В няколко поредни текста Синор.бг представя едни от основните забележки на Европейската комисия (ЕК) по Националния стратегически план за развитие на земеделието в България до 2027 година. Всички те се отнасят до важна част от този план, по който на 11 юли браншовите организации ще заседават по време на 18-то заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г.
Забележките на Брюксел - първа част
Европейската комисия приканва България да направи преглед, който да докаже, че потребностите от преразпределение на доходите са задоволени в достатъчна степен. Припомняме, че преразпределителното плащане ще се отпуска за първите 300 декара на всички фермери, обработващи земеделски земи до 6 хиляди декара, или 600 хектара.
„За да обоснове достатъчността на стратегията и последователността на всички инструменти за подпомагане на доходите, България следва да представи количествен анализ, показващ комбинираното въздействие на всички приложими инструменти за подпомагане на доходите върху доходите на работна единица според физическия размер”, четем в забележките на ЕК. На практика комисията иска от агроминистерството да се обоснове за сравнително големия максимален размер на земеделските стопанства, които имат право на допълнително преразпределително подпомагане на доходите. „Със сегашното предложение и този размер от 600 ха би се отслабила насочеността на това подпомагане към малките и средните земеделски стопанства, се посочва в становището на ЕК. Именно затова и комисията приканва българското Министерство на земеделието да представи изчерпателна обосновка за този максимален праг за хектари.
Допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост е една четирите основни интервенции, заложени в новия план. Допустими по него са активните фермери, които освен основното подпомагане, досегашното СЕПП, където индикативната ставка в новия перидо се изчислява на 100,31 евро на хектар (или 20,06 лв. на дка), ще имат право и на допълнителното. Според изчисленията индикативната ставка за това преразпределително плащане ще бъде 107,59 евро на ха (21,5 лв. на дка). Тези данни бяха представени от Института по агростратегии и иновации по време на регионалните срещи с фермерите, проведени съвместно с една от големите български банки за цялостно информиране на бранша по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Бълграия за периода 2023-2027 г.
В забележките си към агроведомството ЕК изисква и допълнителна информация за количествено измеримите национални стойности, използвани при подготовка на интервенциите, във връзка с антимикробната резистентност при животните и намаляването на употребата на пестициди.
В стратегическия ни план България предвижда до 2030 година продажбата на антимикробни средства да бъде намалена с 35% - 39%. Според ЕК обаче предложените интервенции са общи, а мерките извън ОСП са ограничени. „Интервенциите не са насочени към конкретни животински видове, свързани с по-високи продажби на антимикробни средства (свиневъдство и птицевъдство), поради което е малко вероятно те да осигурят достатъчен принос за националната цел и целта на стратегията „От фермата до трапезата“, четем в коментарите на ЕК.
Нови правила за обществени поръчки
По отношение на пестицидите Еврокомисията изразява „съжаление, че България не е предоставила информация за националните стойности за тази цел на Зеления пакт. В плана се описват редица подходящи действия, които биха могли да допринесат за намаляване на употребата и риска от химически пестициди и на по-опасните пестициди. И независимо, че България планира ограничаване на употребата на продукти за растителна защита, „следва да изясни точния график на прилагане на тези ограничения, тъй като продуктите за растителна защита, които са кандидати за замяна, съставляват относително висок и стабилен дял от общите продажби на пестициди в България”, се посочва в коментарите. „Делът на станциите за мониторинг с концентрация на нитрати над 50 милиграма на литър е относително висок (18,7 %) и над средния за ЕС (13,3 %), затова България трябва да засили амбицията си да допринесе за постигането на тази цел на ЕС”, се мотивират експертите в Брюксел.
Според Стратегическия план, представен в ЕК, по екосхемите за намаляване на използването на пестициди до 2027 г. българските фермери ще получават по 65,27 евро на хектар (11,54 лв. на дка) на намалени пестициди в обработваемите земи, по 123,48 евро на хектар (24,69 лв. на дка) – за ограничаване на пръскането в овощни градини и трайни насаждения плюс 5,88 евро на хектар (11,66 лв. на дка) – за неизползване на пестициди в постоянно затревените площи.
Отделно България залага и екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи, където на хектар ще се отпускат по 64,23 евро (12,16 лв. на дка). По екосхемите за буферните екологични ивици се предвиждат по 449,88 евро на хектар (89,97 лв. на дка).
Екосхемите за разнообразяване на отглежданите култури до 10 хектара, или 100 декара индикативните ставки са 47,30 евро на ха, между 10 и 30 ха – ще се превеждат 35,90 евро на ха, при разнообразяване на културите над 30 ха – субсидията е 18,82 евро на ха, сочат индикативните изчисления.
Европейската комисия има забележки и по отношение на биологичното земеделие. Като отбелязват, че стремежът на България е до 2027 г. 6,98 % от използваната земеделска площ да бъде обработвана за целите на биологичното земеделие, от ЕК приветстват това решение, което е твърде амбициозно на фона на 2,30-те процента биоплощи към 2020 г. Според евроекспертите страната ни трябва проучи възможностите за повишаване на тази амбиция до 2030 г., за да допринесе по подходящ начин за постигане на целта на Европейския зелен пакт.
В Стратегическия план страната ни е предвидила две интервенции по линия на Директните плащания – по екосхемата за поддържане на биологично земеделие индикативната ставка ще бъде 100 евро за ха, или 20 лева на декар. Втората схема е за биологично животновъдство, като там за една животинска единица ще се отпускат по 239,01 евро, или 478 лела.
По отношение на подпомагането за площи, характеризиращи се с голямо разнообразие на особеностите на ландшафта, Комисията изразява „съжаление, че България не е предоставила национална стойност за тази цел на Зеления пакт, въпреки че опазването и възстановяването на особеностите на ландшафта е определено като основен приоритет в плана. Настоящият дял на площите, характеризиращи се с голямо разнообразие на особеностите на ландшафта в България, е 4%. В плана е заложена ограничена амбиция за увеличаване на този дял и за подпомагане на запазването на посочените площи, четем в препоръките от ЕК.
(Очаквайте още по темата)
Екатерина Стоилова
