Коментарите за това – дали трябва да се обработва почвата или не ще продължават вечно, защото винаги ще се намерят аргументи „за“ и „против“. Този сблъсък с порядките е започнал преди 30-на години, когато се въвежда No-till (без оран) земеделието. То изключва редица есенни и пролетни операции по обработката на почвата.
Кога може да не се обработва почвата?
Това, което трябва да знаем е, че всичко зависи от климата и почвата, а почвата винаги е отражение на климата. Ако почвата е богата на органична материя, има достатъчно валежи и благоприятни температурни условия, тогава растенията ще реализират успешно своя биологичен потенциал. Така кръгът се затваря – зелената маса е тази, която след отмиране се разлага бързо и се превръща в хумус, образуващ плодородния почвен слой.
При черноземните почви отглеждането на много култури без да обработваме почвата се оказва възможно.
Когато почвите са кисели, псевдоподзолисти или глинести, тогава те имат тънък хумусен слой (не повече от 30 см) и високо съдържание на силициев диоксид, под който почвата е силно уплътнена и глинеста.
Коселите почви трябва да се обработват много, като в тези обработки се включва и разкисляване, внасяне на голямо количество органична материя, а също допълнително обработване след нейното внасяне. Често се налага и обогатяване с полезни микроорганизми, защото в киселите почви те са в минимални количества или напълно отсъстват. Обработването на такива почви ще допринесе за тяхното аериране и обогатяване с кислород на по-долните почвени слоеве.
Глинестите почви се състоят от пясък, тиня и глина и могат да се разделят на три вида:
– тежки глинести;
– леки глинести;
– средно глинести.
Съотношението между двете съставни – пясък и глина ще определи типа на почвата. Практически това може да стане на следващия ден след дъжд. Ако вземем шепа пръст и я стиснем с ръце, ще се получи топче, което при падане може да не се разпадне и тогава почвата се определя като тежка глинеста. Когато се образува топче, което при падане се разпада – средна глинеста, а когато не може да се уплътни във вид на бучка – лека глинеста или песъчлива.
Какво представляват глинестите почви?
Това са почви, съдържащи глинести частици, които при омокряне абсорбират много влага, поради което те са влагоемки. Когато са много влажни, тези почви „дишат“ тежко, а по-често не дишат, не пропускат кислород и растенията изпитват кислороден глад, а това от своя страна има негативен ефект върху развитието им.
Този факт определя и задачите на градинарите – такива почви трябва да се поддържат постоянно в рохкаво състояние, като се добавя непрекъснато органична материя.
Добавянето на органична материя е подходящо за песъчливите и песъчливо-глинестите почви. За тях това е дори по-важно, отколкото при глинестите почви. Въпросът дали да се обработват не си струва. Копай – това е отговорът. Поне два пъти годишно – пролет и есен със задължително въвеждане на органична материя (слама, компост, подходящ органичен тор). В противен случай реколтата ще бъде много оскъдна, защото дъждовната и поливна води ще отмиват хранителните вещества.
От изложените факти може да се направи заключение, че повечето собственици на обработваема земя трябва да копаят и да внасят органична материя. Ако това не се прави, тогава реколтата няма да ни зарадва с изобилие и качество на плодовете.
Привържениците на биологичното земеделие със сигурност ще възразят, че обработката унищожава микрофлората. Да, до известна степен това е вярно, но ако внасяме компост или друга органична материя, когато обработваме, редовно мулчираме насажденията с органичен мулч, тогава микрофлората ще възстановява популацията си само за няколко дни. Копайте и подхранвайте!
Всяка култура има своите изисквания, които трябва да познаваме добре. Какъв подход ще изберем – да копаем или не зависи не само от това какво отглеждаме, а преди всичко на каква почва и при какви климатични условия.
