На 23 юни Министерството на земеделието публикува пълния текст на въпросите и коментарите на Европейската комисия по българския проект за Национален стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г. Според родната администрация коментарите не будели притеснение, но в 57-те страници, предоставени от Еврокомисията, има сериозни забележки, по които се изисква конкретика. Защото цялата земеделска общност към този момент е в пълно неведение какво ги очаква с новата Обща селскостопанска политика след 2023 г. А на 11 юли членовете на Комитета по наблюдение на ПРСР ще трябва да обсъждат коментарите на ЕК с българската администрация.
По отношение на по-справедливото разпределение на директните плащания експертите от Еврокомисията приканват България да предостави количествен анализ, показващ комбинираното въздействие на всички предложени инструменти за подпомагане на доходите върху сега съществуващото ниво на доходите на земеделските стопанства. „Това ще позволи на службите на Комисията да извършат цялостна преценка дали нуждата от по-справедливо разпределение и по-добро насочване на директните плащания е задоволена в достатъчна степен”, е записано в коментарите.
Коментари по отношение на насърчаването на интелигентен, конкурентоспособен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, който осигурява дългосрочна продоволствена сигурност ЕК приканва България да предостави допълнителна информация за предложената схема за допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост, и по-специално за избрания максимален праг за допустимост от 600 хектара (6 хил. дка).
Комисията приветства усилията на България за подобряване на справедливостта и насочеността на подпомагането чрез стриктно определяне на горна граница на основното подпомагане на доходите за устойчивост, въвеждане на прогресивно намаляване на плащанията в райони с природни или специфични ограничения и активиране на схемата за плащания за малки земеделски стопани. Комисията също така приветства специфичните инвестиционни интервенции, насочени към малките и младите земеделски стопани, както и определянето на приоритетите на земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие.
„С оглед на руската инвазия в Украйна EК настоятелно призовава България да обмисли допълнителни интервенции, които ще спомогнат за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и други външни суровини, за да се запазят дългосрочният устойчив производствен капацитет и жизнеспособността на земеделските стопанства.
С оглед на целта да се осигури устойчиво селско стопанство Комисията приветства усилията за справяне със зависимостта от вноса в някои сектори, като например протеиновите култури, и призовава България да подобри и разшири инструментите за управление на риска и да засили интервенциите, намаляващи зависимостта от внос на енергия и минерални торове.
По интервенциите за опазването на околната среда Комисията има съмнения по отношение на ефективността на плана за постигане на мащаба на промените, необходими за удовлетворяване на някои потребности, включително емисиите на парникови газове от почвите, от животновъдството и от управлението и съхранението на оборски тор, управлението на пестицидите и торовете, както и прекомерното водочерпене, управлението на горите и естествените местообитания и емисиите на амоняк във въздуха.
Фермери от Изчточна Европа настояват ОСП да се отложи с една година
„Стратегиите за интервенциите, определени за стратегическите цели 4, 5 и 6, включват интервенции, които не са ясно обвързани с обобщението на SWOT анализа и с оценката на потребностите”, четем в доклада. От България се изисква по-ясно да покаже повишена амбиция във връзка с планираната зелена архитектура по отношение на целите, свързани с околната среда и климата, като използва качествени и количествени елементи (например финансови средства и показатели).
От България се изисква да разясни или измени някои стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), така че те да са в пълно съответствие с регулаторната рамка (вж. подробните коментари по-долу).
Следва да бъдат по-добре обяснени допълняемостта и връзката между екосхемите, ангажиментите в областта на агроекологията и управлението на климата, които изглежда се припокриват в някои случаи, и с инвестиционните интервенции. Връзките с основните изисквания, определени в стандартите за ДЗЕС, трябва да бъдат посочени ясно, за да се гарантира спазването на базовите параметри.
Коментарите, свързани с укрепването на социално-икономическата структура на селските райони, са, че планът показва потенциал да допринесе за по-ефективен начин за постигането на тази обща цел. Следва да се отбележи по-специално продължаването на интервенционната логика на програмния период 2014 -2020 г. и усилията, положени за справяне с голям брой от установените потребности.
Въпреки че в SWOT-анализа се признава наличието на междурегионални и вътрешнорегионални различия в селските райони, по всичко личи, че регионалните различия не се разглеждат в плана. Макар че необходимостта от създаване на възможности за заетост в селските райони чрез инвестиции и интервенции, свързани с диверсификацията, изглежда проучена, от ЕК смятат, че в плана могат да се разгледат по-ефективно възможностите за заетост, произтичащи от секторите на биоикономиката и горското стопанство.
Като се отчитат тенденциите към обезлюдяване, бедност и влошаване на качеството на услугите в селските райони, в плана се обръща специално внимание на инвестициите в дребномащабна инфраструктура и инвестициите в земеделски стопанства, но няма достатъчно амбиции за „модернизиране“ на селските райони чрез по-силен акцент върху подкрепата за неселскостопанските предприятия, иновациите и цифровизацията. В плана не се споменава за разширяване на широколентовото покритие в селските райони, което е едно от най-ниските в Европа, и за възможностите, които то носи. Въпреки установените потребности по отношение на широколентовата свързаност SWOT-анализът не е придружен от план за разгръщане на инвестиции за широколентов достъп.
В плана се посочва цялостната необходимост от засилване на биологичната сигурност на равнището на земеделските стопанства. Въпреки това липсва подробно описание на начина, по който тази цел ще бъде постигната, а подобряването на биологичната сигурност —особено в малките търговски свинеферми — с оглед на постоянната заплаха от заразни болести по животните, остава предизвикателство.
Комисията смята, че стратегическият подход за справяне с разпокъсаността на българската система за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) и планираното подпомагане в областта на знанията, обучението, иновациите и развитието на AKIS са недостатъчни, за да се отговори на нарастващите потребности на земеделските стопани от информация и обучение, да се подобри капацитетът на съществуващите консултантски услуги и да се предостави подпомагане за иновациите. България следва да засили значително консултантските услуги и да продължи да инвестира сериозно в тях.
България се приканва да опише координацията, полезните взаимодействия и допълняемостта с други фондове, включително фондовете, регулирани от Регламент (ЕС) 2021/1060 (Регламент за общоприложимите разпоредби), Регламент (ЕС) 2021/241 (за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост) и националните фондове, при удовлетворяване на определени установени потребности, особено на тези, свързани с развитието на селските райони. В плана следва ясно да се опише конкретният принос на всеки от тези фондове.
Комисията насърчава България да доразвие стратегията си за цифровизация и да обмисли как подпомагането на цифровизацията в земеделието и селските райони ще бъде задълбочено разгледано в рамките на целия план и във взаимодействие с други инструменти и фондове.
(Темата е с продължение)
