Стратегическият план за развитие на земеделието до 2027 г., по който Брюксел имаше 400 коментари и забележки, ще бъде обсъден на предстоящото заседание на Тематичната работна група на 28 юли в Министерството на земеделието. В няколко поредни броя ви информирахме с част от препоръките на администрацията в Брюксел, като ползвахме и важна част от индикативните ставки за подпомагане, представени пред браншовите организации от Института за агростратегии и иновации и банкови експерти в поредица от семинари.
По отношение на ставките, те са предварителни (индикативни) и са представени в проекта, депозиран от агроведомството в края на февруари тази година. И по тях всички браншови организации имат съответните позиции.
В доклада със забележките администрацията в Брюкщсел посочва, че „интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите следва да подобрят конкурентоспособността и устойчивостта на секторите, към които са насочени, като същевременно съответстват на целите, свързани с околната среда и климата”. Проблемът е, че липсват аргументи, примерно при подпомагането в животновъдството, където трябва да се намали превишеното потребление на вода в райони с недостиг на водни ресурси, посочват от ЕК. България следва да изясни взаимодействието между предложените интервенции за обвързано с производството подпомагане на доходите и другите решения за подпомагане в рамките на плана, като подобри, ако е уместно, насочеността на интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите, посочват от ЕК. Взаимодействието и достъпът до различните интервенции в животновъдството (общи, обхванати от програми за развъждане, застрашени видове и в по-малка степен в планинските райони) и интервенциите в сектора на плодовете (производствени, плантации до въвеждането им в производство) биха могли да бъдат рационализирани, четем в доклада.
Да обосновем и изчислението на ставките, казаха от ЕК
Ето и неокончателните ставки за подпомагането на животновъдите. При стада млечни крави до 150 животни за глава животно ще се отпускат по 156,95 евро (или 313, 9 лв.) За стадата над тази бройка – се намалява до 125,56 евро (или 251.12 лв.).
Обвързаното подпомагане за крави, застрашени от изчезване е 84,57 евро (169,14 лв.) на животно в стада със 150 животни. Над тази бройка е 67,66 евро (141,32 лв.). За говеда в планинските райони помощта ще бъде 141,78 (283,56 лв.) евро за глава.
При биволите подкрепата за стада с 150 животни е 206,91 евро (413,82 лв.) на глава, над 150 животни – 165,53 евро (331,06 лв.).
Елитните овце и кози, които са в развъдни програми, ще получават по 43,04 евро (86,08 лв.) за глава в стада с до 300 животни и по 34,43 евро (68,86 лв.) – над 300 животни. За овце и кози в планински региони подпомагането ще бъде по 21,29 евро (42,58 лв.) за животно.
Подпомагането за овце и кози, застрашени от изчезване, при стада до 300 животни помощта е 24,50 евро (49 лв.) на животно и 19,60 (39,20 лв.) – за по-големите стада.
За елитните млечни крави, които са включени в развъдните програми, подпомагането за една крава в стада с до 150 животни е 219,95 евро (439,9 лв.), а над тази бройка – 175,96 евро (351,92 лв.)
Обвързаната подкрепа за месодайни животни в стада до 150 животни на глава ще се дават по 127,11 евро (254,22 лв.), а над 150 животни – 101,68 евро (202,26 лв.).
Елитни месодайни крави, включени в развъдни програми, помощта е 187,12 евро (374,24 лв.) в малки стада до 150 животни. Над тази бройка плащането ще бъде 149,69 евро (298,18 лв.).
Обвързаното с производството подпомагане на доходите в сектора на „Плодовете и зеленчуците” е разпределена според площите. При плодовете сливи и десертно грозде помощта е 523,10 евро на ха, за всички останали плодове е 911,44 евро на 10 декара.
За първи път ще има помощ и за млади плодови градини преди да встъпят в плододаване - там за хектар ще се отпуска по 527,84 евро за 10 декара.
За обвързаното с производство подпомагане при домати, краставици, корнишони и патладжани до 30 ха (или 300 дка), субсидията за 10 дка ще бъде 896,27 евро. Над 300 декара – 597,52 евро за 10 дка.
При пипера до 300 дка за 10 декара ще се отпускат по 1 258,60 евро. За над 300 дка с пипер ще се отпускат 839,07 евро за 10 дка.
Обвързаната за моркови, зеле, дини и пъпеши до 300 дка градини помощта за 10 дка ще бъде 551,99 евро. Над 300 дка помощта за 10 декара ще бъде 367,99 евро.
При картофи, лук и чесън, подпомагането за градини до 300 дка ще бъде по 716,92 евро за 10 дка и по 477,95 евро – за 10 дка в градини над 300 дка.
За оранжерийно произведените зеленчуци помощта за 10 дка ще бъде по 8 184,44 евро.
В следващия програмен период за първи път ще има подкрепа и за плодове и зеленчуци, отглеждани в планински региони – за 10 декара ще се дават по 1 214,58 евро.
Обвързаното подпомагане за протеиновите култури ще бъде по 129,69 евро за 10 декара.
В коментарите по обвързаната подкрепа за животните от ЕК препоръчват на страната ни да даде обосновна как така към намаляващия брой животни през последните години фермерите продължава да срещат икономически трудности, основана на ниска/отрицателна рентабилност. Същото се отнася и при обвързаната подкрепа за растениевъдството, тъй като се отчита силно намаление на площите, които се отглеждат в страната, особено при плодовете и зеленчуците.
България се приканва да обясни допълнително и да обоснове различните единични ставки и тяхната променливост (минимална и максимална сума).
Обосновката на единичната сума въз основа на разпределения бюджетен пакет не е в съответствие с новия модел на изпълнение. Отправната точка е да се определи единичната ставка въз основа на потребността на секторите от доходи. България следва също така да изясни предложените увеличения на планираните крайни продукти и индикативното разпределение на финансовите средства по години.
В коментарите се прави забележка и по отношение на подпомагането на картофите. От ЕК отбелязват, че е „необходимо да се изясни допустимостта и недопустимостта на секторите в съответствие със списъка, определен в член 33 от Регламента за стратегическите планове. Картофите не са допустими по интервенции I.B.16 и I.B.18; картофите за консумация не са обхванати нито от сектора на картофите за нишесте (з), нито от сектора на плодовете и зеленчуците (с).
България следва да опише и кои видове пиперки са допустими за съответните интервенции. Що се отнася до протеиновите култури в интервенция I.Б.19, България се приканва да уточни културите, обхванати от подпомагането, за да се избегне припокриване с подпомагането за зеленчуци (фасул, но също и зелен грах, прибран в незрял или зрял стадий).
Освен показателя за резултати R.8, България се приканва да обмисли включването на интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите и в показателите R.4, R.6 и R.7.
България се приканва да обясни допълнително и да обоснове различните единични ставки и тяхната променливост (минимална и максимална сума). Обосновката на единичната сума въз основа на разпределения бюджетен пакет не е в съответствие с новия модел на изпълнение. Отправната точка е да се определи единичната ставка въз основа на потребността на секторите от доходи. България следва също така да изясни предложените увеличения на планираните крайни продукти и индикативното разпределение на финансовите средства по години.
Комисията следва да информира държавите членки за коефициентите за намаление, ако има такива, свързани със списъка на ЕС за маслодайните семена в рамките на СТО (Blair House), в писмото с коментари към плана. Комисията обаче все още не е получила цялата необходима информация. Комисията ще информира държавите членки възможно най-скоро, ако такъв коефициент е необходим.
