Сред зеленчуковите култури няма нито една, която да не проявява положителни характеристики на развитие, растеж и плододаване на почви с високо плодородие. Процесът на създаване на такива почви е въпрос на много години постоянна работа.
Високото плодородие включва: степен на култивация на почвата – продължителност на отглеждане на култивирани растения, ниво на органична материя, дълбочина на обработваемия слой; физични свойства – скорост на нагряване през пролетта, температурна стабилност през лятото, водопропускливост и водозадържаща способност, въздухопропускливост; механични – размер на почвените частици и тяхната стабилност; химични – обем, концентрация и степен на разпределение на хранителни вещества в коренообитаемия слой, както и киселнност на почвения разтвор.
Всички изброени почвени показатели, като се вземат предвид и биологичните особености, представляват взисквателността на отделната култура към почвата.
Всяка почва първоначално има определено ниво на плодородие и някои култури при тези показатели могат да дадат добра реколта, но във времето това се променя непрекъснато. След създаване на висококачествена почва, това ниво трябва да се поддържа ежегодно или да се променя в зависимост от изискванията на растенията.
Срещу болести почвата трябва да се третира през есента
Важно е да отбележим, че дори да отглеждаме култури на много плодородна почва – високите добиви не са гарантирани. Това се дължи на факта, че реколтата зависи и от други фактори, влияещи както на самата почва, така и на културите, растящи върху нея. Такива са постоянно променящите се климатични условия и способността на човека умело да им се противопоставя или да ги използва по възможно най-добрия начин.
Невъзможно е на малка площ да се създаде за всяка култура почвата, която отговаря най-добре на нейните изисквания. Такива участъци трябва да бъдат доведени до състояние на плодородие, подходящо за всяко растение. За целта е необходимо да имаме добра представа за процесите, протичащи в почвата при едно или друго влияние.
Плодородието на почвата на всяко ниво зависи от скоростта на възстановяване на хранителните вещества, извлечени от нея, една част от които се абсорбират от растенията и се превръщат в продукция, а друга – попада в долните слоеве с валежите и поливните води и става неизползваема. Всеки нов сезон по време на сеитба или засаждане е необходимо определено ниво на почвено плодородие.
Възстановяването на хранителните елементи и насищането на почвата с тях се дължи на правилното кореново подхранване на растенията по време на вегетацията, лятното и зимно мулчиране, въвеждането на органични и минерални торове и разлагането на растителните остатъци. Последните обогатяват почвата с целулоза, лигнин, нишесте, захари, мазнини, протеини и витамини.
Растенията се нуждаят от почвена вода, която се намира в различно състояние. В почвените пори водата в парообразно състояние е съвсем малко и растенията почти не я използват. Химически свързаната вода е съвсем недостъпна за растенията. Физически свързаната вода, макар и достъпна, е в изключително ограничено количество и се усвоява много бързо. Капилярната вода е подвижна и бързо попълва запасите при интензивно изпарение. Свободната вода, движеща се надолу под действието на гравитацията, може да причини силно преовлажняване на почвата. При високо състояние на подпочвените води или издигането им през капилярите възниква остра липса на въздух. Почвените пори се запълват с вода от 30 до 60%, а растенията намаляват темповете на развитие и продуктивност, когато влажността на почвата е под 70% от пълния и воден капацитет (степен на насищане). Затова редовното и навременно поливане е много важно.
За дишане корените се нуждаят от въздух, който навлиза в почвата по време на аерация (обмен на въздух между почвата и повърхностния слой атмосферата).
Растенията използват основно два компонента на въздуха: корените използват кислород, а надземните части използват въглероден диоксид, отделян от почвата. Бобовите култури усвояват атмосферен азот благодарение на микроорганизмите, живеещи в симбиоза с тях.
Кореновото дишане представлява около 30% от всички почвени дихателни процеси, а останалата част е на почвената фауна (микроорганизми и червеи).
За подобряване на аерацията е необходима предсеитбена обработка и разхлабване по време на култивационния период. Заедно с поливната и дъждовна вода в почвата прониква въздух, а без приток на въздух от атмосферата, растенията изчерпват запасите от кислород в почвата за 20-100 часа.
Без освобождаването на въглероден диоксид от съвместната дейност на корените и микроорганизмите, растенията могат да се задушат и загинат. Освобождаването на СО2 от почвата подпомага фотосинтезата на растеният. Без него земната растителност ще изчерпа атмосферния СО2 за около 50 години напълно.
При отсъствието на кислород в почвата семената не могат да покълнат, забавя се поникването и израстването на корените и стъблата. Излишъците на влага в почвата затрудняват проникването на кислород, а в плътните почви корените се разполагат плитко.
За почвата е важна стуктурата – наличието на по-едри минерални частици, както и на по-дребни (наносни). В този случай както аерацията, така и водозадържащата способност ще бъдат по-добри.
Високата киселинност на почвата затруднява усвояването на хранителните вещества, предизвиква подкиселяване на клетъчния сок, нарушава въглехидратния метаболизъм, намалява съдържанието на протеини, увеличава натрупването на нитрати, потиска фотосинтезата и забавя образуването на репродуктивни органи. Всичко това показва, че е необходимо да се неутрализира прекомерната киселинност на почвата.
За оранжерийно отглежданите култури е възможно да се създават най-подходящите (специални) почви, съответстващи на нуждите на растенията. За откритите площи това е много по-трудно, но с подходящите добавки (органични вещества, пясък и др.) разкисляване, с понижване нивото на подпочвените води могат да се създадат добри условия за развитие на културните растения.
