Коледните празници отминаха, а трапезата, на която трябваше да поставим традиционните домашно приготвени гозби, сушени и пресни плодове, все повече се опразва откъм родно произведени продукти. Няма българин, който да не си пати от огромния дефицит на произведени в България сушени чушки, домати, пресни ябълки, круши или сливи. В същото време търговските вериги преливат от европейска стока, чийто вкус е твърде далеч от този на местните сортове. И докато някои от нас се ограничават само с носталгията по „това, което беше”, има други – а сред тях има и много млади хора, които се опитват да „възвърнат традиционните храни” на пазара. За да може родният потребител да има какво българско да сложи на трапезата си за Коледа.
Думата ни е за някои от младите български фермери (вече е трудно да поставим възрастова граница за това кой е млад и кой – не толкова), които обаче продължават да произвеждат природосъобразно. Заради биоизискванията тяхната продукция е доста по-скъпа от тази на големите производители. Въпреки това в големите градове има немалко семейства, които търсят подобна чиста храна, но поради липсата на търговски умения от страна на фермерите да популяризират своето производство, връзката между клиент и производител все още не е изградена. Или, ако я има, тя се среща рядко, най-вече благодарение на дигиталните умения на някои от новите фермери, създали интернет мрежи за реализация на биологично чисти български храни.
За тези хора разказва Вера Петканчин, посветила се на каузата да образова млади предприемачи в областта на земеделието, работейки във водещата организация за иновативно и модерно образование„Джуниър Ачийвмънд”, действаща в България от 1995 година досега. Самата Петканчин от дете заобиква природата, тъй като тази любов се предава по наследство - дядо й е сред строителите на първата хижа на Витоша - „Кумата”. Прадядо й пък е бил пчелар и изцяло е издържал семейството си с този екологичен бизнес. Преди години Петканчин също се опитва да произвежда шипки в Габровския Балкан, но и тя като мнозина нейни връстници знае, че да имаш една основна професия и да я съчетаваш с друга в областта на земеделието, не е никак лесно. Не се е отказала от това земеделие, временно го е замразила. Като изцяло прегръща идеята да работи за изграждане на необходимата спойка между хората от сферата на информационните технологии и малките семейни ферми в планинските региони, за които пазарът е зона непозната (тера инкогнита), в която без точния навигатор напълно могат да се изгубят.
Дългият път на домашните храни до пазара
През годините тя се запознава с много млади предприемачи, една от които е млада фермерка от Западна България, в чиято семейна ферма се отглеждат около 20 млечни крави. Дамата е инвестирала в преработка на млякото, регистрирайки се по наредбата за директните продажби от фермата. Въпреки това, достъпът й до крайния потребител е труден, първо защото няма машини за пакетиране и етикетиране на продукцията си. И второ, защото не осигурява редовни доставки – само няколко месеца в годината. Именно затова и на нея й е потребна такава онлайн платформа, чрез която да съобщава на потребителите какво е качеството на произведеното от нея месо или мляко, кога те могат да получат нейната продукция, в какви разфасовки и по какъв начин да бъде транспортирана, посочва Вера Петканчин. „Именно тук обаче е и огромното предизвикателство за производителите – как да намерат начин за точното описание на продуктите, така че потребителите да придобият представа и как самият производител да събира поръчките по начин - удобен и за клиента, и за него?”, пояснява експертът.
Очевидно този процес административно не е уреден по никакъв начин, затова и личната инициатива отново взима превес. Ковид пандемията направо отприщи електронната търговия за различни вносни продукти, като големите компании държат първенството – благодарение на ресурса, който притежават. За малките стопани обаче електронните продажби остават проблем поради липсата на необходимите дигитални умения. Затова Петканчин дава няколко примера, използвани от различни стопанства в страната, чието приложение би могло да се разпространи. Изпозвайки онази спойка между фермери и работещи в информационните технологии, за която експертите повтарят колко е важно да се развие в този процес.
Сред добрите примери е биологичната ферма „Версол” от мездренското село Лик, чиито млади собственици продават продукцията си чрез така наречената „семейна кошница” за потребителите. В стопанството се отглеждат сезонни плодове и зеленчуци - ябълки, череши, круши, сливи, дюли, домати, краставици и др. И, ако решите да ползвате абонамента, вие всяка седмица може да получавате кошница с микс от пресни плодове и зеленчуци. Този абонамент може да бъде за половин или за една година, като земеделците дават отстъпки при гарантирани постоянни заявки. По този начин фермерът има гарантиран пазар, продукцията не се изхвърля, а клиентът е сигурен, че получава качествени и чисти български плодове и зеленчуци. Действа се не само на абонаментен принцип. Клиентите могат да заявяват кошници за 30 или 50 лева за определен срок.
Милкана от родопското село Смилян
Други примери за електронна търговия, които биха могли да бъдат ползвани от групи или организации на производителите, е и интернет платформата „Истински мед”, в която участват няколко производители на мед, обединени от идеята да предлагат доказано качество. Чрез този сайт те получават възможност за по-добър маркетинг, като има директна връзка с клиентите.
И понеже дребните производители нямат време да търсят големите социални мрежи, за да представят своята продукция, очевидно, че е назряло времето да се открият правилните информационни канали, по които те да стигнат до потребителя. Примерно чрез създаване на дигитална платформа, където умеещите да организират съответния дигитален маркетинг и реклама да им помогнат за продажбата на фермерска продукция, срещу което стопаните биха могли да им се отплащат с прясна земеделска или животинска продукция – нещо като бартер.
Има и ферми, които превръщат стопанството си в своеобразна „класна стая” за подрастващите. Родители с малки деца или групи ученици могат нагледно да се срещнат с животните и да се запознаят на място за тяхното отглеждане или да видят как фермерите произвеждат храната. Синор.бг ви е разказвал за много успешни подобни демонстрации, които правят Дешка Кротева от село Горно Драглище – в нейната „Къща за гости Дешка” – в Разложко, Милкана от родопското село Смилян и много други. Целта е не само да се популяризира местното производство, но и клиентите да имат пряк достъп до качествените планински продукти. В името на запазването на бизнеса в малките населени места!
Екатерина Стоилова
