В най-горещата на пожари седмица, когато десетки хиляди декара гори в Пирин и Сакар планина пламтяха, без да има шанс до десет години там да поникне читава растителност, в управлението на агросектора едно след друго изгоряха не едно и две обещания на властта да се справи с проблеми, натрупани от години. Или, както казва народът - „къде го чукаш, къде се пука“.
Първата изненада за бизнеса дойде в поземлените отношения, където браншът очакваше от първи юли тази година агроминистерството да започне активни разговори за кардинална реформа в поземлните отношения. Вместо това обаче браншовиците откриха, че администрацията дори Държавният поземлен фонд не може да управлява, какво остава да прокара исканите от тях законодателни правила в областта на ползването на земята. Причината е, че от години кухи фирми нагло източвали хазната, като не си плащали дължимите ренти за ползването на държавните земи, спечелени на уж прозрачни търгове. Вместо да работят тези земи, те прехвърляли дълговете си на нищо неподозиращи трети арендатори, които превеждат рентите на фиктивните фирми, защото законодателно някой умник е позволявал това да се случи. Новината „пукна“ като балон сред земеделската общност, която осъзна, че й е спукана работата по отношение на дълго чаката поземлена реформа, ако бюджетните пари, формирани от данъците на законно работещите фермери, продължават за изтичат през незнайно как продължаващи да съществуват схемаджийске мрежи.
Втората изненада „пукна“, когато ръководният екип на Министерството на земеделието и храните поиска от земеделци, животновъди и преработватели временно да го финансира, защото, видите ли, на държавата не достигали близо 40 милиона лева за ремонт на главните напоителни канали, реконструирани с европари от държавното предприятие „Напоителни системи“. На фона на постоянната мантра, която всяка правителство през послединте повече от 10 години изрича, че хидромелиорациите били в техните приоритети, е повече от нагло да вземеш последното, на което земеделската общност се надавя да получи като подкрепа за модернизация на своите ферми – парите за инвестиции от Стратегическия план. А иначе секторът очаква през следващите 4 години същото това министерство да разполага с 1,5 милиарда лева, така че да активизира възстановяването на напоителната инфраструктура на България.
Третата изненада май вече никого не изненадва, след като от възникването на първоначалната идея досега три пъти сменя вида си. Говорим за така наречените „магазини за хората“, които в началото на годината, когато цените на храните рязко се изстреляха във висините, щяха да се помещават в пощите и там щели да се продават само български евтини продукти. Смехотворният й характер бързо беше осмян в десетките вицове, които май отрезвиха авторите й, защото скоро след това идеята за евтините магазини премина към търговската система на Централния кооперативен съюз, чиито КООП обекти са в почти всяко българско село.
Цялото изпълнение на идеята обаче се точи вече шести месец (поскъпването ни шамароса още през февруари) и когато тази седмица земеделският министър съобщи, че държавното предприятие „Магазин за хората“ много скоро щяло да бъде учредено (имало само някакви незначителни разминавания между министрите по неговото управление), думите му определено подадоха сигнал и към потребители, и към фермери. Които май лека полека осъзнават, че едва ли тази дълго обсъждана идея ще работи в услуга на масовия българин, защото липсва яснота и по структурата на обектите, и по системата на "подпомагане", която би гарантирала евтините храни.
Доста въпросителни изникват и по предлагания проектозакон за агрохранителната верига (разговорно казано), който трябваше да защити фермерите при изкупупуването на продукцията им от първите търговци, така че те да получават достойни доходи за своя труд. В края на седмицата МЗХ качи проекта за обществено обсъждане, но в него не виждаме да са взети предвид забележките на видни икономисти и експерти, които дебело подчертаха, че причина за спекулата на пазара са неработещите контролни органи, не слабите ни закони.
Това обаче не пречи на МЗХ да предложи проекта в Народното събрание, защото всеки държавен чиновник отдавна знае, че, когато властта не иска да реши даден проблем, изработва видимо некачествен проект, който впоследствие не бива приемат от депутатите. За справка – потърсете проектозаконите за браншовите организации в земеделието, които повече от 20 години упорите не минават през нито един парламент.
Екатерина Стоилова
