Копърът е едногодишно растение от сем. Сенникоцветни с много кратък вегетационен период. Може да се отглежда като уплътнител на други зеленчукови култури. Използва се като подправка за различни ястия в хранителната промишленост, за медицински цели и като суровина в козметиката. Богатото съдържание на етерични масла в листата, стъблата и семената придават на копъра специфичен приятен аромат, който го прави високо ценена култура.
Алтернарията по зеленчуците съвсем не е за подценяване
Родина на копъра е Средиземноморието. Древните римляни смятали, че има тайнствена и чудодейна сила, гърците горели ароматните масла като израз на благосъстояние, а вавилонците използвали лечебните му свойства.
Възможно ли е да сеем копър през юли?
При предзимно и ранно пролетно засяване на копъра, в нашите климатични условия, той започва да образува цветоноси още през юни, а листата потъмняват и изсъхват. Може да издържи и няколко градуса под нулата, запазвайки качествата си. Препоръчва се последователно засяване от началото на сезона през 10-на дни, за да има постоянно свежи листа. При топло време семената поникват по-бързо.
Как копърът предпазва растенията?
Копърът е едногодишно самозасяващо се растение, чиито семена могат да презимуват в почвата и при благоприятни условия пониква. Това дава възможност да се засява предзимно и от ранна пролет.
Известно е, че е изключително привлекателен за полезни насекоми като паразитоидни оси и калинки, а в същото време отблъсква акарите. Наличието на копър в градината укрепва естествената защита на културните растения срещу вредители.
Препоръчва се да се сее копър до зеле или лук, но по-далеч от моркови и домати. Краставиците, марулята и различните разновидности на зелето – главесто, брюкселско или цветно зеле са също отлични спътници на тази богата на етерични масла култура.
Правени са изследвания и се смята, че именно етеричните масла имат положителен принос за подобряване на вкуса и аромата на краставиците. Това твърдение може да се провери лесно, ако се засее копър в лехите с краставици или по периферията им.
Не са без значение при отглеждане на копър сортовите особености, които определят продължителността на вегетационния период, количеството листна маса и съдържанието на етерични масла в растенията.
Не трябва да се засяват различни сортове един до друг, защото те могат да се кръстосат и това да доведе до получаване на хибриди без качествена кулинарна стойност. Това е особено важно за резенето (див копър), което променя вкуса и аромата много силно.
Какво е важно да знаем за юлското засяване на копър?
Копърът се нуждае от 6-8 часа слънчева светлина на ден и температури над 15 градуса по Целзий. Тези две условия са налични през юли, но съществува риск от засушаване на почвата. Това изисква семената да бъдат накиснати предварително и да се засеят в добре напоена почва, след което да се поддържа постоянна влажност. Това е важно и особено необходимо условие, ако искаме да получим качествен и ароматен зеленчук.
Семената се засяват на дълбочина около 1 см и се покриват с рохкава почва. След поникване се прави корекция на гъстотата, която зависи от сортовите особености, но разстоянието между растенията трябва да бъде 10-15 см. Разреждането се прави, когато копърът порасне, като се отрязва с ножица, но не трябва да се бърза. Неукрепналите стръкове не могат да издържат на силен вятър и дъжд и се повалят лесно, а дотогава се подкрепят взаимно.
Кълновете се появяват след 10-14 дни, а най-рано две седмици след това може да се пристъпи към прореждане.
Повечето билки, включително копърът, не се нуждаят от допълнително подхранване, когато почвата е достатъчно плодородна. При необходимост е най-добре да се прилага листно с подходящ тор, който не трябва да съдържа фосфор.
Копърът се развива най-добре в дренирана почва, песъчлива или песъчливо-глинеста, която е леко кисела – рН 5,8-8,5. Глинестите почви не са подходящи за отглеждане на копър.
Защо пожълтява копърът?
Проблемите при отглеждане на копър са много редки, защото растението е доста непретенциозно, но пожълтяването на листата е един от тях.
Той най-често е свързан с неправилни грижи, като прекомерно поливане или недостиг на слънчева светлина. Излишъкът на хранителни вещества може също да предизвика подобни симптоми, тъй като води до натрупване на повече соли в почвата.
Пожълтяването на листата е нормален процес, когато растенията завършват своя жизнен цикъл. След цъфтежа производството на листа се преустановява, а след съзряване на семената, растението загива.
Копърът е чувствителен към топлината и бързо хвърля цветоноси. Краткият му живот не е изненадващ, но в условията на топло време покълва успешно и могат да се получат две или няколко реколти при последователно засяване.
Когато популацията на коренова нематода в почвата е високо, растенията реагират с общо пожълтяване на листата. Повечето насекоми вредители бягат от копъра, но проблем за младите растения могат да създадат гъсениците.
Кога се събират листата?
Най качествени и ароматни са листата, когато растенията достигнат 15 см височина. При използването им за подправка те се събират през целия вегетационен период, докато се отворят цветоносите, приличащи на чадърчета.
Копърът бързо губи вкус и аромат и трябва да се използва възможно най-скоро след бране.
Листата се сушат на топло и проветриво място, защитено от пряка слънчева светлина. Както и при останалите ароматни билки, част от качествата се губят при сушене.
За запазване на свежия аромат, листата се пасират в блендер с малко вода и сместа се замразяват на кубчета възможно най-бързо. Във фризера копърът се съхранява по-дълго и запазва качествата си.
Събиране на семена
Ако искаме да съберем семена, тогава трябва да го оставим без подрязване, докато се появят цветоноси. Когато се образуват семенни шушулки и покафенеят, отрязва се целият сенник и се поставя в хартиен плик. При разклащане семената падат от цветната глава и семенните шушулки. Те могат да се съхраняват до една година в добре затворен контейнер, стига да са далеч от топлина и светлина.
