Начало » Новини » Страната
03.10.2022 г.

Изцяло пустеещи са 199 от общо 5-те хиляди села в страната

Окончателните данни на НСИ
Изцяло пустеещи са 199 от общо 5-те хиляди села в страната

Родопското село Лещен, обявено за част от архитектурното ни наследство, също е сред обезлюдените места в страната Снимка:sinor.bg

Близо 200 български села от общо петте хиляди в страната са напълно обезлюдени, сочат окончателните данни от преброяването, обхващато десетилетието от 2011 до 2021 година, обявени днес от Националния статистически институт (НСИ). Най-обезлюдените села се намират основно в областите Габрово,Велико Търново и Кюстендил - съответно 69, 64 и 11  села. А най-голям е броят (2 561) на селата и малките градчета с население от 1 до 199 души, съобщава НСИ.

Според тези данните към 7 септември 2021 г. населението на България се е свило до 6 519 789 души, което е с цели 845 хиляди души по-малко спрямо 2011 г., когато се проведе предишното преброяване. Тогава българите са наброявали 7 364 789 души. Десет години по-късно емиграцията, смъртността и ниската раждаемост, предизвикани от корумпираното политическо управление, отреждат на България страната с една от най-бързо стопяващите се нации.

Последните данни на НСИ показват, че от общо 5 257-те населени места в 257 градове живеят 4 782 064 души, или 73,3% от сънародниците ни, а в 5-те хиляди села – едва 1 737 725 души от българите, или малко над една четвърт (26,7%) души. Като брой селата може да са многобройни, но все по-оредяващи, за сметка на пренаселените градове, показват още данните.

В периода между двете преброявания населението в градовете е намаляло с 556 хиляди българи, или с 10,4%, а в селата - с 289 хил. (14,2%). С население над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34,5% от населението на страната, или всеки трети. Най-малкият град остава Мелник с население 161, а най-голямото село е софийското Лозен - с население 6 471 лица.

По отношение на разпределението Северна – Южна България, данните показват, че малко над половината от населението на страната (51.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой е населението в Северозападния район - 691 хил. души, или 10,6% от населението на страната.

И в шестте статистически района населението намалява спрямо предходното преброяване, като най-голямо е относителното намаление в Северния централен (-18.7%) и Северозападния (-18.5%), а най-малко в Югозападния (- 5.1%).

Младите българи, които избират Родопите за свой дом

През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (-20.9%) и Добрич (-20.8%). Общо за двадесет области намалението е над средното за страната. Най-малка загуба на население има в областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%).

След индустриализацията на България, започнала през 50-те и 60-те години на миналия век, коренно се променя и възрастовата граница на българите в младежка, трудоспособна и пенсионна възраст. До 1934 година децата до 14 години са съставлявали цели 35,5% от българите, хората в работоспособна възраст между 15 и 64 години са били близо 60 на сто от населението, а възрастните хора над 64-годишна възраст - едва 5,2%.

Към 7 септември 2021 г. населението над 65 години вече е 1 532 667 души, или 23,5% от всички българи. По отношение на раждаемостта и броят на децата от 0 до 14 години, то за последните 10 години делът им пада до 14,1%, или подрастващите са едва 918 хиляди. През 2011 г. те са наброявали 975 хиляди. Докато пенсионерите са нараснали със 171 270, или с цели 12,6%. Така за първи път от миналия век досега делът им надхвърля 23,5% спрямо останалото население. В регионален аспект процентният дял на най-възрастното население варира от 19,6 на сто за област София (столица) до 31,5% за област Видин. В общо 21 области този дял е по-голям от средния за страната.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2021 г. тези граници са от 16 до навършването на 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете, посочват анализаторите.

Семейните ферми пазят традициите в селата

Затова и данните на НСИ сочат, че населението в трудоспособна възраст към 7 септември 2021 г. е 3 815 хил. души, т.е. 58,5% от населението на страната. В сравнение с 2011 г. трудоспособното население намалява със 762 хил., или с 16,7%. Мъжете са 1 997 хил., а жените - 1 818 хил. Населението над трудоспособна възраст е 1 726 хил. души, или 26.5%, а под трудоспособна възраст - 979 хил. души, или 15% от населението на страната.

Изцяло пустеещи са 199 от общо 5-те хиляди села в страната
3327

Последни материали
Виж
Закон за устройство на територията
Връща се старият 5-годишен срок за обезщетяване на имоти, отчуждени като зелени площи
Важно за бизнеса и потребителите
ЕК въвежда правила за многократна употреба на опаковките
Чрез промени в Стратегическия план
Ден преди протеста на животновъдите агрочиновници обещават по-високо субсидиране през 2023 г.
Сумата била непосилна за бюджета на министерството на земеделието
Успиват панчаревци и кокалянци с обещания за почистване на чашата на язовира догодина
Clarifruit - решения за контрол на качеството за индустрията с пресни продукти
Kubota инвестира в Clarifruit - лидерът в контрола на качеството на плодовете и зеленчуците
Няма пострадали хора
Пожар унищожи 4 тона пелети, моторна резачка и косачка в Рудозем
Свързани материали
Виж
За 20 години стопанствата са се стопили от 665 548 на 132 742
Десет на сто от стопанствата обработват 84% от нивите в България
Средната площ на стопанство е скочила над 3 пъти
Земеделските стопанства в България са намалели с 64 на сто за 10 години
Важно за фермерите!
До края на октомври ще обявят данните от преброяването на стопанствата
Преброяване на населението - НСИ
За 10 години най-бързо се е стопило населението в Пазарджишко, Великотърновско и Плевенско
НСИ - преброяване
Едва 26% от българите живеят в селата
Огромен злонамерен трафик е причината за затрудненията при електронното преброяване
НСИ предлага срокът за Преброяване 2021 да бъде удължен с една седмица
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2022
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам