Братовчедка на ябълката, тази мушмула ще ви омае с аромат и красота

Японската мушмула (Eriobotrya japonica) произхожда от Югоизточна Азия, Хималаите, Източен Китай и Северна Индия. Култивирана е още от древността. Поради екзотичния освежаващ вкус на плодовете й и красивия й вид тя се радва днес на засилен интерес по света. Разпространена е иироко е разпространена в някои райони на САЩ, в средиземноморските страни, черноморското крайбрежие на Кавказ и др. Единични дървета се отглеждат и у нас на открито в Поморие и Петрич.

Японската мушмула е близък родственик на ябълката, който расте в топлите страни и принадлежи към семейство Розоцветни. Тя представлява вечнозелено дърво, достигащо на височина 6-8 метра или храст с гъста кръгла корона. Листата са красиви, продълговато-овални, от горната страна са лъскави и зелени, а отдолу –сиви покрити с гъст мъх. Цветовете са бели, ароматни, събрани на кичури по върховете на леторастите. Растението е самоопрашващо се и цъфти в зависимост от сорта – от октомври до декември.
Плодовете са с яйцевидна или овално-кръгла форма, с големина на орех или яйце, събрани до 12 на кичур. Във всеки плод има по няколко семена.
Дръвчетата встъпват в плододаване на 5-6 година. Плодовете узряват през май, юни, юли. Те са много сочни е тежат от 30 до 80 г. Кожицата им има красив портокалов цвят и е тънка както на сливите. Плодовото месо е с вкус на ябълка и кайсия. Съдържа до 96% вода, до 14% захари , до 7% ябълчена киселина и др. Преработва се в желета, сладка, сосове. Семената й се използва за производството на ликьори с бадемов привкус, листата могат да се употребяват в народната медицина против кашлица.

Японската мушмула може да издържи през зимата ниски температури до минус 15°С, цветовете й обаче измръзват при минус 3°С и тя е много чувствителна на мраз в края на цъфтежа. Най-подходящ за нея е мекият приморски климат. Не е особено взискателна към почвата, но най-добре се развива върху богати структурни почви с добра влагозапасеност. В сухите райони се нуждае от напояване.
Японската мушмула се размножава чрез семена, присаждане, резници и отводи. Семеначетата запазват в задоволителна степен качествата на родителските форми. Семената обаче бързо губят кълняемостта си, затова трябва да се засяват веднага след изваждането им от плодовете.
Най-добри подложки, които се използват при размножаването чрез присаждане, са тези от японската мушмула, дюля, обикновена мушмула, попска круша, глог, ябълка. Присаждането на пъпка се извършва през есента или през лятото. Когато за размножаване се използват резници, то трябва да ги съберете през есента вдървесинели леторасти от текущата година.

Японската мушмула се засажда през март-април. Есенно засаждане се допуска през октомври. Разстоянията между отделните дръвчета са 6х6; 7х7; 6х4 и 5х 4м. Растението реагира много добре на торене. Препоръчва се всяка година да се внася добре угнил оборски тор: по 15-20 кг на младо дърво и 20-25 кг при плододаващо. Резитбата е слаба, насочена предимно за формирането на короната. При плододаващите дръвчета се извършва след цъфтежа или след беритбата на плодовете, като се отстраняват сухите, счупени или сгъстяващи короната клони.