Копърът е популярна подправка в кухнята, която овкусява много ястия – от тиквички и краставички до риба. Ако в стари времена е украсявала само масата на римските патриции (заради способността му да подобрява храносмилането и да служи като афродизяк), днес тази култура е абсолютно достъпна за всички. Изобилието от семена и сортово разнообразие го превръщат в една от най-популярните билки.
Въпреки привидната лекота на отглеждане и студоустойчивост, неблагоприятните метеорологични условия, като напорист вятър, който огъва или чупи стъблата на младите растения са сериозен проблем. Това е често срещано явление – ако началото на пролетта е топло, копърът пониква бързо, а след това, когато стане отново облачно и студено, стъблата се издължават прекомерно и губят своята еластичност. Такива растения дават малко листна маса и семена.
Пожълтелите листа на краставиците са проблем, как да ги спасим?
Произхождащ от Средиземноморието, копърът е член на семейство Apiaceae, което го прави тясно свързан с морковите, магданоза, анасона, кимиона и кориандъра. Докато за повечето хора той е само кулинарна подправка, всъщност за градинарите е много важна културапредпазваща от вредители едни растения и влияеща върху вкусовите качества на други.
Възможно ли е да сеем копър през юли?
Да, защото копърът е култура, която пониква много бързо, а когато е на слънчево място – също расте бързо. Той е устойчив на застудяване и до края на юли може да се засява всяка седмица (в някои региони на страната и по-късно) и ще имаме свежа подправка през целия сезон. При топло време поникването и развитието е по-бързо, отколкото през пролетта, но дори при по-хладно време създаването на конвейр за свежа подправка не е проблем.
Копърът оздравява градината
Копърът е едногодишно самозасяващо се растение. Известно е, че е изключително привлекателен за полезни насекоми като паразитоидните оси и калинките, а в същото време отблъсква паяжинообразуващите акари.
Специалистите твърдят, че наличието на копър в градината укрепва естествената защита на културите срещу вредители.
Добре е копърът да се сее до зеле и лук, но далеч от моркови и домати. Краставиците, салатите и всички разновидности на зелето също са добри спътници на тази богата на етерични масла култура.
Между другото, доказано е експериментално, че етеричните масла, съдържащи се в копъра подобряват вкуса и аромата на краставиците. Това твърдение може да се провери, ако засеем копър между краставиците.
Важно е да се съобразим с вегетационния период на сортовете и сега да засяваме такива, които са по-бързорастящи.
Не трябва да се отглежда копър до представители от същото семейство (фенхел, резене и др.), защото могат да се кръстосат и това да доведе до хибриди с лош вкус и без кулинарна стойност.
Как правилно да засеем копър през юли?
Засяването на копър по това време трябва да бъде съобразено с няколко изисквания:
– растенията се нуждаят от 6-8 часа слънчева светлина на ден;
– температурата да бъде над 15 градуса по Целзий, за да покълнат по-бързо;
Всичко необходимо е налично през юли, както и риск от засушаване на почвата. Това означава, че е по-добре да накиснем предварително семената и да ги засеем в обилно напоена почва. След поникване е важно да обърнем внимание на режима на поливане и влажност, която се поддържа постоянно, за да получим качествена и ароматна подправка.
Дълбочината на засяване е от съществено значение. Правят се редове с дълбочина от 1 см, засяват се семената и се покриват леко с пръст. След това, когато растенията пораснат, прореждат се, като излишните се срязват с ножица и остават на разстояние едно от друго около 15 см. Те трябва да са достатъчно укрепнали, за да издържат на силни пориви на вятъра, а дотогава се подкрепят взаимно.
Копърът пониква след 10-14, но са необходими поне още толкова и след това да прореждаме.
Копърът, както и повечето подправки не се нуждаят от допълнително подхранване, но за увеличаване на вегетативната маса можем да полеем с инфузия от оборски или птичи тор, както от коприва и други плевели. Органичното подхранване е разумен и икономичен избор тогава, когато почвата не е достатъчно плодородна.
Копърът расте добре в дренирана, песъчлива или песъчливо-глинеста почва, която е слабо кисела (рН 5,8-6,5).
Копърът е чувствителен към топлината и бързо започва да цъфти. Жълтите листа са нормално явление, когато растенията завършват жизнения си цикъл. Пожълтяване може да се получи при преполиване на растенията или недостиг на слънчева светлина.
Повечето насекоми вредители избягват копъра и само гъсениците могат да представляват проблем за него. Ако в почвата популацията на коренова нематода е голяма, тогава растенията реагират с общо пожълтяване на листата.
Копърът е подправка, която бързо губи аромат и трябва да се използва възможно най-бързо след отрязване. При сушене яркият аромат се губи, но може да се замразява и тогава се запазва в по-голяма степен.
Ако искаме да съберем семена, тогава листата на растенията не трябва да се подрязват, докато не започне да цъфти.
