На 10 февруари се почита паметта на свети Харалампий, почитан като покровител на пчеларите и на меда. Свети свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, го подложили на зверски мъчения с железни куки, но раните по чудесен начин заздравявали. Осъден на посичане, той издъхнал на 113 години, преди мечът да го докосне.
Освен като ден на пчеларя в народните предания свети Харалампий се почита като господар на всички болести и най-вече на чумата. Затова и празникът се чества като „Чуминден“.
Според народното вярване чумата се е родила на зимния Атанасовден и започнала да мори хората по земята, докато свети Харалампий не я заловил и оковал в девет вериги.
В народните вярвания чумата е държана от Св. Харалампий вързана с верига или затворена в шише, и когато я пусне, тя прави поразии. Името ѝ никога не се споменава, нарича се добрата, леля, блага медана, с цел постоянното ѝ омилостивяване.
На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта.
Призори всяка домакиня изпича обреден хляб „колак“ и три малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в черквата да бъдат осветени.
В къщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве на „леля“ (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата.
С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година
