Безспорно, темата на седмицата е публикуваният в края на работния петък Законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Такъв законопроект никога не сме имали. Ако той се приложи, фермерите ще получат важно място в играта на търговия със земеделски продукти и храни. Досега те бяха донори в сделките, подкрепени единствено със субсидии от европейските фондове и българския бюджет. Босове във веригата на продажби винаги са били преработвателите и търговците – и малките, и големите. В разпределението на ролите земеделският производител беше човекът, който се труди за другите.
Сега играта се обръща и производителят ще има стол на масата, вместо да сервира.
Така според законопроекта на фермера се полагат 10% печалба, на преработвателите не повече от 20% от себестойността на стоката, на търговците на едро – по 10%, на търговците на дребно с над 20 млн. лв. оборот – до 20%, начислени върху всички разходи.
Законопроектът бе предизвикан да се напише заради драстичните злоупотреби по веригата, в които фермерската продажна цена се увеличаваше с 200 и повече проценти на щандовете, което е недопустимо както за производителите, така и за потребителите.
Една от причините за създаване на законопроекта е „бързото навлизане на пазара на изключително силни търговци на дребно, притежаващи значително по-голяма сила на пазара в сравнение с преобладаващо дребните български производители и доставчици“, пише в мотивите към него. Те са променили баланса и към момента са се позиционирали като най-значимия канал за реализиране на продукцията.
Вносът от трети страни (а защо не и от държави от ЕС?) също влиза в регулация. Досега вносителите декларираха стоките на занижени цени, за да платят по-малък ДДС, с което правеха българската продукция неконкурентна. Този стар плоблем се решава в чл. 17 на законопроекта, в който е записано, че вносителите имат право на 10% надценка. За да получат нормални приходи, те би трябвало да започнат да обявяват пратките си на реалната цена, след като законопроекта влезе в сила.
Изискването към търговските вериги (чл. 21) 50% от наблюдаваните продукти да са с български произход, би следвало да отвори по-широко вратата към тях на земеделските стопани и преработватели. Но дали? Това би било лесно, ако имаше повече групи и огранизации на производители и ако имаше кооперативи, за които още нямаме закон.
Това е светлата страна на законопроекта, която цели да защити земеделските стопани, така че да останат в сектора и да бъдат доволни от избора си.
Но има и тъмна, която напомня за романа на Оруел „1984“. Чрез проекта властта иска да наблюдава под лупа всеки по веригата, ограничавайки възможностите за спекулативна пазарна игра, която е фундамент на пазарната икономика. Фокусът ще е върху избрани продукти, които кой знай защо не фигурират като списък в публикуваните документи. Знае се, че ще се наблюдават групи стоки, но не се знаят конкретните продуктите и това притеснява преработватели и търговци.
Но да погледнем законопроекта.
Отношенията между производител и първи изкупвач, електронен регистър към МЗХ
Допуска се търговията да се извършва без писмен договор, когато плащането и предаването на земеделските продукти между страните е в един и същи момент и има издадена фактура.
Когато земеделският стопанин определя цената на продукцията си, му е предоставена възможността да я съобрази с разходите си, с пазарните цени, с количеството, качеството , състава и произхода. И, разбира се, да си начисли минимум 10% надценка, за да има някаква печалба. Цената може е непроменлива за периода на договора, който е със минимален срок 6 месеца, или променлива заради редица възможни фактори.
Преди това е записано, че първите изкупвачи задължително трябва да бъдат включени в електронен регистър, качен на страницата на МЗХ. Те ще бъдат натоварени да записват в своя профил в регистъра вида на земеделските продукти или храни и да изчисляват по специална формула среднопретеглените изкупни цени. Те се вписват през и от областните земеделски дирекции. Могат и сами да се впишат. За да получат правото да участват в регистъра, първите изкупвачи трябва да разполагат с база, в която произвеждат или преработват храни и за която имат одобрение или вписване по Закона за храните. Ако са дистрибутори, техният обект също трябва да е одобрен. Изисква се да разполагат с транспорт, който отговаря на условията да превозва храна. Този текст в законопроекта директно изхвърля като първи изкупвачи хората, които купуват и препродават, така наречените джамбази.
Производителите на борсата вече с касов апарат
Ето тук законопроектът е рестриктивен към една реална група продавачи – например хора в пенсионна възраст, които имат голям двор на село. Отглеждат зеленчуци, имат плодни дръвчета, направили са си найлонов тунел за домати и краставици. Занимават се с това, защото с малките си пенсии не могат да имат нормален живот. Този закон иска да ги впрегне да попълват годишни данъчни декларации и да оперират с електронен касов апарат. Не е справедливо спрямо възрастта им.
Отчетност на търговските вериги към Министерството на икономиката
Търговията след първите изкупвачи отново изисква договори и отчетност, но този път тя ще се отчита електронно към Министерството на икономиката, което също ще има електронна система. Търговците на дребно с годишен оборот до 20 млн. лв. са изключени от задължението да се вписват и отчитат. Търговските вериги обаче ще подават към системата на всяко 20-то число от месеца информация за вид, количества и средно претеглени цени при покупката и продажбата на земеделски стоки и храни.
Системата ще има публична и специализирана част. Публичната част ще съдържа информация за среднопретеглените цени на земеделските продукти и храни по цялата верига на доставки, които се публикуват до 20-то число на всеки месец за предходния месец. Специализираната част на системата е за служебно ползване. Служебната информация ще се изпраща към поне 7 институции, които освен МЗХ, включват още Министерство на финансите, НАП, агенция „Митници“, КЗК и други, в това число и Обсерваторията, замислена в законопроекта.
Обсерватория към Министерския съвет
Някои становища по законопроекта
Национален съвет по храните:
„Проектът на закон не съдържа ясни мотиви и въвежда прекомерна и непропорционална държавна намеса в свободното ценообразуване по веригата на доставки... Това вмешателство е особено тревожно в контекста на свободната стопанска инициатива, гарантирана в чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България... Приемането на подобна национална уредба би могло да предизвика наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия... Тревога буди и въздействието върху дългогодишните търговски практики, при които производството и преработката се извършват от едно и също юридическо лице или свързани фирми. Това включва и широко използваната практика на ишлеме.“
Сдружение за модерна търговия:
„Със законопроекта ще се въведе безпрецедентна държавна намеса, която ще замени свободата на договаряне с контролирани от държавата търговски условия. Така се стига до преференциално третиране на определени икономически оператори. Предложените разпоредби облагодетелстват производителите (продавачи) на земеделски продукти и храни и съответно ощетяват останалите участници във веригата на доставки, а именно, купувачите, преработвателите и търговците... (Законопроектът крие) сериозни рискове от дефицит на стоки, установяване на заблуждаващи практики за произхода на стоките, повишение на цените и ограничаване на потребителския избор, особено при социално слабите българи, тъй като при тях делът на потребление на храни спрямо общото им потребление е най-висок. Практиката на други държави членки на ЕС показва, че подобни протекционистки мерки вече са били обект на наказателни процедури от страна на Европейската комисия.“
Българска асоциация на търговците на зърно и фуражи:
„Законопроектът е твърде разширително формулиран и включва в обхвата си търговията със зърнени и маслодайни култури, което противоречи на утвърдените досега пазарни принципи в сектора. Пазарът на зърно в България работи в условията на адекватна правна рамка, свободна конкуренция, прозрачно ценообразуване и в съответствие с механизмите на общата селскостопанска политика на ЕС... Опитът по административен ред да бъдат регулирани цените и търговските надценки на стоки, за които България е нетен износител (каквито са зърнените и маслодайните култури), би довел до изкривяване на пазара и потенциално до загуба на пазарни позиции, отлив на външни и вътрешни инвестиции или дори дефицити в страната.“
Национална асоциация на млекопреработвателите:
„Да се лимитират надценките на всички нива по хранителната верига, както и начин как тя да се изчислява. Таванът на надценката да е 15% за стоки от първа необходимост. Да се въведе нормативно ограничение, за един и същ продукт в списъка, търговците на дребно да нямат право да правят голяма разлика в надценките, от различни доставчици. Най-вече да не се допуска голяма разлика в надценката за един и същ продукт между българските доставчици и тези от ЕС или от трети страни.“
Българска Аграрна Камара:
Проблематично е, че „проектът на закон не предвижда задължение за търговците и преработвателите да извършват плащания в конкретни срокове, като се предлагат въвеждане на минимални такива... Изключването на търговията на стокови борси, тържища и пазари на производителите от обхвата на законопроекта, ... би създало предпоставки за нелегален внос и нелоялна конкуренция... Неместна продукция във веригите от магазини следва да се допуска само когато е доказано, че не може да бъде осигурена такава за съответния период – това е мярка за стимулиране българското производство и гарантиране предимството на местните производители.“
Надя Петрова
