Целият земеделски бранш ще понесе огромни загуби заради нескопосано изработената наредба за прилагане на директните плащания (още през 2023 и 2024 г.), според която годишният бюджет по екологичните схеми остава непроменен, докато броят на кандидатстващите за подпомагане земеделци расте. Това заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов след тържественото откриване на жътвата в полетата на фирма „Агро – Цар Петрово“ - Видинско.
Припомняме, че проблемът датира от 2023 и 2024 г., когато вървеше общественото обсъждане на интервенциите по Стратегическия план. Докато в другите европейски държави фермерите още през 2024 г. получиха възможност да бъдат подпомагани активно и по двата стълба, администрацията у нас за пореден път послуша браншови организации без членска маса, вместо да приеме адекватни наредби, които да са в услуга на реално работещия бизнес.
В резултат на това у нас земеделците ще бъдат подпомогнати с огромно закъснение по линия на втория стълб – за селските райони, някои интервенции от Стратегическия план (2023 и 2024 г.) които и досега не са отворени „Очаквахме тази година да има прием и по агроекология, но това не стана заради късното подготвяне на проектонаредбите и забавянето на тяхното обсъждане в Комитета по наблюдение“, заяви Илия Проданов.
В същото време натискът върху екосхемите от първия стълб на директните плащания е голям, защото там субсидирането е заковано, но при свръхзаявяване от страна на фермерите ставките на декар ще продължат да падат. „Изплатената ставка за екосхемата за възстановяване на почвения потенциал за Кампания 2024 г. беше 4 лева, но догодина със сигурност ще падне на 3 лева, защото кандидатите растат. Тези ниски ставки обаче не покриват значителните разходи, свързани с екологичните изисквания, затова и проблемът е голям“, припомни председателят на НАЗ.
Казусът с прилагането на екологичните схеми, където планираният бюджет е фиксиран без промяна и ако броят на заявителите расте, субсидията намалява, беше предвиден от родния бизнес още при обсъждането на нормативната база преди три години. По времето на зам. министъра на земеделието Таня Георгиева, която отговаряше за този ресор, ръководството на НАЗ беше депозирало в МЗХ над 3 становища, в които предзупреждава за опасността от свръхзаявяване при фиксирана ставка, защото предвиждаха проблема. Тъй като това подпомагане е компенсаторно, ставките са били изчислени въз основа на разчети, направени от научните среди, и тези разчети точно са отразявали разходите, които земеделците ще правят по определената екологична схема. Администрацията обаче не се е вслушала в мнението на НАЗ, че при свръхзаявяване смисълът на компенсаторното плащане ще намалее, а това ознава обезсмисляне на идеята за този вид подкрепа по ОСП. Ще припомним, че родният земеделец често е бил ощетяван нормативно, не без участието на подобни разминавания в становищата на бизнес и държавни чиновници. Затова и при изработка на проектонаредби, методики и всякакви ръководства, пряко свързани с работата на полето, земеделците у нас продължават да не се чувстват защитени, а ощетени. Защото в крайна сметка ситуацията с крайно ниските ставки е необратима.
Браншът все пак се е надявал, че в Кампания 2025 г. поне ще бъде отворен прием по интервенцията на втори стълб от ОСП – за агроекология и климат. Ако това беше станало, общото подпомагане все пак би покрило значителна част от разходите и натискът върху доходите не би бил толкова голям, заключава Проданов.
(Очаквайте още от интервюто с председателя на НАЗ)
Екатерина Стоилова
