На 10 февруари, денят на свети Харалампий, българските пчелари почитат паметта на този християнски будител, смятан от християнската църква за най-възрастния мъченик. Живял 115 години - от 89-а до 204-а година от Новата ера, Харалампий е канонизиран от църквата като светец. На него се приписват различни чудеса, заради което е наричан Харалампий Чудотворец.
Свети Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия и смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. По време на мъченията раните му задравявали по чуден начин, което поразило езичниците и като гледали твърдостта на вярата му, те повярвали в христовата вяра.
По заповед на императора свети Харалампий бил осъден на смърт чрез посичане с меч. Завели светеца на мястото на наказанието, а светецът вдигнал ръцете си нагоре, насочил погледа си към небето и се помолил за всички хора - да им даде бог телесно здраве и душевно спасение, да умножи земните им блага и да благослови плодовете на труда им! След тази молитва светият старец предал богу дух, преди палачът да го докосне с меча си. Светецът е особено почитан в Гърция, като се смята, че черепът му се пази в манастира „Свети Стефан“ в Метеора.
В България паметта на Свети Харалампий е на собена почит не само заради молитвеното му застъпничество пред бога за болни и страдащи - духовно и телесно, но и като закрилник на пчеларите и проводник на божията благодат над пчелния мед. Затова и на този ден се правят питки с мед, а в църквата се носи мед, който се благославя от свещениците.
Във фолклорните ни обичаи Харалампий е смятан за господар на болестите и най-вече на чумата, затова и църковният му празник се отбелязва и като Чуминден.
Имен ден празнуват Харалампи, Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо.
