Вчера, 29 май, парламентът гласува на първо четене изменения в Закона за водите. Проектът е внесен от Десислава Танева и група депутати от ГЕРБ.
Ден по-рано Ивайло Тонев, бивш шеф на клона на държавната фирма в Хасково, освободен от поста си от второто служебно правителството на Гълъб Донев през септември 2022 г., изпрати гневно становище до Народното събрание във връзка с предложения законопроект. Десислава Танева го входира на 8 май тази година, а акцентът в него е държавният бюджет да изплаща ежегодно близо 30 млн. лв. (15 млн. евро) „за компенсиране на нетните разходи на „Напоителни системи“ ЕАД за обществената услуга за доставяне на поливна вода.“ В своето становище Тонев напълно отхвърля предложението и го нарича „вредно за развитието на хидромелиорациите и българското поливно земеделие“:
„Според мен моделът, който се предлага, е в пълно противоречие с Търговския закон, не защитава интересите на държавата и би довел до престъпно и нецелесъобразно изразходване на средства, предвидени за период от четири години в капитализацията на търговското дружество „Напоителни системи“ ЕАД в размер на 1,5 млрд. лева. Недопустимо е функционирането на търговско дружество без търговска дейност“, подчертава Ивайло Тонев.
Бившият шеф на клон Хасково на „Напоителни системи“ одобрява управленската програма на Росен Желязков, където е посочена целта да се преструктурират търговските дружества. Тонев доразработва идеята, като специално за напояването предлага създаването на държавна икономическа агенция „Мелиорации“, която да събере на едно място няколко държавни структури като „Напоителни системи“ЕАД, „Земинвест“, „Управление и стопанисване на язовири“ и други. Според него е необходимо да се разработи Национална програма Хидромелиорации.
Ивайло Тонев смята, че след 2007 г. страната ни умишлено е била тласната към неполивно земеделие. Субсидиите на декар, а не на продукция, разбиването на хидромелиоративния фонд, стопанисван от „Напоителни системи“, както и търговията с поливна вода са предпоставки за липсата на поливно земеделие в България“. Той посочва, че язовирите и речния отток обслужват земеделието в съседни държави и че в нарушение на Закона за водите производството на ток от малки ВЕЦ е по-приоритетно от поливането на земеделските площи.
Авторът на становището смята, че ръководството на новата дирекция „Хидромелиорации“ в МЗХ няма капацитета да осъществява политика по планиране, проектиране и строителство на хидромелиоративни съоръжения. Нещо повече. Тонев заявява, че начело на дирекцията стои „лице с ясен конфликт на интереси“, което е недопустимо.
„Няма как преди да встъпиш в длъжност да си собственик и управител на фирми, занимаващи се с проектиране и строителство в сферата на хидромелиорациите, производство и продажба на електрическа енергия, собственост върху МВЕЦ, отработващи води от язовири, собственост на МЗХ и прехвърляйки ги на друг член от семейството това да гарантира безпристрастност“, пише в становището си Ивайло Тонев. И добавя, че от година и нещо, откак лицето (начело на дирекция „Хидромелиорации е Николай Карафезиев – б.а) управлява новата дирекция, „проблемите в сектора се задълбочават, остават само на думи нерешени и приоритетни теми като Закон за хидромелиорациите и работеща Стратегия за развитие на поливното земеделие“.
В становището си Ивайло Тонев, информира, че европейската практика е дейности, финансирани от държавата като услуга от общ икономически интерес, да се представят от агенция. Примерите, които дава, са от съседни държави. А именно:
В Румъния услугата по напояването се предоставя от агенция. Тя се финансира от Национална програма и със средства от ЕС. Цената на водата е изцяло субсидирана. В Румъния се напояват 30 млн. декара земеделска земя.
В Гърция също оперира агенция. Нейната дейност се финансира отново по Национална програма и с евросредства. Водата е субсидирана. В Гърция се напояват 20 млн. декара земеделски площи.
В България напояването е поверено на държавно търговско дружество. Дейността му се дофинансира от държавния бюджет. Цената на водата е на декар и на кубик. В България се напояват чрез дружеството 300 хил. декара.
Автор: Надя Петрова