Едни от малкото положителни теми, с които европейските медии информират за събитията в България, са свързани с емиграцията на техните вече пенсионирани съграждани, избрали здравословния начин на живот в иначе обезлюдяващите ни села из родните планини. Наред с тях обаче се срещат наченки и на една новопоявила се положителна тенденция, при която не само германци или англичани, но и младите българи, които ценят красотата на природата, избират да живеят на село. Затова и Синор.бг реши да ви срещне с двама млади хора от родопското село Момчиловци – Андрей Андреев и Драгни Георгиев, избрали спокойствието на това райско място, което е едно от малкото жизнени села в региона, оцеляващо благодарение на туризма, животновъдството и близостта до Смолян и Пампорово.
И за Андрей, и за Драгни притегателният полюс в житейското им битие безспорно е красотата на планината и желанието семействата им да живеят здравословно, спазвайки вековните традиции в този приказен край. И макар и двамата да срещат нелеки трудности в реализацията на бизнес идеите си, очевидно младостта върви със задължителната доза упоритост. А когато е подклаждана и от идеята за бизнес, близък до природата, тогава дори административните бъркотии в родната бизнес среда някак не им пречат.
Милкана от Смилян: Със стандарт за семейните ферми ще запазим традициите
За кореняка момчиловец Андрей Андреев, завършил преди десетина години агрономство с екологична насоченост, е обяснимо да остане в родното Момчиловци. За кратко той опитва да намери реализация в местната администрация, където висшистите си остават голяма рядкост, но много бързо осъзнава, че „чиновничеството не пасва на житейския му мироглед”, затова се отдава на предприемачеството. Първите му експерименти прерастват в бизнес и днес той успешно отглежда култивиран мурсалски чай в ливадите над Момчиловци, развива и органично пчеларство в Подбалкана между Стрелча и Старосел. И за капак, се захваща с още една нетипична дейност – да произвежда вкусни сладка и мармалади от горски плодове и местни сортове ябълки и сливи. Колкото до вкуса им - само, който не ги е опитал, не би осъзнал какво губи, защото в неговите продукти няма да намерите онази торба от Е-та, съпровождаща индустриалното производство при храните. И защото, идеята му е да възскреси старите родопски рецепти, така че вкусът на дивите плодове да се запази естествен - за консервант той използва само захар, както здравословно са варели сладкото преди векове.
Андрей влага много усилия и в култивирането на мурсалския чай, защото да отгледаш и облагородиш едно диво растение, което като билка притежава и целебни свойства, изисква много упоритост и труд. А при него периодът на адаптация преминава период от почти 10-на години. В началото всичко започва случайно - от една лекция, изнесена в Смолян през 2012 г., когато известната ботаничка Люба Евстатиева от БАН представя качествата на мурсалския чай и тънкостите за неговото култивиране. Билката е защитена от закона и не може да се бере, затова облагородяването й е голямо значение за местния бизнес. По онова време Андрей все още е студент, но в края на лекцията получава десетина коренчета култивиран чай и като всеки агроном решава да ги разсади в саксия. Някои от растенията не се прихващат, но с времето той успява. И днес отглежда от култивираната билка един декар, като технологията е напълно органична. Не пръска посевите, използва мулч, така че чаят му е произведен по биологичен път. Чете много за начина на изсушаване и съхранение, така че лечебните качества да бъдат напълно съхранени. Единственото, което му липсва, е лесен достъп до малка инвестиция, която би му помогнала да оборудва малка стая за пакетиране и съхранение на продукцията - както това се случва във всички планински региони извън България, където старите държави в Европейския съюз не създават пречки, а всячески подпомагат малкия бизнес – за да няма обезлюдяване.
Другата история, която искаме да ви разкажем, е на пришълеца Драгни Георгиев, който години наред е живеел в чужбина, усъвършенствайки професията си на татуист (рисува татуировки). Заради здравословен проблем обаче се връща в България, където заедно със семейството прави рязък завой не към големия град, а в планината, установявайки се заедно със съпругата и двете им малки дъщери в Момчиловци. И решават да посветят бизнеса си на децата на България, отглеждайки северни елени и рядка порода говеда във ферма с приказното име „Санта Клаус”, разположена на 1 700 метра надморска височина, точно под обсерваторията на връх Рожен.
Мястото е избрано целенасочено, защото летните температури тук не надвишават 23-24 градуса, а в околността има и достатъчно колонии от лишеи, които са основната храна на северния елен. А дневно той може да измине по 40-50 километра. „За разлика от типичния за страната ни елен-лопатар северният му събрат се привързва изключително силно към човека, затова и контактите на децата с тези животни имат силно положителен ефект върху тях, особено, ако са със здравословни проблеми”, обяснява избора на тези животни Драгни.
Момчиловци се държи на три котви срещу обезлюдяването
Доста време му отнема да регистрира северните елени в местния офис на Българската агенция по безопасност на храните, тъй като родното законодателство не е включило в списъците си тези животни, а той единствен в страната е внесъл тези животни за атракция на българските деца. И точно когато цялата организация е приключена, а северните елени свикват с новата обстановка, изведнъж се намират зложелатели, които отравят цялото еленско семейство – мъжкия, женската и малкото им еленче. За младите хора това е голям удар, тъй като идеята на Драгни и съпругата му е била „Санта Клаус” да стане притегателен атракционен център за млади семейства с деца, които освен разходката извън града, да съчетаят чудната природа на Родопите с прекия досег на подрастващите с красивите животни и то, в естествената им среда.
Освен северните елени във фермата, върху площ от 14 декара се отглеждат още две семейства животни – елени лопатари и ефектната шотландска порода високопланински говеда Хайланд. Пред посетителите Драгни разказва за начина на отглеждане на обитателите на това своеобразно стопанство, като целта е да възпита у децата любов и отношение, съобразено със законите на природата. Въпреки загубата на северните елени, младото семейство не се е отказало от идеята си, така че в момента, когато успее да осигури финансиране, Драгни отново ще повтори сложната процедура с покупката и транспоритрането на животните от далечна Лапландия до нашите географски ширини.
И на Драгни, и на Андрей Синор.бг от сърце желае да сбъднат мечтите си, защото тяхната кауза си струва. И защото колкото повече последователи има след тях, толкова по-живописни и населени с деца български села ще има, заключаваме ние.
(Със съдействието на slowtours.bg)
Екатерина Стоилова
