В няколко пореди броя Синор.бг запознава читателите със забележкита на Европейската комисия по проекта за Национален стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г., по които българската адмиинстрация трябва мотивирано да отговори до края на август. Следващата седмица агроминистерството ще назначи дата за заседание на тематичната работна група, за да обсъди своите отговори и с браншовите организации. Всички те имат сериозни забележки по плана, защото в продължение на три години администрацията не взимаше под внимание фермерските предложения.
В този текст ще се спрем на коментарите и препоръките на ЕК, свързани със стандартите за добри земеделски практики (така наречените ДЗЕС), които страната ни ще прилага през следващия период. Още за първия стандарт ДЗЕС 1 еврокомисарите са установили огромен проблем, затова съветват администрацията да преразгледа метода за изчисляване на референтното съотношение на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, за да го приведе в съответствие с член 48 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията.
Проблемът е, че площите, декларирани от стопанствата, кандидатстващи по схемата за малки земеделски стопани, и площите, декларирани от земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, не могат да бъдат изключени от изчисляването на постоянно затревените площи и общите земеделски площи. И понеже страната ни очевидно ги е изключила, то, „за да се гарантира, че постоянно затревените площи остават стабилни, България се насърчава да въведе система за предварително одобрение, когато намалението на годишното съотношение спрямо референтното съотношение е близо 5%, четем в доклада.
И още от коментарите на Брюксел
Що се отнася до ДЗЕС 7, при който се посочат практиките на сеитбооборот и определението за култура и вторична култура, експертите от ЕК са установили, че в стратегическия ни план „предложените изисквания за диверсификация на културите не са в съответствие с определението на стандарта, посочено в приложение III към Регламента за стратегическите планове. В този стандарт за ДЗЕС се посочва, че при сеитбооборота се изисква смяна на културите поне веднъж годишно на равнището на парцела, включително междинните култури и с изключение на многогодишни култури, треви и другите тревни фуражи. Изискванията за диверсификация могат да бъдат определени като изключение само при условията, определени в тази бележка под линия. Въз основа на член 13 от критериите по Регламента за стратегическите планове България би могла да обмисли прилагането на стандартите към част от обработваемата земя на земеделското стопанство, като гарантира, че всички парцели от обработваемата земя на земеделското стопанство служат за отглеждане на различни култури последователно в рамките на две или три вегетационни години”, се посочва в коментарите на ЕК.
Именно затова и България следва да адаптира този стандарт за ДЗЕС или да обоснове надлежно направения избор, за да го приведе в съответствие с Регламента за стратегическите планове. Поради предложеното освобождаване за стопанства с обработваема земя до 10 хектара този стандарт вероятно няма да се прилага за значителен брой стопанства и обработваеми площи. Но с оглед на положителния ефект от сеитбооборота (и разнообразяването на културите) за опазването на почвите България се приканва да обясни въздействието, което това освобождаване би имало върху потенциала на ДЗЕС, за да допринесе за постигането на целта и да обмисли намаляване на прага за освобождаване, коментират от Еврокомисията.
Що се отнася до ДЗЕС 8, отнасящ се до избор на варианти във връзка с минималния дял на обработваемата земя, предназначена за непроизводствени площи или особености на ландшафта, беше избран вариант 2 за изпълнение на това ДЗЕС. В българския план обаче не е предвидена съответната екосхема (по която се изисква поне 7% от обработваемата земя да бъде предназначена за непроизводствени площи или обекти, от които поне 3% да бъдат предназначени за изпълнение на ДЗЕС). От България се изисква да се справи с това несъответствие.
Страната ни е длъжна също да попълни по подходящ начин наименованията на различните особености на ландшафта и площите, тъй като в предложения план е представен списък на допустимите елементи и площи под наименованието „земя, оставена под угар“. В съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2289 България следва да предостави информация за минимален и максимален размер, коефициент за преобразуване и тегловен коефициент за всеки вид особености на ландшафта и площите, избрани от списъка на допустимите елементи, четем в коментарите на ЕК.
Риск България да не намали амонячните емисии
По отношение на ДЗЕС 2, описващ основните видове земеделски площи, налични в идентифицираните и определените торфища и влажни зони плюс изискванията, които ще се прилагат към различните видове земеделски земи за опазване на богатите на въглерод почви, Комисията признава предоставената от България обосновка за отлагане на прилагането на ДЗЕС 2 за период след 2023 г. Но с оглед на значението на влажните зони и торфищата за опазването на почвите, богати на въглерод, ЕК приканва България да не отлага прилагането на ДЗЕС до 2025 г.
В тази връзка България трябва да поясни, че забраната за извършване на определени дейности в земеделските площи, определени като торфища или влажни зони, се отнася до общия списък, посочен в плана, а не само до използването на торове. Изискването да не се извършват „дълбоки почвени обработки“ също трябва да бъде допълнително обяснено, така че земеделските стопани да имат яснота относно изискванията.
И накрая, в текста под подзаглавието „Вид земеделски стопани“ понятието „земеделски стопани, спазващи кръстосаното съответствие“ следва да се замени с „бенефициери, които са обвързани с предварителните условия“. Това се отнася и за другите стандарти за ДЗЕС, в които се споменава понятието „кръстосано съответствие“.
Прилагането на ДЗЕС 4 за буферните ивици, страната ни трябва да посочи минималната ширина на буферните ивици и определянето на водните басейни, които трябва да бъдат защитени чрез прилагане на този стандарт, когато е целесъобразно. Също така се изисква да се изясни изключението, предвидено за „оризовите клетки“, и по-специално дали то е обхванато от бележка под линия 2 към това ДЗЕС в приложение III към Регламента за стратегическите планове във връзка с площите със значителен брой канали за отводняване и напояване, където държавите членки могат да адаптират минималната ширина.
Що се отнася до ДЗЕС 5, (практиката, посочваща градуса на наклона в терени, изложени на риск от ерозия) изискването за пълно/частично затревяване между редовете или засяването с други култури в площите с трайни насаждения, чиято цел е да осигури минимално покритие за защита на почвите и не е свързано с управлението на обработката на земята, България би могла да го включи в ДЗЕС 6 (практика в земеделското стопанство, при която се посочват най-чувствителните периоди и видът на почвената покривка,.
От България се изисква да обоснове изключването на площите под вода (оризови полета). Предложените стандарти се прилагат за площите с наклон над 10 %, което не е единственият фактор, оказващ въздействие върху ерозията на почвата, както се посочва в плана. България се приканва да обмисли възможността за прилагане на щадящи практики за управление на обработката на земята и в други застрашени от ерозия райони.
ЕК отбелязва, че при ДЗЕС 6, освобождаването, предвидено за земеделските стопани с обработваема земя под 10 хектара, не е в съответствие с приложение III към Регламента за стратегическите планове, тъй като в приложението не се предвиждат изключения от ДЗЕС 6. Освен това предложеното изискване (зимни култури или междинни култури върху най-малко 30 % от обработваемата площ) е недостатъчно, за да се гарантира заложената в този стандарт за ДЗЕС цел за избягване на голи почви в чувствителни периоди.
В член 13 от Регламента за стратегическите планове се предвижда държавите членки да определят подходящото време и вида на почвената покривка, за да се избегнат голи почви. За постигането на тази цел обаче се очаква да бъдат обхванати всички земеделски стопани и съответните земи (обработваеми, трайни насаждения, угари). България следва да прилага изискването за почвена покривка към цялата обработваема земя на стопанството, а не към „минимум 30 %“, и следва да предвиди минимални правила за трайните насаждения, заключават от ЕК.
По повод директното подпомагане на доходите препоръката на ЕК е България да преразгледа изменението на единичната сума, предвидена за основно подпомагане на доходите за устойчивост. Процентите на изменение изглеждат много високи и не са адекватно обосновани. Обосновката на единичната сума, както и на минималната и максималната единична сума, следва да бъдат свързани. Тези обосновки следва да се основават предимно на данни, свързани с потребностите, които се удовлетворяват със съответните интервенции. Могат да бъдат добавени елементи на несигурност, водещи до риск от неизразходвани средства, за да се обоснове изменението. Тези елементи обаче също трябва да бъдат обяснени и когато е възможно, да се основават на данни, напр. свързани с неизпълнение в миналото.
При допълнителното преразпределително подпомагане на доходите България следва да преразгледа изменението на единичната сума, предвидена за това подпомагане.
Според евроекспертите процентите на изменение изглеждат много високи и не са обосновани по подходящ начин. Предварителните коментари относно обосновката на единичните суми, свързани с основното подпомагане на доходите за устойчивост, са приложими и за допълнителното преразпределително подпомагане на доходите.
Въпреки че Комисията приветства по-голямата амбиция при разработването на допълнителното подпомагане на доходите за младите земеделски стопани по по-атрактивен начин, от България се изисква още да уточни изискването за новосъздадено стопанство в случай на правен субект и група земеделски стопани; да предвиди правила за кумулиране в случай на бенефициенти, които
получават настоящото плащане за млади земеделски стопани и бъдещо допълнително подпомагане на доходите за младите земеделски стопани; да се поясни твърдението, че плащането се увеличава ежегодно, като се има предвид фактът, че размерът на планираната единична сума е еднакъв; да се обясни планираната единична сума и изменението от 25 % с оглед на техния принос за привличането и подкрепата на млади земеделски стопани.
(В следващия текст очаквайте – прилагане на екосхемите)
