Дългогодишният председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургаска област Николай Киров е сред малцината земеделски производители в региона, който освен с конвенционално отглеждане на зърнени и маслодайни култури се занимава и с биологично производство. За читателите на Синор.бг ще бъде интересно да научат мнението на фермера по повод стратегията на страната за увеличаване на биоплощите в България до 2030 година и дали това кореспондира с интервенциите, заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г.
Г-н Киров, смятате ли, че българските фермери получават достатъчно информация по новите интервенции от Стратегическия план за периода, който започва от тази година?
Не само нашият бранш, но всички фермери в страната не сме доволни от информацията, която се подава до момента към нас. Хората имат хиляди въпроси по отношение на екологичните схеми, които са новост за всички земеделци в ЕС. Ще дам пример само с една от тях – екосхемата за площите, граничещи с горските масиви. На никого от нас не е ясно напълно как ще се заявява, какви ще бъдат изискванията за поемане на ангажименти за опазване на околната среда. Питаме се какъв ще бъде допустимият слой от горския терен и кой ще има правно основание да получава подобно подпомагане, при положение че едните гори са общински, а другите – държавни? Ако ние ползваме екосхемата за горския фонд, какъв наем ще плащаме, кой ще го определя? Към този момент не сме чули нито от Министерството на земеделието, нито от Разплащателната агенция дали слоят вече е определен.
Хиляди са неизвестните и около билогочното поризводство. Лично аз се занимавам от години с биоземеделие и отглеждам немалко площи – около 6 хиляди декара. До този момент обаче, не мога да кажа точно какви са подпомаганията за този вид производство и за кои култури. Досега субсидирането поставяше тавани, които спираха развитието на биофермерството и не стимулираха земеделците да разширяват площите си. Затова искам да разбера дали отново се въвеждат максимално допустими прагове, защото това би обезсмислило увеличаването на биоплощите, към което България ще се стреми заедно с другите държави в ЕС.
Какви биокултури отглеждате към момента?
Спрял съм се няколко – кориандър, спелта, лимец и овес. И трябва да ви кажа, че за всички тези култури има пазари. Специално за спелтата има голямо търсене в Германия и Израел. За кориандъра също намираме добра реализация в ЕС. Лимецът го гледаме в по-малки количества, предимно за нашия пазар. Но пазарът в Германия е отворен и за биологичен овес.
Поради стагнацията, предизвикана заради войната в Украйна и вдигането на цените, обаче от миналата година търсенето леко се понижи. Нормално е търговците в Европа да оферират към нас по-ниски цени за биопродукти, но пък това ни ограничава, защото разходите за това производство са високи. Затова и през миналата година леко намалих производството. По-рано маржът в цената на биологичната и конвенционалната продукция беше висок и покриваше разходите ни. Но, след като ценовите оферти паднаха с около 20-30%, нямаше как да ни излязат сметките. Както и при конвенционалните култури, всички фермери зависим от пазарите.
Има ли и други колеги от сектора на зърнопроизводството, които биха искали да инвестират в биологично земеделие?
На този етап в региона съм само аз. Според мен обаче държавата наистина трябва да намери подходящите стимули, за да могат повече колеги да инвестират в тези технологии. Ще ви кажа защо. Лично аз отглеждам биологично земеделие върху по-ниско продуктивни площи – почвите там не стават за интензивно зърнопроизводство. От една страна прилагам екологичните практики, от друга – реализирам продукцията на по-висока цена, за да компенсирам по-ниските добиви. Именно затова за мен е крайно необходимо да имам прогнозируемост – точно какви биокултури ще се подпомагат в бъдеще, какви ще бъдат ставките, ще има ли тавани за площите и др. Защото има определени бюджети, но не е ясно те ще бъдат достатъчни и дали няма да бъдат изчерпани – знаете, в предишния период подпомагането свърши. Затова редица биофермери се отказаха. А не е лесно да върнеш един физически блок в биологичен - има преходни периоди, за чието изпълнение се иска време и финансов ресурс, за да изпълняваш ангажиментите.
Смятате ли, че ако новите условия за подпомагане на биопроизводството са изгодни за вас, бихте могли да увеличите производството?
Само икономическите фактори биха повлияли, за да вземем подобно решение. Ако примерно ставките и реализацията на биологичните продукти станат по-добри на единица площ от тези за конвенционално отглежданите култури, тогава всеки би се замислил. При биопроизводството се тори с органични торове, прилагат се естествени препарати, обработките за плевелите са повече механични, по-сложно е, но не е невъзможно. Въпросът е как администрацията би могла да съдейства на земеделските производители.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
