условията през годината и характера на почвата през вегетацията се правят от 3 до 5 поливки. Прибирането на реколтата започва няколко дни след прецъфтяването. Беритбата на плодовете трябва да става редовно, всеки ден или през ден. Обират се чушките, когато са още съвсем млади и крехки и имат дължина 3-5 сантиметра.
Плодовете нарастват бързо и бързо загрубяват и губят от своите вкусови, кухненски и технологични качества. Те не издържат съхраняване и продължителен транспорт и трябва да се предават незабавно на пазара за консумация или в предприятията за преработка. Беритбите продължават до есента, когато паднат сланите. Може да се запазят за зимата, като се нанижат на низи и се изсушат. Така те може да се използват през цялата зима. От декар се получават по 800-1000 килограма.
