Патладжанът е доста капризна култура. Когато не се развива и плододава добре – това значи, че има причина, която трябва да се установи и отстрани. Обича слънце и топлина, но продължителните горещини и засушаване не се отразяват добре на растенията и реколтата. Важно е да знаем как да се грижим за патладжана и за какво да внимаваме.
Причините за лошата реколта са много и започват още с отглеждането на разсада, но това дава отпечатък върху плододаването.
1. Неправилно доосветяване на разсада
Производителите знаят, че за отглеждане на качествен разсад е необходимо допълнително доосветяване, но прекаляването с него се отразява също негативно на крайния резултат – реколтата. Факт е, че осветяване 10-12 часа на ден е напълно достатъчно и то в часовете между 8 и 18 или 20 часа.
Пиперът пожълтява и губи листна маса, а вредители не се забелязват
2. Повреждане на кореновата система при пикиране и пресаждане
Патладжанът не обича пикиране. Растенията може да не загинат, но няма да се развиват добре и особено, ако корените са наранени след пикиране или при разсаждане. В този случай наранените растения преустановяват развитието си за 10-15 дни. Това налага отглеждането на разсад да става в отделни контейнери.
3. Засаждане в студена почва
Патладжанът е топлолюбива култура, която не расте добре, засадена в студена почва. Той понася по-добре горещината, ако е добре напоен. За да не изпитва силен стрес кореновата система, разсадът трябва да се засади на постоянно място тогава, когато почвата се затопли до 20 градуса по Целзий.
4. Растенията в градината получават по-малко светлина
Осигуряване на необходимата дистанция между растенията е много важно условие, защото позволява почвата да се затопля добре и да прониква достатъчно слънчева светлина. Допуска се мулчиране с бяло фолио или филм.
5. Цветовете се развиват в сянка
Когато на патладжана започнат да се появяват бутони, важно е те да се намират на слънце, защото тези, които са на сянка могат да опадат. Патладжан се отглежда на слънчеви и открити места. Листата, създаващи сянка на цветовете трябва да се отделят своевременно.
6. Недостатъчно висока температура на въздуха
Оптималната температура на въздуха за добро плододаване е 25-28 градуса. При температури под 18 градуса патладжанът не образува цветни пъпки и завръзите опадат.
7. Течение в закрити съоръжения
Патладжаните, отглеждани в закрити съоръжения се страхуват от течения, но проветряването не се отлага – задължително е, като се отваря само едната страна.
8. “Парна баня” в оранжерията
Патладжанът се страхува от течения, но не обича и “парна баня”. При висока влажност на въздуха прашецът се слепва и няма опрашване, а цветовете остават безплодни. Влажността е предпоставка за развитие на гъбични заболявания и появата на листни въшки. Затворените съоръжения трябва да се проветряват редовно.
9. Мулчиране на почвата с дървесни стърготини
Ако листата на патладжана започнат да пожълтяват интензивно и растенията не дават плод, въпреки че се полагат необходимите грижи, причината може да е в почвата. Мулчирането с пресни дървесни стърготини (особено от иглолистна дървесина) води до подкисляване на почвата. В нея влизат и смолисти вещества, оказващи негативно влияние на кореновата система на растенията. Добавянето на дървесни стърготини прави почвата рохкава и влагоемка, но те трябва да бъдат добре угнили, за да не навредят.
10. Недостиг на хранителни вещества
Патладжанът е култура, имаща високи изисквания към хранителната среда. За сезон са нужни поне три основни подхранвания. Първото се прави 2-3 седмици след засаждане на постоянно място от 30 г амониев нитрат и 10 г суперфосфат на 10 л вода. Второ подхранване – при появата на бутони от 50-60 г суперфосфат и 30 г калиев сулфат в 10 л вода, а третото по време на масов цъфтеж (20 г карбамид, 30 г суперфосфат и 10 г калиев сулфат на 10 л вода).
По време на формиране на плодовете патладжанът може да се полива с разтвор на суперфосфат (40 г на 10 л вода) на всеки 10 дни.
11. Изливък на органични торове
Излишъкът на органична материя може да се отрази негативно върху добивите, защото ще стимулира развитието на зелена маса, а не образуване на плодове. При наличие на по-голямо количество органични торове може да се полее с разтвор на калиев сулфат (1,5 супени лъжици на 10 л вода) или да се поръси с дървесна пепел (0,5 чаши за всяко растение) около храстите.
12. Нерегулярно внасяне на хранителните вещества
Патладжанът проявява капризи и по отношение на регулярното внасяне на хранителни вещества. Освен азот, фосфор и калий, той обича и магнезий. Недостигът се елиминира чрез торене с магнезиев сулфат по инструкции на производителя. Останалите елементи се внасят регулярно на три основни подхранвания.
13. Неправилно поливане
Патладжанът трябва да се полива умерено и навреме. Периодите на засушаване и последващо преполиване не само не носят полза, а са вредни. Добър ефект има мулчирането със слама или торф, които задържат влагата в почвата. При високи температури и засушаване плодовете изгарят и образуват прекомерни количества семена.
14. Мокрене на листата
При поливане водата не трябва да попада на листата. Това се отнася не само за разсада, но и за възрастните растения. Рисковете за появата на гъбични заболявания са много големи при мокрене на листата.
