Няма подсектор от селското стопанство тази година, в който да не се сблъскваме с огромни загуби на реколта, предизвикани от шеметните климатични промени, наблюдавани от зимата досега. Като се започне от сухата есен и необичайно топлите зимни месеци, след които природата се „съживи“ много преди традиционните за нашите географски ширини месеци, и се премине през проливните дъждове от април и май, за да се стигне до рязкото покачване на температурите още в средата на юни.
Всичко това се стовари като гръм от ясно небе върху иначе опитните български земеделци, затова и много от тях вече не таят надежда за завръщане на онзи умерено-континентален климат, осигуряващ нормални за културите условия.
Успоредно със земеделците обаче под силен стрес са и пчеларите, които за първа година наблюдават необичайното поведение на медоносните пчели, причинено от климатични стресове.
„Заради топлата зима пчелите се събудиха от традиционната си летаргия много по-рано от обичайното, а майките започнаха да снасят яйцата си още през януари вместо през февруари“, посочи за синор.бг един от доайените в бранша - дългогодишният пчелар Николай Симеонов. Ранното им развитие повлиява върху целия жизнен цикъл и немалко семейства измират, защото се наложило да изяждат запасите си от мед и пило преди да могат да излязат на свободна паша.
„Като се добавят дъждовете и променливото време с горещините през май пчелите не само че не си свършиха добре работата като основни опрашители на земеделските култури, но и самите те трудно оцеляваха“, посочи Симеонов. Някои от семействата са успели да се преборят с тези стесове, но за всички ни е ясно, че оттук нататък пчеларството ще се нуждае от специално отношение от страна на държавата.
Рязкото затопляне още от юни до август не само изгори тревите и билките, но и не позволи на пчелите да свършат основната си работа с опрашването. „Колегите пчелари, които имат договори със зърнопроизводители, реално не са успели да изпълнят задълженията си и слънчогледите са останали неоплодени“, обяснява пчеларят. В същото време добивите от мед силно са паднали, особено в районите без валежи, защото ливадната паша напълно е отпаднала.
В районите от страната, където все пак имаше повече валежи, производството на мед тази година е сравнително добро. Лично Симеонов и неговият син са биологични пчелари, а кошерите им се намират в чисти планински региони в Софийско и Трънско, затова не са имали подобни проблеми.
Но и той, и неговите колеги смятат, че биоразнообразието на планетата наистина ще бъде застрашено, ако правителствата не обърнат внимание на хората, които познават, защитават и съхраняват медоносните пчели.
„За да произведат само един грам мед, тези неуморни създания трябва да облетят хиляда цвята на ден. Именно затова всеки един от нас, които практикуваме пчеларство, го правим професионално и от сърце, защото трябва да ги защитим“, посочва Симеонов. И заключава, че в условията на силно променящ се климат управленците според него са длъжни да въведат спешни мерки за стимулиране на пчеларството, както се подпомагат и останалите подсектори на животновъдството и на растениевъдството.
Ще припомним, че още преди този програмен период България настояваше за субсидиране на пчелите като опрашители, само че Европейската комисия не прие нашето предложение. Неслучайно през последните две години голяма част от малките български пчелари се отказаха от бизнеса, защото дребният бизнес трудно оцелява в подобни условия. Към този момент издържат на кризите единствено стопанства с по 200-300 пчелни семейства, както и тези, които са успели да намерят реализация на българския мед на добри цени. Да, но пчеларството трябва да се крепи на семейните бизнеси или пък да се съчетава с друг вид дейност - варианти, които при навреме осигурената подкрепа биха могли да възвърнат интереса на младите към този нелек занаят.
Екатерина Стоилова
