В трети пореден текст Синор.бг представя на читателите важни забележки от страна на Европейската комисия по българския Стратегически план за развитие на земеделието. Първото голямо обсъждане на тези забележки ще стане на 11 юли, когато заседават Комитетът по наблюдение на ПРСР в София и земеделският форум – в Стара Загора.
В този текст ще ви информираме за коментарите и забележките, които евроекспертите имат по отношение на опазването на околната среда.
В това отношение Еврокомисията отбелязва, че „българският SWOT-анализ не отчита в достатъчна степен щетите, свързани с метеорологичните условия, нито наличието и качеството на фуражните и пасищните ресурси, ефективното използване на водата, необходимостта от подобрени вентилационни и охладителни системи в помещенията за отглеждане на животни и въвеждането на технологии за ефективна и ефикасна изолация”.
Други забележки на ЕК по Стратегическия план
И тъй като във връзка с очаквания по-дълъг вегетационен период за отглеждане на културите, водещ до по-добро разпределение на отделните видове, подобрени възможности за отглеждане на нови и по-топлолюбиви видове или вторични култури, евроекспертите забелязват, че в българския план не са отразени като подкрепящи целите за смекчаване на последиците от изменението на климата. Не са отразени и други възможности като например действията за управление на риска, включително планове за устойчивост на земеделските стопанства и за устойчивост при суша”. Именно затова и Еврокомисията приканва България да подобри SWOT-анализа, като включи посочените аспекти.
От България се иска също да обясни защо изгарянето на растителни остатъци се смята за заплаха, като се има предвид, че стандартът за ДЗЕС, отнасящ се до забраната на изгарянето на стърнища, е в сила от много години. Освен това SWOT-анализът почти не обхваща аспекти, свързани с биомасата.
България следва да включи в обобщението на SWOT анализа и в оценката на потребностите рисковете от горски пожари и да ги преодолее с краткосрочни и дългосрочни мерки за предотвратяване на горските пожари. Понастоящем стратегията за защита от горски пожари е спомената, но не е напълно интегрирана в плана.
И преди 10 години ЕК е имала сума ти забележки по ПРСР
По отношение на енергията от възобновяеми източници Министерството на земеделието трябва обясни по-подробно допълняемостта на предвидените в плана интервенции с Регламент (ЕС) 2018/1999 (Регламент за националните планове в областта на енергетиката и климата) и с други правни актове на ЕС, като например Директива 2012/27/ЕС (Директива за енергийната ефективност) или Директива (ЕС) 2018/2001 (Директива за енергията от възобновяеми източници II), по отношение на увеличаването на използването на енергия от възобновяеми източници и подобряването на енергийната ефективност, се посочва в доклада на ЕК.
Експертите припомнят, че Националният план в областта на енергетиката и климата на България включва стратегия за устойчива енергия в селското стопанство и планът по ОСП се позовава на нея (25 % за 2030 г.), както и на националната цел за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия (количествена цел от 27 % за 2030 г.). Затова и експертите в Брюксел считат, че България следва да отрази в плана начина, по който тези цели са взети предвид и са взаимосвързани с планираните интервенции.
По-конкретно, в плана не е ясно показан начинът, по който ще бъде разгледано подобреното управление на остатъците и съхранението на оборски тор за устойчиво производство на биогаз. Въпреки че с интервенция II.Г.2.1 се подпомагат инвестициите в управлението на оборския тор, няма яснота относно разпределението на бюджета. Именно затова и България се приканва да преработи интервенциите за оборския тор, за да подпомогне по-добре управлението на отпадъците.
Настоящият план не предоставя достатъчно обяснение относно приноса на зелената архитектура за постигането и съгласуваността с дългосрочните национални цели на Регламента за разпределяне на усилията и Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. От България се изисква да предостави такова обяснение и да покаже начина, по който екологосъобразната архитектура на плана постига резултати по СЦ4, подкрепени от подходящи/достатъчни бюджетни средства за съответните показатели за резултати.
По отношение на Специфичната цел 5 и в резултат на очевидно нарастващия натиск, причинен от замърсяването с нитрати и употребата на торове, България следва да засили интервенциите по отношение на хранителните вещества, се посочва в доклада.
Според прогнозите на Комисията България е изложена на висок риск от неспазване на националния ангажимент за намаляване на емисиите на амоняк до 2030 г., което е предвидено в Директива (ЕС) 2016/2284 за атмосферните замърсители.
И понеже Стратегическият план не предлага никаква интервенция за намаляване на емисиите на амоняк, България следва да обясни как възнамерява да постигне националните си цели, питат от Еврокомисията.
В описанието на интервенционната стратегия се посочва, че съгласно ДЗЕС 8 стопанство с обработваема земя над 10 хектара трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като непроизводствени обекти и площи, но съгласно описанието на ДЗЕС 8 само 4% от обработваемата земя в такива стопанства трябва да се поддържат като непроизводствени обекти и площи. България следва да приведе тези цифри в съответствие.
България следва да се стреми да повиши равнището на амбиция по
отношение на опазването на местообитанията и особеностите на ландшафта, така че да се увеличи приносът на ОСП за целите на биологичното разнообразие, смятат още евроекспертите.
Прегледът на интервенционната логика показва, че необходимостта от справяне с генетичната ерозия и въвеждането на чужди инвазивни видове се разглежда чрез законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) 3 и 4 и чрез интервенцията по „Изграждане и възстановяване на екологична инфраструктура“, които нямат очевидна връзка с гореспоменатата потребност. Затова България следва да изясни тази точка.
Изключително важно е България да изготви национален план за действие в областта на биологичното производство, насочен към развитието на сектора по цялата верига за създаване на стойност. Затова министерството трябва да актуализира препратките към стратегиите на ЕС (напр. да посочи Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. вместо тази за 2020 г.) и да включи препратка към Стратегията на ЕС за горите, включително информация дали предложените интервенции допринасят за нейното изпълнение.
Планът следва да предоставя и обстоен поглед върху цялостната „зелена стратегия“, включително за начина, по който са създадени различните инструменти и интервенции. В раздел 3.1.2 фокусът е върху обяснението на практиките за екосхеми с кратък параграф относно интервенциите за развитие на селските райони. България следва да обобщи всички съответни интервенции по специфични цели (включително инвестиции, плащания по „Натура 2000“, горско стопанство) и допълняемостта между тях, особено взаимодействието между екосхемите и ангажиментите в областта на
агроекологията и климата.
Съществуват известни различия между нивото на приоритет на някои потребности и степента, в която те се разглеждат с инструментите на ОСП. Така например, въпреки че потребността от поддържане на нисък азотен и фосфорен отпечатък в почвите е класифицирана като умерена, тя се подпомага от една екосхема и две интервенции за развитие на селските райони. Свързаните с горите и дивите животни потребности са с „много висок“ приоритет, но представляват само минимален дял от бюджета.
Зелената стратегия на плана би могла да бъде допълнително засилена чрез подпомагане на по-амбициозни интервенции в областта на управлението на суровините (продукти за растителна защита и азот и фосфатни торове), както и в управлението на горите и естествените местообитания. Като цяло повечето от показателите за резултати показват ограничен принос за постигането на тези цели (вкл. R.22, R.29, R.34, R.31 и R.33). За да се обърне тенденцията на нарастване на употребата на продукти за растителна защита и да се допринесе за постигането на съответната цел на Зеления пакт на ЕС, България се приканва да засили съответните интервенции (напр. екосхемите
за намаляване на пестицидите), включително за консултантски програми за широко използване на интегрирано управление на вредителите.
България се насърчава също така да проучи възможностите за допълнително подпомагане за биологичното разнообразие в земеделските земи, като рамката за приоритетни действия може да се използва като ръководство за подобряване на предложенията в плана. От страната ни се изисква също да изясни дали интервенцията в областта на биологичното земеделие в рамките на ангажиментите в областта на агроекологията и климата включва подкрепа за поддържане, което вече се подкрепя по екосхеми.
Екосхемите имат потенциала да подобрят земеделските практики, да допринесат за повишаването на почвеното плодородие, за управлението на хранителните вещества (наторяване с органични торове) и за увеличаването и екологичното управление на особеностите на ландшафта и на непроизводствените площи, да ограничат използването на пестициди и да поддържат екстензивно управление на постоянно затревените площи, посочват от ЕК.
Трябва обаче да бъдат изяснени някои ангажименти и да се включи по-пълно обяснение на базовите параметри. Наред с това е необходимо да се предвидят по-амбициозни цели и изисквания във връзка с няколко практики, за да се постигнат целите и избраните показатели за резултати. По-специално съществуват две схеми, които предвиждат минимално управление на елементите на ландшафта с ограничена добавена стойност за ДЗЕС 8.
