Добър ден в неделя!
Каквото е в страната, такова е и в земеделието. В природата –безводие, наводнения, жертви, а в земеделието - измръзване, суша, шарка. В политиката: не се знае кой точно ни управлява – един или 5 премиери. В земеделието 36 браншови организации в защита на земеделския министър Георги Тахов, срещу други 2, които снеха доверието си от него и са готови за протести.
(Числото 36 не е съвсем точно, защото тук има преработватели, ООД, зооинженери и дори университет.)
Точно тук обаче има две съществени разлики между политиците и земеделците. Едната е, че първите се борят за власт, а вторите - да спасят бизнеса си.
Другата разлика е, че тези две земеделски организации, които искат промяна и вече нямат доверие на министъра, сиреч на властта, имат по-голяма членска маса от 36-те, зад чиито имена стои малобройно войнство.
Разцеплението в аграрния сектор е пълно. Много от браншовите организации, които са членове на Българската аграрна камара, застанаха против двамата съпредседатели Илия Проданов и Симеон Караколев. Третият съпредседател – Цветан Цеков, остана неутрален.
А това показва много ясно, че за да е стабилна една аграрна камара, тя трябва да се създаде със закон. Със закон се определя и съществуването на браншовите организации. Само че такива закони липсват.
Без закони може да имаме 500 браншови организации с по 5-7 човека и 5 аграрни камари, готови всеки момент да се разпаднат. Пример: Когато цар Иван Александър (14 век) разделил България между синовете си, по-късното ѝ превземане от турците, станало неизбежно.
Ако има закон - има демократично избрано от мнозинството ръководство на съответната браншова организация, което взима решения с гласуване. В него участват и малки, и средни, и големи фермери. Така решението, което взимат, защитава националния интерес, а не този на една малка група производители. Ако има закон, всеки земеделец и животновъд ще бъде длъжен да членува в организацията, която подхожда на дейността му, да обсъжда политиките и да си плаща членски внос.
Ако няма закон, както е сега, можем да видим, че например само в сектор Пчеларство има поне 12 организации. В Свиневъдство – 3. Има и други организации, от чиито имена не можеш да разбереш кой сектор представляват. Такива са Български фермерски съюз, Обединени земеделски производители, Земеделски стопани, Институт на жените фермери(?). Бойко Синапов и Димитър Зоров пък са председатели на по две организации. Може да се каже, че всеки земеделски производител, който иска да влияе на политиките в полза на стопанството си, е регистрирал по едно сдружение. И, каква изненада, направил го е юридически така, че да не можем да видим колко души представлява. Не можем да разберем и дали участниците в сдружението си плащат членския внос, което би показало колко активни са.
Ако няма закон, браншовиците могат за 15 минути да внесат декларации за каквото си искат, без да са питали когото и да е.
Малките производители, общо взето, ги няма в обсъждането на земеделските политики. Нито един от тях не се появи, когато депутатите от земеделската комисия обсъждаха да има или да няма модуларна ставка при обвързаното подпомагане. А този въпрос силно ги касае, защото им взима от парите. Големите обаче бяха там и си защитаваха интересите, рамо до рамо с министър Тахов.
Причината за това е отново липсата на Закон за браншовите организации и аграрна камара.
Кой има полза от това? Отговорът е повече от ясен. Това са 100-150 човека, които покрай личния си интерес, защитават и интересите на други пасивни фермери от подобен калибър. Интерес има и министърът на земеделието. Упражнявайки властта, която има, той може разбие всяка възможна коалиция между браншовиците, изпълнявайки лични молби на отделни председатели и отхвърляйки исканията на други. Може например да нареди на „Напоителни системи“ да ремонтира канал, който преминава покрай нивите на някой браншовик. Или да подкрепи едрите животновъди - било за отпадане на модуларната ставка, било да спаси износа на овче сирене, отхвърляйки ваксинацията срещу шарка, горещо препоръчана от тези, които разбират най-много от болести – Българския ветеринарен съюз. Сред 36-те има и други браншовици, които наистина защитават интересите на членовете си, но зависят от обещани нормативни промени или неизвършени още плащания от дълбокия бюджет на министерството.
Разделението в земеделския отрасъл е предопределено от липсата на закон, който да ги обединява. То никога не показва правилната посока, към която трябва да се движи селското стопанство ( а и държавата). Налице е и огромна група от фермери без представителство и без глас.
Така че, накъде вървим, г-н Тахов?
