Неотдавна бившият министър на земеделието Десислава Танева припомни как Стратегическият план за развитие на земеделието до 2027 година е започнат като проект още при управлението на ГЕРБ, с което очевидно изтъкваше заслуги, които според нея управляващите през 2021 и 2022 година не би трябвало да приписват само на себе си, когато се говори за политики в агросектора. Да, SWOT-анализите, въз основа на които страната ни трябваше да подготви бъдещите интервенции за подпомагане на селското стопанство, донякъде акцентираха върху слабостите в досегашните политики. Големият проблем обаче е, че през 2021 и 2022 г. нито двете служебни правителства, нито коалиционното, което е в оставка, не промениха кардинално интервенциите в проекта, подготвени при управлението на ГЕРБ. А че тези интервенции се оказаха почти „копи-пейст” на мерките и схемите от предишните програмни периоди, се видя от забележките и коментарите на Европейската комисия по българския стратегически план. На практика администрацията сериозно се подхлъзна с решението да не промени варианта на предишното управление и внесе в Брюксел почти непроменена негова първа версия, която от становищата на ЕК се видя, че е изключително нескопосано направена. Така депозираният в ЕК български Стратегически план се оказа вторият по брой на забележките в ЕС след този на Хърватия, отбелязаха представителите на земеделския бранш.
Именно затова днес представители на двайсет от браншовите организации се събраха в Стара Загора на земеделски форум, за да обсъдят коментарите на Еврокомисията по окончателния план и да дадат предложения за що-годе работещи бъдещи политики, които биха помогнали на сектора, за да оцелее. Общите позиции от днешната среща бяха изразени на пресконференция, излъчена онлайн от Старозагорските минерални бани и в нея участваха Стоян Чуканов, представител на България в Европейския икономически и социален комитет, Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди и Пенка Христова от Съюза на животновъдите.
България разполага с три месеца от получаването на забележките, в които трябва да отговори как ще коригира плана. „Времето за реакции е изключително кратко, затова спешно трябва да представим своите предложения за промени в агроминистерството, а после и лично на еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски, тъй като до този момент държавата не е приела нито едно от нашите предложения, направени по време на тематичните работни групи”, съобщи Бойко Синапов.
Заедно с колегите си той присъства и на срещите, които животновъдите проведоха през юни т.г. с Войчеховски, с основната цел – да представят огромните проблеми на родното фермерство, натрупани след ковид кризата ивойната в Украйна, които очевидно на национално ниво не се решават в тяхна полза. И когато от името на колегите си фермерите са поискали субсидирането на българския бранш да се изравни с това в старите държави-членки, еврокомисарят им съобщил, че България е можела да поиска подобно изравняване още през 2016 година. „Може ли още през 2016 г. държавната администрация да е имала подобна възможност, но да не се бори за интересите на производителите”, риторично попита овцевъдът. Синапов остро разкритикува поведението и на българския посланик по земеделие, назначена по времето на ГЕРБ, която при срещата с Войчеховски е заявила, че представените от тях проблеми не отговаряли на действителността. Затова и животновъдният бранш е получил уверението на еврокомисаря Войчеховски, че след като България представи в Брюксел отговорите на забележките по плана, а това ще стане в края на август, българските земеделци и животновъди могат да депозират лично до него и своята позиция, ако тя се различава съществено от тази на Министерството на земеделието, съобщи и Стоян Чуканов.
Животновъдите са недоволни и от ПР акциите на кабинета в оставка, които говорят само за проверикте на "Капитан Андреево, а избягват да говорят за вноса на храни от Украйна, които по инструкции на ЕК влизат, без да отговарят на стандартите за качество на ЕС. "Само че по северната граница не вървят проверки, обясни Синапов.
Без да изреждаме многобройните критики на бранша и по Стратегическия план, свързани с невъзможността на животновъдите да изпълняват екологичните изисквания за преработка на отпадъците и превръщането им биогаз, с неопредеността дали субсидиите да се дават на хектар или на животинска единица, защо има таван на плащанията при биоживотновъдството и редица други, на днешната среща е решено на 21 юли да има повторна среща със същите организации. И на нея всяка от тях да даде своите предложения по забележките на Брюксел. „Защото, както посочиха Синапов и Христова, ако Стратегическият план влезе в сила в сегашния си вид, догодина няма да има българско земеделие и животновъдство”. А този план трябва да бъде приет до края на годината. И той ще определя политиките до 2027 г.
Екатерина Стоилова
