Изключително тежка задача се падна на Министерството на земеделието точно през лятото и то в разгара на политическата криза в страната, защото до края на август експертите са длъжни да подготвят точни изчисления и да мотивират очаквания ефект от всички интервенции в проекта на Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 година, с които страната ни трябва да докаже пред Европейската комисия, че ще подпомага реално земеделските производители.
В няколко поредни броя Синор.бг запозна читателите с част от коментарите и забележките на Брюксел по този план. Тримесечният срок за отговор на българската страна изтича на 23 август, а досега ведомството не е представило на бранша дори първи вариант на своите отговори. Очакваше се това да стане на Комитета по наблюдение на ПРСр 2014-2020 г., проведен преди дни, но администрацията очевидно не е готова и е отложила срещата. С уверението, че още следващата седмица ще се проведе Тематична работна група, пред която ще бъдат представени исканите от ЕК анализи и обосновки.
В този текст Синор.бг ще представи част от оперативната оценка, която Европейската комисия е направила на българския проектоплан. Основателните забележки изискват и мотивирани отговори - особено по отношение на решението България да приспада 2,5 пъти средната работна заплата на заетите в стопанствата, на които ще се поставят тавани от 100 хил. евро при директните плащания. Помним колко дебати имаше от земеделската общност по това предложение.
ЕК с опасения, че България не би могла да намали амонячните емисии във фермите
Затова и в оперативната си оценка ЕК приканва България да изясни следния параграф - „ще бъдат приспаднати разходите за заплати и осигуровки за едно заето лице, в размер на не повече от 2,5 пъти средната брутна месечна заплата“. Според евроекспертите очакваният резултат от определянето на тавана в евро е доста висок в сравнение с настоящото намаление, затова страната ни трябва да обясни как точно е бил изчислен.
Мит е, че ще има приспадане на заплатите
България следва да опише също електронната система, която ще предостави на кандидатите, за да подават заявленията си за подпомагане и впоследствие да ги променят или оттеглят в случай на установени несъответствия. В тази връзка страната ни трябва да посочи каква друга информация освен тази от СИЗП ще бъде използвана за предварителното попълване на заявлението за подпомагане, както и какви канали за комуникация ще се прилагат, за да се достигне до кандидатите (предупреждения в случай на грешки, допуснати в процеса на попълване на заявлението за подпомагане, и други съобщения).
Пропуски има и при изпълнението на петата цел за ефективното управление на природните ресурси. Еврокомисията иска от администрацията да гарантира, че всяка интервенция, за която са заделени средства в раздел 5 от плана, допринася напълно (а не само частично) за изпълнението на едно от изискванията за заделяне на средства. Налице е несъответствие между сумата за допълнително подпомагане на доходите за младите земеделски стопани в раздел 5.1 и сумата, включена в обзорната таблица в раздел 6.1 (ред 41), четем в евродоклада.
В частта за екологичните практики ЕК приканва страната ни да потвърди, че всички стопанства, които се ползват от подпомагане по линия на ОСП, ще участват в инструменти за управление на риска. Междинните цели и целевата стойност за R.7 са равни на една трета от средното подпомагане на доходите, изплатено на хектар на всички бенефициенти, посочват от ЕК. Според тях в нашия план е възможно да има грешка при изчисляването, тъй като понастоящем R.7 се оценява на 108%.
Според описанието на интервенцията по LEADER отпуснатият бюджет е 10% от пакета за ЕЗФРСР, докато въз основа на оценката на финансовите данни в раздел 5.3 той е 8% от пакета за ЕЗФРСР - България следва да коригира това несъответствие, приканват евроекспертите.
Страната ни планира и 7% разходи за околна среда за интервенция I.Д.5-„Инвестиции в екологични съоръжения“ - въз основа на разпределението на подкрепата в размер на 1 818 588 евро на пет бенефиценти. От ЕК настояват страната ни да обясни каква част от общия брой бенефициенти представляват тези пет бенефициери, защото е важно да се гарантира равнопоставеност в подпомагането.
За да се предотврати по-нататъшното изоставяне на земи или изсичане на дървета и произтичащите от тях сериозни отрицателни последици за биологичното разнообразие, ЕК приканва България да разшири условието за допустимост, като се позволи включването както на постоянно затревени площи с над 50 дървета на хектар, така и на местообитанията от списъка в приложение I към Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО). В раздел 4.1.2.3.2 България следва също да добави минимална гъстота на засаждане и за растения с цикъл на прибиране на реколтата, по-кратък от осем години. Еврокомисията посочва, че в раздел 4.1.3.2, отнасящ се за земята, която е на разположение, следва да се добави информация за начина, по който ще се проверява дали земята се използва реално и законно от кандидатстващия земеделски стопанин.
Европейската комисия настоява също България да преразгледа критериите, по които се идентифицират активните земеделски стопани, и да насочи подпомагането извън клаузата за минимални изисквания, посочена в член 18 от Регламента за стратегическите планове.
Във връзка с раздел 4.1.4.3 Комисията изразява резерви по отношение на факта, че земеделско стопанство с директни плащания в размер на повече от 5 000 евро не може да бъде по-голямо от 0,5 хектара, като по този начин всички кандидати ще се смятат за активни земеделски стопани. България следва да осигури последователност, четем в препоръките на ЕК.
В стратегическата оценка на специфична цел 8, насочена към насърчаване на заетостта, растежа, социалното приобщаване и местното развитие в селските райони, от ЕК обясняват, че въпреки съответствието на интервенциите, представени в българския план, страната ни следва да се осигури повече стимули за диверсификация на стопанските дейности и за развитие на нови предприятия в областта на биоикономиката и горското стопанство.
Стимули за развитието на биоикономиката се предвиждат само в контекста на интервенциите за развитието на селските райони в областта на земеделските стопанства, докато приносът на дървопреработвателния сектор за създаването на работни места в селските райони не е ясно определен.
Евроекспертите посочват също, че обхватът на интервенция II.Г.3 — „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ е неясен и не стимулира потенциалните кандидати да развият бизнес възможностите, посочени в описанието на интервенцията. Обхватът на LEADER следва да бъде по-добре уточнен. България се насърчава да съсредоточи обхвата на LEADER върху области, където има ясно изразена добавена стойност, и да рационализира механизмите за изпълнение, за да реши проблемите, свързани с прилагането на LEADER за програмния период 2014—2022 г.
В съответствие със специфичната цел в член 6, параграф 1, буква з) от Регламента за стратегическите планове ЕК насърчава България да предприеме подходящи мерки за насърчаване на равенството между половете и за подобряване на участието на жените в селскостопанската дейност.
