Мушмулата (Mespilus germanica) е овощен вид, който най-често е срещан в малките непазарни стопанства (дворни места, смесени овощни градини). Развива се като храст, но може да бъдат оформен и като дърво. Кореновата система на вида не е дълбока. При оформяне като дърво оптималната височина на стъблото е около 0,6 м. Височината на храста или дървото може да достигне 5 м., но това е рядко и поради това брането не е трудно. При отделно засаждане схемата може да бъде 3 х 4 или 4 х 4, но това е условно и зависи от големината на парцела, определен за градина. Може да бъде отглеждана на собствен корен или на дюлева подложка. Тогава са наложителни няколко поливки според валежната обстановка.
Наровото дърво е древно полезно растение, което можете да отглеждате и у дома
Семена от мушмула може да засеете направо в почвата на мястото, отредено за овощарство. Възможно е и производсвото на разсад, но семената трябва да минат студов период (стратификация). Подходящ за саксийките е влажният пясък или торфът. Стопаните трябва да имат предвид, че жизнеността на семената е до 20 месеца, а покълването и съответно поникването може да се забави. Освен това семеначетата не са изравнени като плододаване и качество на плодовете.
Окопаването не е задължително, но оформянето на околостъблена чаша и внасянето на торове са полезни за развитието и повишават добива. Резитбените операции са свързани с оформянето на короната. Тя може да бъде подобрена етажна или растяща свободно. Стопаните трябва да отстраняват засъхнали клони и такива, които сгъстяват дървесната корона или храста. При необходимост с резитба може да бъде намалена височината на растението.
Първите плодове се явяват на 3-та – 4-та година. Те са разположени на върха на клонката. При пълно плододаване от възрастно растение е възможен добив е около 45 кг. При подходящи условия периодът на плододаване е 20 – 30 г.
Цените хранителни качества на мушмулите са:
- витамини А, С и от групата В;
- елементи: натрий калий, калций, магнезий, фосфор и желязо;
- органични киселини, скорбяла;
- влакна (фибри).
На трапезата плодовете с посочените качества най-често присъстват като прясна храна. Стават и за преработка на мармалади, мусове и др..
Сред мушмулите има разновидности, отличаващи се по едрината на плодовете. Обикновените мушмули имат по дребни плодове. Растенията има силен растеж и плододават почти ежегодно. Има едроплодни мушмули, чиито плодове са със сплесната форма. Отличават се и с по-дълбоката чашечна ямка. Най-едри са холандските мушмули.
Времето за беритба настъпва през втората половина на есента. Падането на слани съкращава срока, защото при мушмулите се развива т. нар. благородно гниене. Плодовото месо започва бързо да омеква. Настъпва консумативната зрелост, когато плодовете стават трудни за бране и не издържат на пренасяне и складиране.
Мушмулата е растение на умерения климат. Не е взискателна към почвата при положение, че в местата на отглеждане няма преовлажняване. Не страда на варовити почви. Може да бъде отглеждана над 1 000 м. н. в. и при нашите климатични условия не е застрашена от измръзване. Добре вирее на хладни места и може да бъде използвана за попълване на такива, включително и като междинна култура наред с по-високи растения от други видове. Мушмулата цъфти по-късно и това е предимство срещу повратни студове с отрицателни температури.
През вегетацията стопаните трябва да следят за появата на листогризещи гъсеници, а понякога и листни въшки. Тогава може да бъде направено пръскане с инсектициди според указанията на специалист по растителна защита. Пръсканията с медсъдържащи препарати през периода на покой и вегетацията предпазват растенията от гъбни болести.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
