След първия преглед на българската програма за развитие на селските райони, която трябва да се изпълнява през периода 2014-2020 г., експертите от Европейската комисия са нанесли 426 забележки, въпроси и уточнения, на които родната администрация трябва да отговори. Това съобщиха участници в работната група по обсъждане на бъдещата програма, които заедно с администрацията се очаква да дадат своите предложения по проекта. Целта е програмата да добие аналитичен вариант, чрез който българската страна да успее да докаже пред Брюксел, че с предлаганото подпомагане българското земеделие ще повиши конкурентоспособността си и ще бъде премахната досегашната система на безсмислено наливане на средства в сектори или инфраструктура, които не носят икономическа полза за селските райони.
Пред Farmer.bg заместник-министърът на земеделието Марина Бракалова обясни, че като брой забележки българската програма не се отличава от тези на останалите европейски държави. „Въпросът е колко бързо ще успеем да се организираме с отговорите, така че вторият кръг от преговори да приключи преди обичайния срок”, посочи Бракалова. Обикновено тези преговори продължават три месеца.
Самите забележки са получени в края на миналата седмица. По някои от тях експертите вече са започнали да отговарят. На 21-и октомври е следващия комитет по наблюдение на програмата, така че преговорите с ЕК ще продължават активно през следващите месеци.
За разлика от първия програмен период, когато страната ни представи проекта си за ПРСР през март месец на предходната година, предишното правителство успя да внесе този проект в Брюксел едва през юли. Това забавяне според земеделските производители може да отложи във времето и окончателното одобрение на програма. Това означава, че при сегашните темпове на преговорите одобрените няма да стане по-рано от март 2015 г., което означава, че първите средства едва ли ще бъдат отпуснати преди средата на следващата година.
Ако България успее да представи втората коригирана чернова на програма до средата на декември, следва нов тримесечен срок, в който Еврокомисията трябва да я разгледа и одобри. Целта на администрацията е до декември да успее да отговори на всичките 426 забележки по начин, който да удовлетвори евроекспертите.
Емил Дърев от Асоциацията на консултантите по европейски програма обясни, че като сериозна критика Еврокомисията посочва липсата на екологична оценка, която България още не е представила в Брюксел. Без тази оценка е трудно да се прецени как ще се разпределя подпомагането на екологичните дейности по първия стълб на селскостопанската политика и по програмата за селските райони. Повечето от забележките на ЕС съвпадат с тези на българските консултанти, които бяха посочени веднага след представяне на окончателния вариант на програмата.
Евроекспертите са засекли сериозни разминавания и между изводите от SWOT-анализа за секторите, които реално се нуждаят от подпомагане, с предложените от администрацията приоритети за развитие на селските райони.
Българската страна не е обяснила с разчети и защо предлага таванът на субсидиите по мярката за инвестиции във физически активи да се повиши от 1,5 на 3 млн. евро. Липсва обосновка и за разпределението на средствата за напояване, както и за повечето инвестиции в инфраструктура.
Повечето консултанти смятат, че администрацията на този етап е в състояние да представи навреме отговорите на всички забележки, така че до края на първото тримесечие на 2015 г. българската програма да се задейства.
