Малко са примерите на успешен малък бизнес в производството на храни в България, който да се задържи цели 28 години на родния пазар и който да е разпознаваем в почти цялата страна – от Пловдив до София и Варна, с млечните продукти „Милкана”, произведени от родопчанката Милкана Йорданова от Смилян. За семейната й ферма е писано много, но не и след тези унищожителни световни кризи от последните три години, когато и бизнесът с храни понесе огромните тежести в производството. Срещаме родопчанката по време на един гастрономическите турове из селата Момчиловци и Смилян, организиран от Slow tours, където местните хора се опитват да развиват селски туризъм и едновременно с това - да съхраняват хилядолетните традиции на българите в този удивителен планински свят.
Идеята ни беше от първа ръка да научим как предприемачите от района успяват да развиват бизнес и дали родните управленци са узрели за момента да възкресят малкия семеен бизнес в планинските райони. Както това се е случило в далечната 1994 година със семейството на Милкана, когато те са получили неоценима помощ от швейцарското правителство. И благодарение на тогавашната българо-швейцарска програма току-що създадената млекопреработвателна фирма „Родопа милк” е изградена с помощта на тази европейска подкрепа, крайно необходима за един прохождащ бизнес.
„Те буквално ни хванаха за ръцете като малките деца, защото, както поясниха пред нас, на прохождащия бизнес му трява поне шест години, за да стъпи на краката си. Предоставиха ни шестгодишен стоков кредит под формата на необходимото оборудване за една мандра, а това за нас беше изключително голяма подкрепа”, започна разказа си Милкана Йорданова. Програмата тогава е насърчавала и кооперирането между малките стопанства, каквато практика има и в швейцарските Алпи. И за всички е било ясно, че европейската администрация е разпространила този опит с надеждата, че моделът им ще бъде приложен и от правителствата на останалите държави в Източна Европа.
Не става ясно обаче защо родната администрация и досега не възнамерява да въведе специфичното подпомагане за семейните ферми. Задаваме същия въпрос днес на родопчанката, която се връща десетилетия назад, през 60-те години на миналия век, когато заради политическата обстановка е издигната прословутата „Желязна завеса”, когато Гърция разрушава пътищата с България. А по тях от турско време, та чак до 1954-1955 година огромните родопски стада с овце всяка зима са преминавали в Егейска Македония, където животните са презимували.
„Това е сложило край на българското масово овцевъдство, но властта е помислила за населението и успешно е заменила поминъка с овцете, внасяйки известната порода „Джерсей”, добила известност като „Българско родопско говедо”, посочва Милкана Йорданова. Във всяка къща по онова време са били отглеждани по няколко животни, като тогавашните ТКЗС-та са давали и съответните стимули, които спокойно биха могли и сега да се приложат. За да може говедовъдството днес да не западне, „държавата би трябвало да подготви единен стандарт за семейната ферма, по който всички планински стопанства да се водят”, обяснява Милкана. И допълва, че това е жизнено необходимо, тъй като в миналато всичките семейни ферми в Родопите са играели огромна роля в запазването на традициите и българщината. По време на косене например, всички хора от фамилията, дори съседи се събирали да окосяват ливадите и да прибират сеното - и тези традиции са сплотявали общностите.
Като всеки кореняк родопчанин и Йорданова знае, че „отглеждането на домашните животни в планинските райони има изключително значение за поддържане на цялата природа”. Защото, „ако сега тръгнем из роженските, смилянските и всички други ливади и пасища, ще видим колко много цветни ливади вече са превзети от горите, защото няма животни, които да ги опасват”. А с изчезването на ливадите намалява и биологичното разнообразие от билки и други животински видове, с които местното население би могло не само да се препитава, но и да поддържа кулинарната традиция по българските планини", заключава млекопроизводителката.
Не мислете, че местното население не е предлагало почти на всяка нова власт да се въведе национален стандарт за семейните ферми. Проблемът е, че на централно ниво в администрацията всичко от тези бизнес предложения се размива. При това положение трудно да се задържат младите хора във фамилиите и обезлюдяването продължава, мрачно заключава Милкана.
Ще припомним, че животновъдите бяха отрязани от подпомагане дори при последния кабинет на ГЕРБ, когато въпреки извоюваното от бранша подпомагане за „Българското родопско говедо” като застрашена от изчезване порода, преди около 5 години в един момент поставиха изискване подкрепата да се дава само за стада с над 20 крави. За условията на Родопите такива стада се водят големи, тъй като семействата там отглеждат по 1-2 до 5 крави, коментира Йорданова. „Затова и броят на фермите, с които работим, все повече намаляват. Сега в "Родопа милк" се изкупува висококачественото мляко само от 55 животновъди, затова настояваме да се въведе стандарт за семейна ферма, за да не изчезнат и малкото "последни мохикани” в нашите планини.
Колегата й от Мало Конаре вече предлага патентования си розов домат само в Англия
Млекопреработвателите в региона са напълно наясно, че е трудно да се администрират преференции за всяко семейство, ако например да се въведе данъчна ваканция или пък други облекчения за планинските ферми. Затова Йорданова припомня как се е действало преди 1989 г. „Тогава съществуваше практика, при която семействата, които отглеждат от 1 до 5 крави, получават една осигуровка за пенсия и семейството решава за кого да бъде тази осигуровка. Имаше момент, когато и ние като млекопрерабтватели сме осигурявали наши фермери, доставчици на мляко - като на трудов договор. Този вид помощ би могла лесно да се отпусне и да се контролира чрез мандрите – ако държавата се страхува как да администрира подобен вид подпомагане. А това, което трябваше да се даде на хората, е да бъде подготвен един стандарт за семейната ферма, по който всички ние да се водим”, допълва Милкана. И посочва, че по една или друга причина тези помощи бяха пренебрегвани през последните години, затова и в момента сме стигнали дотам в една махаличка да е останала само по една или две крави, които изхранват само живущите в нея. Тук-таме се срещат млади фермери, но те се броят на пръсти.
Проблемите са, че години наред малките семейни стопанства бяха напълно пренебрегвани. А в планинските райони хората гледат максимум по 5-10 или най-много 15 декара ливади и затова не могат да отглеждат повече от 4-5 крави. „В късни години разбрах значението на думичката „стратегия”, защото 30 години ни се говореше за стратегии, непрекъснато се пишеха какви ли не изисквания по различни проекти, но всички те оставаха само на книга. А има варианти да се пресече това стремглаво изчезване на бизнеса, защото не сме открили топлата вода”, посочва още млекопреработвателката.
„Неведнъж съм казвала, че животновъдът се ражда със своята дарба да отглежда животните, както и музикантът или художникът се раждат със своите заложби. Не всеки може да работи с любов тази професия, нужна е особена психика. През всички минали време тези хора са били потискани, без да могат да осигурят добър стандарт за живот. Въпреки това те не са изоставали стадата, защото някяк са се сраснали с животните. Затова на тях трябва да гледаме не само като на хора, които осигуряват ценна храна за обществото, но и като на родени с тяхната си дарба. Именно затова смятам, че задължително трябва да бъдат подпомагани – особено дребните стопанства в планинските райони”, дебело подчертава производителката на млечни продукти от Смилян.
Хората от региона се питат също кому е нужно малките семейни ферми да имат касови апарати като големите фирми, след като могат да се отчитат централизирано. А може да им се даде 5- или 10-годишен гратисен период, в който да не плащат данъци. Така няма да тежат със социални помощи в бюрата за безработни, а ще изкарват прехрана за семейството и ще развиват малък бизнес. Достатъчно е да се регистрират в местните земеделски структури и тези на БАБХ, като примерно предлагат билки, местни сладка и сокове, разсъждават браншовиците.
Местните хора се питат и защо нашата администрация не отиде в Одрин например, където по турските пазарите „кипи” от малки производители, търгуващи с местни храни. Очевидно, че тамошната администрация вместо да създава пречки, твори условия, които да запазят селата живи.
В заключение, ще припомним, че Националната стратегия за развитие на земеделието до 2027 г., която би трябвало да начертае новите политики за селските райони, все още не е окончателно одобрена от Брюксел. И понеже досега в нея не видяхме идеи за подпомагане на семейното фермерство чрез създаване на национален стандарт, по който те де работят, затова ЩЕ ПОСЪВЕТВАМЕ бъдещите политици най-сетне да помислят за семейните ферми. В противен случай изчезването на планинските ни села, които съхраняват българската история и дух, ще стане невъзвратимо!
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
