Начало » Новини » Интервю
03.06.2022 г.

Христанов: От октомври започва прием на проекти за напояване и инвестиции по Плана за възстановяване

Бюджетът за поливни системи е 200 млн. лв.
Христанов: От октомври започва прием на проекти за напояване и инвестиции по Плана за възстановяване

sinor.bg

Улисани в преговорите по Стратегическия план за земеделието до 2027 година, експертите в Министерството на земеделието сякаш пропускат да дадат необходимата информация по другия важен план, чието финансиране се очаква в агросектора много преди традиционното подпомагане по линия на ОСП. Става въпрос за Плана за възстановяване и устойчивост на България, където в частта за земеделие са планирани близо 1 милиард лева европейско, национално и частно финансиране.

За читателите на Синор.бг потърсихме зам. министъра на земеделието Иван Христанов, който подробно разясни в какви срокове се планират приемите, какви бюджети ще има по отделните направления и какви облекчени процедури се планират при кандидатстването.

Г-н Христанов, фермерите се интересуват как точно е разпределен бюджетът по сфери и в кои направления?

Общият бюджет в частта за земеделие е приблизително един милиард лева – от тях средствата от националния бюджет са около 550 млн., а частното финансиране – 450 млн. лв. Важно е да се отбележи, че допълнително националният бюджет ще покрие и ДДС за проектите, така че добавете още 91 млн. лв. към тези 550 милиона. Частното съфинансиране за всеки проект ще бъде 50%, но като добавим и 90-те милиона за покриване на ДДС, реално съотношението между национално и частно съфинансиране ще бъде около 60 на 40.

В условията на криза обаче фермерите трудно биха осигурили дори частно съфинансиране. Не смятате ли, че има риск от неусвояване на бюджета?

Важно е фермерите да знаят, че Европейската комисия разрешава при това съфинансиране земеделците да ползват не само свои лични средства, а и привлечено външно финансиране. А това става и чрез външно финансиране от инвестиционните фондове или от Българската банка за развитие ББР, която е специализирана в подобен вид подпомагане. Тук пред нас обаче стои важната задача да образоваме земеделските производители, така че те да започнат да търсят подобно финансиране от инвестиционните фондове или от ББР. Съвсем различно е да се прави бизнес план, претупан от консултант, или такъв, подготвян за фонд. Назряло е времето да отпушим сериозно инвестициите в земеделието. В тази връзка Министерството на земеделието ще проведе срещи с Министерството на иновациите и с ББР. В момента всички инвестиционни фондове имат интерес да влагат средства в агротехнологии и и хранителна индустрия.

Стратегически план - писмо от ЕК

Ще предложа на земеделския министър Иван Иванов ние да поемем патронажна роля, като се започне сесия от разговори със земеделските производители, по-точно с онази част от тях, които реално ще инвестират в модернизация и екологизация. Целта е администрацията максимално да подкрепи проектите, с които ще се кандидатства по Плана за възстановяване. В България най-малкият фонд дава финансиране от типа на 20-30 хил. лева, а най-големият – минималната му сума е 10 млн. лв. Трябва да отворим производителите за земеделието и в тази част – това е целта на мярката.

Преди да обявите подробностите по направленията за подпомагане, какви срокове сте си поставили за приема на проектите?

Този път хората трябва да спокойни, че приемът на проекти ще продължи една година, за да имат време да се подготвят. Методологията и критериите за оценка ще бъдат оповестени от нас още през септември тази година, така че да имат време за подготовка. Ще наблегна на сроковете по първото направление от Плана за възстановяваене, които интересуват най-много земеделците, а именно – за насърчаване на технологичния и екологичния преход в селското стопанство и превенцията срещу неблагоприятните климатични явления. Общо по тези направления бюджетът е най-голям - 640 млн. лв., от които 318 млн. лв. е частното финансиране от страна на кандидатите.

До края на септември ние ще разработим нормативната база. Самият прием по първото направление ще бъде открит на 22 септември 2022 г. и ще продължи до септември 2023 г. Ще се опитаме да провокираме изпълнението на проектите още от юли 2023 г. Иначе, по план изпълнението трябва да приключи в двугодишния период от средата на 2023 г. до средата на 2025 г.

Отчитането и плащането на проектите ще върви в периодо март 2024 г. – декември 2025 г.

Кои са акцентите в първите две направления за подпомагане?

Основните задачи са технологично обновление, модернизацията и зелените мерки – това са приоритетите и на Европейския съюз (ЕС). Към този момент от Еврокомисията нямаме сигнали за каквито и да е отклонения или дерогации, така че вървим според начертаното в националния план.

Интевюто с Христанов за "Капитан Андреево"

Първото направление включва насърчаване на технологичния и екологичния преход в селското стопанства, като основната мярка е за инвестиции в технологична и екологична модернизация. Прилагането на прецизно зедемеделие също е от изключителна важност, тъй като в България на база брой на населението спрямо територията ние имаме огромна обработваме площ в сравнение с държави, аналогични по територия на нашата.

Христанов за зърнения резерв и отпадналата необходимост

В тази връзка разработихме един индикатор, който измерва доходите на населението спрямо обработваемите земи в хектари. Умножихме цялото българско население по средната работна заплата, разделихме го на хектарите, в резултат на което получихме много малка сума от 17 евро. Или, ако 100% от доходите на българите отиват за покупка на земя, ние можем да купуваме не повече от 17 евро земеделска продукция.

За сравнение, във Франция този индикатор е към 550 евро, а някои държави стигат и хиляда евро. Ако вземем крайностите по-малка държава с по-голямо население – Нидерландия например, или по-голяма държава с непропорционално по-голямо население като Франция, ние имаме огромна асиметрия.

Реално ние произвеждаме от 150 до 200-300 евро нагоре – заради голямата обработваема площ, която се пада на един човек от населението. Затова според този индикатор се налага изводът, че страната ни изцяло трябва да бъде експортно ориентирана.

И тук се връщаме към прецизното земеделие и огромното значение от инвестиции в него. Да, някои фермери отдавна започнаха да инвестират в него, но когато имаме малко население с огромна територия, ние трябва все повече да влагаме средства в подобни проекти, защото така пестим ресурс.

Хората се интересуват дали при инвестициите във ВЕИ земеделците биха могли да произвеждат ток не само за нуждите на фермите, но и за продажба?

Последните 20 години беше едно голямо изпитание за монтаж на солари на покрива на къщите. Досега беше така, че за да можеш да се включиш към националната мрежа, трябва задължително да си платиш на определени хора. Преди седмица парламентарната група на „Продължаваме промяната” прие на второ четене законодателни промени, така че да бъдат намалени бариерите за инвестиране на ВЕИ-та. Целта е всеки да може да инсталира перки или солари, без да минава през онези тежки процедури. Отново има граница в размера на 5 мегавата електроенергия и над този праг се води за индустриално производство. Колкото до ВЕИ инвестициите в земеделието, допълнително ще отговорим на въпроса дали ще бъде възможно при производство на повече енергия, тя да бъде продавана на енергийната система.

Огромни очаквания имаме и по отношение на проектите, свързани със съхраняването на растителните и животински торови отпадъци, тъй като на този етап България изостава значително. В Германия и Великобритания може да видите огромните купове с компост, затворени с дебели фолиа и найлони, кадоте микробните процеси се развиват. От една страна искаме да развиваме истинско биологично земеделие, но не правим необходимото за суровинната му обезпеченост. С тези проекти ние се стремим да създадем торовата база – да затворим кръга – растения, животни, тор. Ясно е, че това няма да стане за ден-два, затова искаме да създадем предпоставките, така че бизнесът да има интерес да инвестира в тази посока.

Стигнахме до най-важния за фермерите въпрос – този с напояването, където от 500 млн. лв., обещани по времето на ГЕРБ, държавата сви този ресурс до 200 млн. Дали от есента стопаните могат да подготвят проекти за стопанствата си?

Не искам да коментирам онези 500 млн. лв., които бяха планирани да бъдат усвоени от определени фирми, и онези недовършени язовирни стени, с неприети актове 16, които сега нито можем да разрушим, нито да доиградим. Колегите от другите министерство сега се чудят какво да правят с тези язовирни стени, които са строени без разрешение. Стигнахме до абсурда да правим нови промени в законодателството, за да не разрушаваме това, което е полуизградено. Безочието е страшно – как ще разрушим 200 стени, за които обаче по времето на ГЕРБ задължително е трябвало да се режат лентички.

Знаете, че със съдействието на Европейската комисия при служебния кабинет беше направена основната ревизия на плана в частта на напояването. Това, което фермерите трябва да знаят за плана, по който работим, е, че проектите за напояване за нас са основен приоритет. И още от есента те ще могат да подават проекти, като общият бюджет, който сме заделили, е 200 млн. лв.

По направлението за „Ефективно използване на водата в земеделските стопанства” стопаните могат да получат финансиране за системи за напояване, вкл. инсталации за дъждуване, капково и др., инсталации за пречистване и рециклиране на отпадни води, иновативни технологии за пестене на вода, съхранение на вода в стопанствата, резервоари, автоматизирани системи и други инвестиции, свързани с ефективното използване на водите Тези инвестиции са ни много важни, защото проблемът със засушаването става все по-сериозен. Този арогантен подход от миналото, че вода в Българиа има, не трябва да лежим на тези лаври. Да, България е на второ мяст в света по брой обекти за напояване, така че седяхме добре. Но засушаването вече ни провокира да мислим авансово. Темата за засушаването и за инвестициите в тези съоръжения, трябва да стане вечна.

По отношение на „превенцията срещу неблагоприятни климатични явления”, тук сме разработили важен проект, свързан с инвестиции в борбата с градушките. Към този момент Изпълнителната агенция „Борба с градушките” разполага с много модерно оборудване в някои пунктове. Там имаме нужда от продължаване на технологичното обновление.

Тук обаче имаме нова идея – в министерството обсъждаме вариант, при който Изпълнителната агенция „Борба с градушките” да бъде трансформирана в Агенция за климатични въздействия, като целта е да увеличим фунционалността в дейността на тази агенция.

Какво по-точно имате предвид?

Ако досега агенцията основно разбива градоносни облаци чрез ракети или самолетен способ, за да предпази реколтата от стихиите. В бъдеще тя може да извършва и други насочващи полезни ходове. Примерно – дъждът в някои региона вали неравномерно, понякога над големите градове се изсипват повече количества, отколкото върху земеделски земи, намиращи се в близост до тези населени места, където не капва и капка дъжд. Само на 10 километра разстояние между населените места, но има огромна разлика във валежите.Подобен случай имаме в Ихтиман, където редовно ветровите течения изместват валежите над града, вместо над селата преди Ихтиман като Пауново и др. Целта ни е с ракети или със самолет да въздействаме върху облаците и с ракети да правим така, че дъждът да се излива над посевите, където влагозапасяемостта е критично малко.

Ако имаме точни данни за влагозапасяемостта в отделни региони, ние бихме могли да изваляваме облаците там, където е по-сухо. Другият вариант е да осигурим по-голяма влагозапасяемост в планините през зимата – виждаме облаци над Мусала, Ботев или Ком. Тогава ги изваляваме там и те падат като сняг. Това ще увеличи дебелината на снежната покривка – съответно по-дълго време ще се оттича водата в реките през пролетта и лятото.

По отношение на цифровизацията какви проекти очаквате да получат подпомагане?

Ще се подпомагат проекти, даващи цифрови решения за подобряване на отглеждането на селскостопански култури и животни -  дигитализация на отделните фази на производствените процеси. И сега имаме автоматизация и цифровизация – но даваме възможност да се роботизират онези звена, които са били много ресурсоемки – в преработвателната индустрия имат остра нужда от подобна роботизация. Тук финансирането ще бъда насочено към инвестиции в системи и оборудване – вкл. софтуер и хардуер,обработка и анализ на данни в земеделските дейности.

Тук говорим също за автоматизация, роботизация, дронове, сензори, клъстери – което формира инфраструктура, водеща до екологичност и икономичност. Било сензори за ранно предупреждаване на фермерите, които да си дръпнат крилата на оранжериите, когато времето позволява и т.н. Някои стопани и сега го правят, защото са привлекли капитали, а немалко земеделци напоследък дойдоха от други успешни бизнеси и инвестираха в земеделие. Както казах и по-горе, когато фермерите открият инвестиционните фондове като партньори, тогава нещата ще потръгнат. Различните фондове са профилирани – ако единият отпуска пари, за да направите проекта на своята разработка и тя е успешна, вторият фонд ще отпусне средства за производството й, а трети фонд – ще финансира експорта на вашата иновация – така се постигат мащаб и обеми.

Друга мярка е и дигитализацията по стратегията „От фермата до трапезата”, където сме предвидили бюджет от 23 млн. лв. Целта там е там да се интегрират информационните системи с отделни модули за препарати за растителна защита и за ветеринарномедицински препарати. Темата е гореща и през последните 6 месеца тя върховен приоритет за ЕС, защото животните развиват резистентност. Затова има огромна потребност да създадем модул за следене на храните от фермата до трапезата.

България би имала огромно предимство и при осигуряването на елитни мъжки животни за разплод. Затова и в направление 3 от плана предвиждаме 9,2 млн. лв. за изграждане, реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за мъжки разплодни животни. Това би било експортно направление, където да навлезем на нови пазари.

Панирате и центровете за складиране и опаковка на плодове и зеленчуци . По какво се отличават от онези 6 национални бази, които сте заложили в стратегията за управление?

Тази мярка в Плана за възстановяване не замества нашата програма за изграждане на големите събирателни центрове. Тук сме заделили 30 милиона лв., с които да се инвестира в събирателни пунктове с регионално и местно значение или центрове на кооперации, организации на производители и др. В тях ще се извършва подготовка и предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци. Парите ще се дават за реконструкция на съществуващи центрове, за инфраструктура и събиране, подготовка и съхранение на продукция;за  оборудване и съоръжения за отделните фази за подготовка и техника за транспортиране. Примерно ще се дават помощи на стопаните, които искат да си издигнат хладилни съоръжения или да си сложат тунели за шоково замразяване на плодове и зеленчуци.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Христанов: От октомври започва прием на проекти за напояване и инвестиции по Плана за възстановяване
14471

Последни материали
Виж
Поголовието през 2022 година е нараснало с под един процент
С ръст на производството на свинско под 5 на сто Китай сви вноса наполовина
Слабата реколта и свитият внос от централна Азия държат цените високо
Кромидът продължава да поскъпва в Украйна
Фермерите се надяват на ръст в търсенето за износ
САЩ разшириха площите с есенна пшеница с 11 на сто
Трофеите подлежат на конфискуване, ако не са регистрирани по надлежния ред
Иззеха незаконни ловни трофеи и дърва за огрев при акция в Приморско
Макар водните течения да не са в ресора на ведомството
И министерството на земеделието ще помага на бедстващите села в Карловско
Тенденцията се запазва и през първите 4 месеца от настоящия сезон
Износът на лешници от Турция намаля през миналата година
Свързани материали
Виж
Закон за подпомагане на земеделските производители
Търси се изход как политическата криза да не блокира Стратегическия план за 2023 г.
48-мо Народно събрание
С гласовете на 5 партии Иван Христанов не стана председател на земеделската комисия
Днес започва работа 48-то Народно събрание
Кадровите рокади на служебния кабинет ще бъдат номер едно в списъка с въпроси в 48-я парламент
Назначения
Зам. министрите на земеделието Събев и Неделков поемат Стратегическия план и контрола на „Капитан Андреево”
Тема с продължение
Христанов внася в ГДБОП нов доклад за корупционни схеми и при инсинераторите
Сагата с „Капитан Андреево”
Иван Христанов: За месец побелях като за 10 години
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2023
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам