Мушмулата е много подходяща за отглеждане в дворните места. Не е взискателна към почвата --върху дюлева подложка (върху такава се произвеждат дръвчетата у нас) предпочита богати, умерено влажни почви, а на бедни, сухи и варовити се подбират дръвчета, присадени върху подложка глог, круша или скоруша.
Разстоянието за засаждане е 5х4 метра. Не образува голяма корона и може да се използва за уплътняване между силно растящи овощни видове. Цъфти късно (края на април-началото на май), поради което не страда от повратни студове и от слани. Цветовете й са големи, красиви, бели и розови и придават на дървото и на дворната градина особена красота.
Мушмулата се самоопложда. Плодовете й се берат много късно - след като паднат слаби слани и месото й започне леко да омеква, тъй като иначе е твърдо и има тръпчив вкус. От едно плододаващо дърво се получават 10-15 кг плодове, пише в. Фермер новият. Издържа на застудяване, сухоустойчива е, но е добре да се полее през юли и август. Мушмулата се отглежда като храст или нискостъблено.
След засаждането на дръвчето стъблото му се съкращава на около 50-60 см над земята и от покаралите клончета се оставят 3-5 за формиране на короната. Останалите се премахват. В млада възраст почти не се реже, а при застаряване се отстраняват засъхналите клонки. Грижите през вегетацията са както при другите овощни видове - поддържане на почвата чиста от плевели чрез обработки, торене и напояване.
Почти не се напада от болести и неприятели. Различават се обикновени (дребноплодни) мушмули, които са с по-силен растеж и със средно едри и леко яйцевидни плодове, и едроплодни мушмули - с по-слаб растеж, с по-едри и по-сплеснати плодове.
Плодовете на мушмулата добиват по-добър вкус, след като се осланят на дървото, но за продължително съхранение се обират преди падането на първите слани. Поставят се в щайги и се нареждат в помещение, в което се поддържа температура около 8 градуса. Проветрява се сутрин, а през деня се държи затворено и без светлина. Преглеждат се периодично и омекналите плодове се отделят и консумират. При угниването им протича ферментация - образува се оцетна киселина и стипчивият им вкус се изгубва поради намаляване на танина.
Плодовете на мушмулата, особено недозрелите и семената, се използват при стомашно-чревни заболявания и диария. Употребяват се също при бъбречни колики и влияят добре върху черния дроб, кръвоносните съдове и нервната система. При ангина се прави гаргара с чай от листата - приготвя се отвара - 1 супена лъжица листа в 250 мл вряла вода. Отвара се прави и от плодовете. Растението има кръвоспиращо и противовъзпалително действие.
