След като от 1992 година досега всичките 14 поредни Народни събрания на България упорито отказваха да гласуват предлаганите законопроекти за браншовите организации в земеделието и хранително-вкусовата промишленост, днес по инициатива на двама авторитетни българи, свързани с агросектора, се стигна до решението бизнесът да поеме инициативата за създаване на единна камара. Представители на близо 30 организации приеха поканата на академик Атанас Атанасов и бизнесмена в сектора на месопреработката Кирил Вътев, които събраха за дискусия колегите си в най-старата административна сграда, откъдето преди близо 100 години е тръгнала българската земеделска наука – тази на Агротехническия факултет (сега Биологически факултет) към Софийския университет „Климент Охридски”.
Идеята на инициаторите е да се сложи край в противопоставянията между самите земеделски, животновъдни или преработвателни организации, защото страната ни е закъсняла безнадеждно спрямо държавите от Източна Европа, с които обикновено се сравняваме. Затова е крайно време обединението в аграрна камара да стане факт, така че камарата като равностоен партньор на администрацията да участва във взимането на политики, защото в момента всеки работи с някакви свои си лобита, без да се защитава браншът в цялост, констатираха присъстващите.
Липсата на аграрна камара прави българските фермери и преработватели нелегитимни пред европейските им колеги, посочи академик Атанасов. И допълни, че дори румънското правителство е подкрепило своите земеделци, които вече са приети в европейската конфедерация на земеделските производители COGECA - членство, което може да се случи само ако земеделските производители се обедят обща камара.
„И понеже политиците и администрацията очевидно нямат желание да организират този процес, назряло е времето инициативата да дойде „отдолу”, от нас”, посочи Кирил Вътев. Припомняйки, че поради липса на земеделска камара фермерите губят огромни конкурентни предимства спрямо останалите европейски фермери. От земеделска държава България се е превърната в нетен вносител на селскостопанска продукция, което трябва да се прекрати, посочи още акад. Атанасов.
Кирил Вътев даде примери с камарите в Унгария, Турция и Австрия, които имат институционалната сила да развиват политиките в защита на бизнеса и да работят за експортния потенциал на членовете на своите организации. „В резултат на това всички тези държави днес внасят огромни количества земеделска продукция в България, докато нашият експорт е почти символичен”, мрачно заключава Вътев. „Погледнете Унгария, преди десетина години и техните земеделци не са имали камара. Впоследствие обаче тя е създадена със закон, като членството в тази камара е станало задължително.
Представителите на всички браншови организации подкрепиха идеята да се работи за учредяването на Българска аграрна камара. Сред тях бяха Илия Проданов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, Симеон Караколев от Националната асоциация на козевъдите и овцевъдите, Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Бойко Синапов от Обединени български животновъди, Рангел Матански от Асоциацията на младите фермери в България, Славчо Червенков от Националната асоциация на картофопроизводителите, Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите в България, Михаил Михайлов от Съюза на българските пчелари, Димитър Харалампиев от Националното сдружение на българските лозари, Антоанета Божинова от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Надежда Рангелова от Браншовата камара на месодайното животновъдство, Мариана Чолакова от Сдружението на производителите на растителни масла, Михаил Михайлов от Съюза на говедовъдите и др. Въпреки особените мнения, изразени от някои от земеделците, основната част от присъстващите решиха да излъчат свои представители, които да участват в инициативния комитет но учредяването на бъдещата камара. Даден беше срок до края на февруари 2023 г., в който всички от присъстващите организации да дадат становища и предложения по новата организация. Десетина дни след това е възможно да се свика и учредителното заседание, решиха присъстващите.
Екатерина Стоилова
