Плодовете на мушмулата зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, до към ноември. Те са кафявотзеленикави, кълбовидни, на върха с остатък от чашката, със сладко-тръпчив вкус и семена с твърдост на костилка. Мушмулите се берат през септември и октомври. В началото са твърди, но след падане на първите слани, стават по-меки, сладки и ароматни, а тръпчивият им вкус намалява.Трябва да се берат внимателно, без брулене и тръскане, защото лесно се набиват. Когато брането е преди осланяване, плодовете трябва да се поставят в сандъчета или касетки на дебели от 40 до 50 см пластове и да се съхраняват на хладно и проветриво място. По този начин могат да се запазят до два месеца. Ако са разстлани много на тънко, мушмулите изсъхват, спаружват се и стават негодни за консумация. По време на доузряването мушмулите трябва редовно да се преглеждат,като силно омекналите и смачкани плодове веднага се отстраняват и консумират,тъй като плесенясват и повреждат останалите.
При бране след слана, когато вече са омекнали, мушмулите трябва да се консумират или да се преработят веднага, понеже са нетрайни и бързо загниват. Добре узрелите и угнили мушмули съдържат 70 % вода, 5 % целулоза и 15-20 % захари, както и редица ценни микроелементи: цинк, ванадий и др. Заслужава да се отбележи наличието в плода на органични киселини: ябълчена, лимонена и др., които влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система.
За нормалното храносмилане и като лекарство при редица болестни смущения на стомашно-чревния канал особено значение имат пектинът и пектиноподобните вещества, достигащи до 2 г%. Те подпомагат по-пълното освобождаване на организма от отровните вещества, които се образуват при разграждане на хранителните продукти.
Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо върху жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи. Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. А в неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.
Народната медицина използва лечебните качества на мушмулата против диария. Листата на дървото, брани по време на цъфтежа, добре изсушени, се използват като отвара, приготвена в съотношение една супена лъжица сушени листа на една водна чаша вряща вода. Така приготвената отвара служи и за гаргара при възпалителни процеси на гърлото (ангини, фарингити). Зелените плодове като отвара се прилагат при възпалителни процеси на тънкото и дебелото черво (ентерити, колити) и язва.
