Добър ден в неделя! Каквото е в страната, такова е и в земеделието. В природата –безводие, наводнения, жертви, а в земеделието - измръзване, суша, шарка. В политиката: не се знае кой точно ни управлява – един или 5 премиери. В земеделието 36 браншови организации в защита на земеделския министър Георги Тахов, срещу други 2, които снеха доверието си от него и са готови за протести.
(Числото 36 не е съвсем точно, защото тук има преработватели, ООД, зооинженери и дори университет.)
Точно тук обаче има две съществени разлики между политиците и земеделците. Едната е, че първите се борят за власт, а вторите - да спасят бизнеса си.
Другата разлика е, че тези две земеделски организации, които искат промяна и вече нямат доверие на министъра, сиреч на властта, имат по-голяма членска маса от 36-те, зад чиито имена стои малобройно войнство.
Разцеплението в аграрния сектор е пълно. Много от браншовите организации, които са членове на Българската аграрна камара, застанаха против двамата съпредседатели Илия Проданов и Симеон Караколев. Третият съпредседател – Цветан Цеков, остана неутрален.
А това показва много ясно, че за да е стабилна една аграрна камара, тя трябва да се създаде със закон. Със закон се определя и съществуването на браншовите организации. Само че такива закони липсват.
Ако има закон - има демократично избрано от мнозинството ръководство на съответната браншова организация, което взима решения с гласуване. В него участват и малки, и средни, и големи фермери. Така решението, което взимат, защитава националния интерес, а не този на една малка група производители. Ако има закон, всеки земеделец и животновъд ще бъде длъжен да членува в организацията, която подхожда на дейността му, да обсъжда политиките и да си плаща членски внос.
Ако няма закон, както е сега, можем да видим, че например само в сектор Пчеларство има поне 12 организации. В Свиневъдство – 3. Има и други организации, от чиито имена не можеш да разбереш кой сектор представляват. Такива са Български фермерски съюз, Обединени земеделски производители, Земеделски стопани, Институт на жените фермери(?). Бойко Синапов и Димитър Зоров пък са председатели на по две организации. Може да се каже, че всеки земеделски производител, който иска да влияе на политиките в полза на стопанството си, е регистрирал по едно сдружение. И, каква изненада, направил го е юридически така, че да не можем да видим колко души представлява. Не можем да разберем и дали участниците в сдружението си плащат членския внос, което би показало колко активни са.
Ако няма закон, браншовиците могат за 15 минути да внесат декларации за каквото си искат, без да са питали когото и да е.
Малките производители, общо взето, ги няма в обсъждането на земеделските политики. Нито един от тях не се появи, когато депутатите от земеделската комисия обсъждаха да има или да няма модуларна ставка при обвързаното подпомагане. А този въпрос силно ги касае, защото им взима от парите. Големите обаче бяха там и си защитаваха интересите, рамо до рамо с министър Тахов.
Причината за това е отново липсата на Закон за браншовите организации и аграрна камара.
Разделението в земеделския отрасъл е предопределено от липсата на закон, който да ги обединява. То никога не показва правилната посока, към която трябва да се движи селското стопанство ( а и държавата). Налице е и огромна група от фермери без представителство и без глас.
Така че, накъде вървим, г-н Тахов?
