Законопроектът на Закона за веригата на доставки на земеделските продукти и храни все още не е публикуван за обществено обсъждане, но след вчерашното му презентиране от министър Георги Тахов, недоволството към него стана неудържимо.
Според бившия заместник-министър Александър Йоцев е абсурдно да се въвеждат антикризисни мерки в закон. "Това, което чухве вчера, беше промоция на проектозакон." Пред Нова тв тази сутрин той поправи министър Тахов с пояснението, че надценката не се поставя върху цена, а върху разход. Преди него фермерът от Пловдив Красимир Кумчев обяви, че разходите на производителите за производството на даден продукт се различават и е невъзможно те да се осредняват.
Тахов представи законопроекта на 17 март
Симеон Караколев, съпредседател на НОКА, обърна внимание, че изходът от високите потребителски цени на храните е един - коопераране на производителите, създаване на преработвателни цехове и продажби на готови храни с минимална надценка. За съжаление обаче подпомагането на процеса на коопериране на земеделците у нас е палеативен., според него.
Икономистът и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров заяви, че никъде в ЕС няма въведени надценки за търговците на дребно. Държави като Франция подпомагат производителите си на първо място. В другите европейски държави има поне две звена на посредници. Никой не се е осмелил да ограничи търговците на дребно с твърда надценка, тъй като те имат различен тип разходи докато стоката стигне до рафта.
В същото време пред бТВ директорът на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов категорично заяви, че поставянето на търговска надценка на 22 групи храни ще надуе инфлацията. Това се е случило в Унгария, която въведе подобни мерки, които са довели до 50% ръст на продуктите в рамките на една година. Както Унгария, така и Румъния са били санкционирани от ЕК.
Вълканов изрази съжаление, че въпреки настояването на Сдружението за модерна търговия министерството не е предоставило законопроекта, за да бъде обсъден от търговските вериги. Той се учуди на поставения от министър Георги Тахов акцент върху търговските надценки. Преди това се е говорило, че същината на Закона за веригата на доставки на храните е сдружаването на производителите и скъсяването на пътя от производителя до търговеца на дребно.
Според Николай Вълканов изискването 50% от въпросните 22 групи храни да бъдат 50% български, ще остави празни рафтовете в магазините. Например страната ни не може да осигури повече от 10-12% от месото от едър рогат добитък. Няма продукция от несезонни зеленчуци, тъй като отглеждането им е нерентабилно. Над 50% присъствие могат да имат българските яйца и млечни продукти.
Директорът на търговското сдружение цитира няколко европейски регламенти, които този закон би нарушил, ако влезе в сила. Конкуренцията в търговията ще бъде нарушена. КЗК също има решение от 2019 г., с което оборва подобни практики. Законопроектът връща плановата икономика с всичките ѝ негативи, каза Вълканов.
Той коментира и идеята за евтини магазини в системата на Български пощи. "Това е димка, която се пуска преди приемането на Закона за държавния бюджет и скрития дефицит в него, който се разпределя по доста непрозрачен начин", видя директорът. Той цитира коментар, че предложените 10 милиона лева от националната сметка, за да заработят търговските обекти в пощите, ще са достатъчни само за създаването на проект. Вълканов предложи някой да излезе и обясни защо тази мярка е необходима при 3% инфлация за миналата година.
