След като бъдат засадени бобовите култури, почвата буквално оживява. Тя започва да „действа като биореактор“ и за много култури се превръща в рай без химия. Бобовите култури обогатяват почвата с азот. Те живеят в симбиоза с кореновите нодулни бактерии, наричани още ризобии. Това са вид специализирани микроорганизми, които играят ключова роля в екологията и земеделието, като фиксират атмосферен азот и го превръщат в достъпна за растенията форма. Тези бактерии са от съществено значение за устойчивото земеделие, намалявайки нуждата от изкуствени азотни торове.
След прибирането на бобовите култури азотът остава в почвата – особено в корените. Така тя се обогатява – без нито една гранула минерален тор.
Кои са най-добрите култури за обогатяване на почвата с азот?
Това са голяма група бобови растения – фасул, грах, соя, леща, детелина, фий, люцерна, лупина, жълта комунига, фъстък и др. Една част от тях се отглеждат за хранителни цели, а други – в ролята на сидерати, които се засяват след прибиране на реколтата или в ранна пролет. Зелената маса се окосява и вгражда в почвата, но част от азота остава и в кореновата система.
Така бобовите растения се превръщат в истински донор и позволяват да се отглеждат култури и на по-бедни почви.
Кои култури имат предпочитания към богати на азот почви?
Има много култури , които са любители на азота и за тях това е истински дар. Бялото зеле е сред фаворитите и се нуждае от азот за формиране на големи и плътни глави. Броколите, цветното и брюкселско зеле също активно усвояват достъпен азот.
Добре се развиват и зеленолистните култури – салати, спанак, копър, айсберг. Те се нуждаят от бърз старт, а азотът им осигурява точно това.
Любители на азота са и културите от семейство Тиквови – краставици, тиквички, тикви и патисони. Те обичат богати почви и бързо натрупват зелена маса.
Добре откликва на азотното подхранване и царевицата. Наблюденията показват, че растежът е пряко зависим от наличието на достъпен азот в почвата.
Основното и най- важно е да не се изваждат корените на предшественика (грах, фасул и др.), защото в тях е концентрирана по-голямата част от фиксирания азот. Така той ще се освобождава постепенно и равномерно.
След като се отстрани надземната част, която се заравя или отива в компоста, може веднага да се засади друга подходяща култура. Такова сеитбообращение е най-ползотворно.
