Прогнозните изчисления на Министерството на земеделието за екосхемите, които ще бъдат прилагани в Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г., са свързани с условията за допустимост, които включват изискването земеделските стопани да имат право да получават основно подпомагане на доходите за устойчивост - включително за екосхемите по член 31, параграф 7, буква „б” от Регламента за стратегическите планове. Това е записано в коментарите на Европейската комисия по българския проект на стратегически план, като се уточнява следното - не е задължително земеделските стопани да имат право на подпомагане на доходите за устойчивост, за да получат подпомагане по екосхемите съгласно член 37, параграф 1, буква б) от Регламента за стратегическите планове. Но подпомаганите земеделски площи трябва да бъдат допустими съгласно член 4, параграф 3 от този регламент.
Обсъждане на коментарите по плана с браншовите организации
Според предварителните изчисления по екосхемата за поддържане на биологично производство помощта ще бъде 100 евро на хектар, или 20 лева за декар. Данните са изнесени в поредица от семинари, организирани от една от българските банки и със съдействието на Института за агростратегии и иновации.
За поддържане на животни, отглеждани по биологичен път, плащането е 238,01 евро на животинска единица.
Екосхемата за подобряване и поддържане на биологичното разнообразие – при обработваемите земи ще се отпускат по 591,57 евро на ха, или близо (120 лв. на дка); при трайните насаждения помощта ще бъде 901,17 евро за ха, или малко над 180 лв. на дка; ца поддържане на постоянно затревени площи (ливади, пасища, мери) на хектар ще се дават по 283,77 евро, или на декар – по 56, 6 лв. на декар.
При екосхемата за възстановяване на почвения потенциал на хектар ще се отпускат по 52,87 евро, или 10,40 лв. на дка.
За първи път ще се отпускат и субсидии за намаляване на пестицидите. При обработваемите земи помощта ще бъде 65,27 евро на ха, или 12,10 лв. на дка, при трайните насаждения – 123, 48 евро на ха, или 24,6 лв. на дка и за постоянно затревените площи – 5,88 евро на ха, или 11,6 лв. на дка.
България ще обяснява и за избора от таваните да се приспада 2,5 пъти средната заплата
При екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения – при поддържането на междуредията ще се отпускат 114,53 евро на ха, или 22,80 лв. на дка. За ивици по краищата – 61,20 евро на ха, или 12,24 лв. на дка.
Екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи предвижда 64,23 евро на ха, или малко над 12,80 лв. на дка. За подобряване на биоразнообразието в горски екостистеми помощта ще бъде 210,85 евро на ха, или 42,16 лв. на дка.
При екосхемата за разнообразяване на културите помощта се дели до 100 дка е 47,30 евро на ха, или 9,40 лв. на дка; между 100 и 300 декара – 35,90 евро на ха, или 7,1 лв. на дка и над 300 дка – 18,82 евро на ха, или 3,6 лв. на дка.
Екосхемата за буферни екологични ивици е 469,88 евро на хектар, или 93,18 лв. на дка.
В коментарите на ЕК по тези разчети се посочва, че от България се изисква по отделните екосхеми да представи кратко обобщение на принципите за изчисляване на единичните суми - въз основа на член 31, параграф 7, буква б) и тяхното удостоверяване съгласно член 82 от Регламента за стратегическите планове. Пълният удостоверен метод на изчисляване (когато се извършва от независим орган), и в случай че изчисляването е извършено от управляващия орган — удостоверяването от независим орган, трябва да се предостави в приложение към плана, се посочва в доклада на ЕК.
„Всички екосхеми следва да бъдат свързани с показателитe за резултати R.4, R.6 и R.7. Показателите за резултатите R.6 и R.7 предоставят информация за основните цели на директните плащания, а именно преразпределянето на подпомагането към малките и средните стопанства и приноса за подпомагане на райони с по-големи потребности (определени в членове 71 и 72 от Регламента за стратегическите планове). България се приканва също така да свърже показател R.33 със съответните екосхеми, за да отрази по-добре подпомагането, предоставено за селскостопанските зони по „Натура 2000“, отбелязват експертите в Бпрюксел.
България следва да предостави информация за възможното комбиниране на няколко екосхеми върху една и съща земеделска площ (и дали това има отражение върху единичните суми), както и за възможното комбиниране (или несъвместимост) с ангажиментите в областта на агроекологията и климата.
По отношение на екосхемата за поддържане на биологично земеделие (земеделски площи) единичните суми за поддържане на биологичното земеделие за селскостопанските животни (I.В 1.2) са много по-високи от тези за земеделските площи. Тези единични суми трябва да бъдат обяснени в плана и надлежно удостоверени. България следва да уточни взаимодействието между екосхемата за поддържане на биологичното земеделие и ангажиментите в областта на агроекологията и климата за преминаване към биологично земеделие, четем в доклада.
Интервенциите, които подпомагат биологичното земеделие, следва да бъдат свързани с показателите за резултати R.14, R.19, R.21, R.22, R.24, R.29, R.31, R.43 и R.44. Държавите членки могат също така да отнесат биологичното земеделие към други показатели за резултати, когато специфичните изисквания или условия на интервенцията го оправдават.
При екосхемата за поддържане на биологично земеделие (животни) единичната сума следва да бъде изяснена, тъй като описанието на схемата показва, че плащането се основава на животински единици, а в раздела за планираните единични суми се посочва плащане на хектар. Определената максимална единична сума не следва да бъде по-висока от сумата, получена при изчисляването на допълнителните разходи и загубата на приходи, както е посочено в член 31, параграф 7, буква б) от Регламента за стратегическите планове, посочват от ЕК.
ЕК приветства екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура. Що се отнася до базовите параметри, връзката с ДЗЕС 4 не е спомената. България следва да изясни дали схемата има за цел косене и мулчиране на зелени зони и буферни ивици, включително такива, които отговарят за спазването на ДЗЕС 4 (тези по продължението на водните басейни). Връзката с ДЗЕС 8 следва да бъде уточнена и за обработваемата земя, за да се гарантира, че съгласно член 31, параграф 5, буква а) ангажиментите надхвърлят тези на стандарта за ДЗЕС.
България се приканва още да определи минимален дял от особеностите на ландшафта, който да се спазва от земеделските стопани, присъединили се към схемата. По-специално е необходим ангажимент за минимален дял от 7 % от обработваемата земя, обхваната от непроизводствени обекти и площи, за да се осигури съгласуваност с вариант 2, избран за ДЗЕС 8 в плана. От България се изисква също така да посочи как тази екосхема може да бъде комбинирана с ангажимент в областта на агроекологията и климата за създаване и възстановяване на екологична инфраструктура. Тъй като и двете интервенции обхващат едни и същи дейности, България следва да ги рационализира, за да се избегне пълно припокриване, което не е в съответствие с член 31, параграф 5, буква г) от Регламента за стратегическите планове. Тази интервенция би могла да бъде свързана и с показателя за резултати R.31 (биологично разнообразие).
При насърчаване на зелено торене и органично наторяване ЕК приветства създаването на тази екосхема. Но и тук има забележка - България трябва да изясни дали целта е стопанствата да заменят изцяло химическите торове. Причините за определянето на максимум 170 килограма азот на хектар следва да бъдат обяснени по-специално, тъй като тази горна граница изглежда доста висока. Освен това долната граница (100 kg азот на хектар) би могла да се смята за прекомерна за конкретни култури. Схемата може да бъде допълнена с изискването за план за управление на хранителните вещества на равнището на парцела, за да се определят действителните изисквания за културите и да се свържат с показателите за резултати R.14 и R.19. Тази схема би могла да бъде допълнена и с условия за използване на нискоемисионни техники за прилагане на оборски тор (впръскване на течен оборски тор; включване в рамките на 4 часа от прилагането). Поради това тя следва да бъде свързана и с потребност П.5.6 и с показател за резултати R.20. Връзките с R.14 и R.19 също могат да бъдат разгледани, се посочва в доклада на ЕК.
Одобрение има и за екосхемата за намаляване използването на пестициди. Терминът „първа професионална категория на употреба” обаче следва да бъде изяснен. А сачата интервенция би могла да бъде замислена така, че да предостави възможност за многогодишно изпълнение, за да се гарантира по-дългосрочно благотворно въздействие. България се приканва да насърчи още повече интегрираното управление на вредителите в рамките на тази схема.
По отношение на екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения - тя предвижда две различни алтернативни практики, които да се прилагат в площите за трайни насаждения: засяване на бобови/смесени бобови култури и житни растения или треви в междуредовото пространство и/или определяне на полеви граници по границите на парцела. Що се отнася до последната практика, следва да се уточни ширината. Връзката с ДЗЕС 6 също следва да бъде ясно обяснена.
При екстензивното поддържане на постоянно затревените площи ангажиментът за период на паша от поне 60 дни не изглежда особено стриктен, предвид климатичните условия в България и следва да бъде допълнително обоснован, посочват евроекспертите. Те препопърчавт да се обмисли изискване за забрана на разораването на постоянно затревените площи, като броят на тревопасните животни следва да бъде съгласуван с природозащитния статус на местообитанието, където се прилага схемата. Правилото, че площта на постоянно затревените площи трябва да бъде допустима за директни плащания, е условие за допустимост и следователно следва да бъде заличено от списъка на поетите ангажименти. България се приканва да обмисли добавяне на показателите за резултати R.31 и R.33 с оглед отчитане на зоните, разположени в „Натура 2000“. С оглед на улесняване на мониторинга на подпомаганите зони по „Натура 2000“ в таблицата в раздел 11 може да бъде определена отделна единична сума, която може да има същата стойност като стандартната единична сума.
По отношение на екосхемата за диверсификация на културите от ЕК препоръчват зимните и пролетните сортове от един и същи род не следва да се разглеждат като различни култури, за да се увеличи ефективно диверсификацията на културите.
България следва да изясни разликата между буферни ивици и ивици, както и да изясни защо е необходима конкретна схема за подпомагане на тези два елемента на ландшафта в допълнение към I.В.2 (поддържане и подобряване на екологичната инфраструктура). Добавената стойност на схемата ще бъде по-висока, ако подкрепяните елементи на ландшафта са извън тези, които се отчитат за изпълнение на ДЗЕС 4 и ДЗЕС 8. Поради това България се приканва да обмисли сливането на тази схема с една от другите две схеми относно особеностите на ландшафта, се посочва в еврокоментарите.
(В следващия текст очаквайте забележките по обвързаната подкрепа)
