Преди седмица бившият заместник министър на земеделието и депутат от политическата формация „Продължаваме промяната” Иван Христанов напусна формацията с идеята да работи по нов проект, подробности от който ще обяви след изборите на 2 април. За земеделските производители обаче останаха куп неизвестни около 7-месечната работа на коалиционното управление, което освен че се опита да възстанови държавността, неутрализирайки корупционните практики при вноса на храни и други продукти по външната граница на ЕС при Капитан Андреево, въведе коренно различен начин за диалог и с браншовите организации в селското стопанство и производството на храни.
Новият подход в работата на Христанов беше високо оценен от хиляди фермери в страната, които в негово лице видяха професионалиста, умеещ да разрешава дълбоки кризи и да търси защита на целия бранш, игнорирайки всякакави опити за лобизъм. За читателите на Синор.бг Иван Христанов даде подробно интервю, разкривайте непознати подробности от управлението на земеделието в един изключително кризисен за всички период.
Г-н Христанов, доста горчив опит натрупахте през последната година и в политиката, и в земеделието, но не се отказвате. С какво ще се отличава Вашият политически проект?
Преди да отговоря, ще обясня, че съм обществено активен от 1995 година и за мен членството в „Продължаваме промяната” през 2021 г. стана логичната стъпка. Първата и основна идея, с която тръгнах в политиката е, че ако искаш да наложиш реформа, от която страната има потребност, това означава да въведеш конструктивен тон в диалога с опонентите. От краткия опит, който натрупах обаче, стигнах до извода, че не мога да бъда част от един политически пейзаж, в който думите на омраза са повече от реално постигнатите ангажименти. А нали точно политиците са избрани да решават проблемите в обществото? Така стигнах до извода, че в рамките на вече утвърдените полюси между политическите партии, където всяка партия се бори за своите 100 хиляди или 300 хиляди души, събирайки вота на различни прослойки от обществото, ние не трябва забравяме най-важното нещо – че дължим на избирателите единение при решаване на проблемите - дори когато се конфронтираме.
Ето как Христанов не стана председател на земеделската комисия
Колкото до конкретните ни политически планове, обещах да ги обявя след изборите, понеже би било безотговорно към хората, които смятаме да привлечем – бихме ги объркали. Основната ни идея е напълно ясна и отдавна е изкристализирала – ще работим върху 5 важни фундамента, единият от които ще бъде земеделието. И няма да се уморявам да повтарям, че политическа сила, която не вплита земеделието в своя ежедневен разговор с хората, не може да претендира за истинска политическа представителност. Защото всички досегашни правителства дължим ужасяващо много на нашите земеделци заради грешките, допускани последните 30 години.
Казахте, че ще търсите единение сред политиците, но дали го има сред земеделските производители – питам от опита Ви като заместник министър на земеделието и като депутат?
Лично аз смятам, че Министерството на земеделието дължи много на фермерите и категорично осъждам тона на превъзходство, с който част от администрацията говори на фермерите. В тази връзка, съм категоричен, че земеделците ТРЯБВА ДА СЕ ОБЕДИНЯТ. Защото наложеният към момента тон на разделение между тях умишлено е провокиран от страна на досегашните ръководства в това ведомство, така че лесно да бъдат лъгани, манипулирани и управлявани. Само когато се обединят, те вече ще бъдат силата и ще налагат тона за бъдещите политики не само в България, но и в Европа.
Искам да Ви върна към първите тематични групи по обсъждането на Стратегическия план в началото на миналата година, а по-късно и в комисията в 48-то Народно събрание и тогава ясно пролича, че когато земеделците разговарят спокойно, без натрупаните от последните 20 години конфликти между тях, тогава нещата вървят. Аз активно настоявах да има диалог, като трайно се прекъсне тонът на агресия и противопоставяне.
В резултат от нашата работа със земеделците фермерите се убедиха, че ние държим категорично на прозрачността в управлението. Този опит ми даде основание да търся и нов политически модел. За да не може отделни групи от хора да си присвояват правото да решават кое е черно и кое е бяло, както го гледаме в политиката, гледаме го и в земеделието.
Може ли да дадете повече яснота около Стратегическия план и защо след корекциите в частта ставки по отделни интервенции, направени от служебния кабинет, се стигна до фермерски протести в края на миналата и тази година?
Винаги съм се стремял да намирам допирни точки между мен и хората, които имат противоположни на моите възгледи. Защото и ние като членове на редовното правителство 2021-2022 г., и служебният кабинет, поел министерството след август 2022 г., сме в една лодка (в държавното управлени) и не може, когато единият да гребе, другият – да пробива дупка в лодката. А през последните осем месеца сме свидетели на необяснимо неуважение към оставеното от нас. Особено по отношение на докуменитте по Стратегическия план, по Плана за възстановяване и устойчивост и др.
Ще дам конкретни примери защо не одобрявам работата на служебния кабинет нито в сегашния му вариант, застъпил от август 2022 г., нито във варианта служебно правителство 2021 г., предхождащо редовния кабинет. Когато определено действаше твърде мудно, хаотично, бих казал дори нарцистично.
На въпроса Ви за ставките ще започна малко по-отдалеч, когато трябваше да направим първите проверки по проекта за Стратегически план, изработен между 2019 и 2021 г. Тогава поисках от администрацията да ми представи икономическата база, въз основа на която са направени изчисленията за ставките по всички интервенции от Стратегическия план, а по-късно и за ковид обезщетенията. Оказа се обаче, че липсва всякаква икономическа обосновка, на всичко отгоре някакви външни лица (няма да цитирам имена) са диктували на администрацията какво да пише в този план. След дълги колебания шефовете на дирекции признаха, че за част от ставките „са им се обаждали определени хора и сами са посочили размера на плащанията, както те си ги искат”. Колкото до бюджетите за останалите култури и сектори, те са били разпределяни буквално „на око”, което е срамно за една държава в ЕС. Тази унизителна практика е прилагана от страна на политическия орган (министерството) дълги години спрямо българските земеделци и това обяснява тежките дисбаланси при подпомаганията между отделните сектори. В същото време, срещу мнозина от онези „конкретни лица” има следствени действия и прокурорски проверки.
Сигурен съм обаче, че е дошло времето, когато земеделците сами ще настояват пред администрацията всички ставки да бъдат публични и да знаят как са изчислени, защото само това би гарантирало онази прозрачност, която досега липсваше в диалога с браншовете.
Какво предприехте срещу предишната практика, при която определени лица са диктували ставките на чиновниците?
Моментално разпоредих да се изготвят технологични карти за всички култури, които формират 80-90% от основните разходи за производство. Трябваше да запознаем фермерите, за да се убедят по какъв начин парите ще стигат до тях. При първата ми среща с представителите от сектор „Растениевъдство” имаше известно недоволство - може би защото земеделците си мислеха, че и ние действаме под диктата на нечии външни лица, затова искаме да променим ставките. Автоматично им предложих да излъчат по един техен представител, който да отиде заедно с нашите експерти в съседната зала и там нагледно да им се покажат изчисленията, направени въз основа на разходите им. Изведнъж тяхното отношение към нас се промени на 180 градуса и нещата си дойдоха на мястото, защото вместо да ги държим в неведение, ние им показахме как трябва да се работи.
По същия начин действахме и при подготовката на компенсациите заради ковид кризата и войната в Украйна. Процесът отнемаше време, затова и знаех, че трябва да се прави не наведнъж,а на стъпки, в продължение на 2-3 години. Затова очаквах служебният кабинет да продължи нашата работа. Вместо това, на едно от последните заседания на 48-я парламент от бранша научихме, че от лятото досега този кабинет не е подготвил технологичните карти за всички култури, въпреки че имаше солидна база за това.
Какво е обяснението Ви по забележките от Брюксел в Стратегическия план, защото там бяха изговорени много критики от служебния кабинет и политическите ви опоненти?
Преобладаващата част от забележките бяха от технически характер и не искам да навлизам в реторика, която ми е чужда. Пред медиите земеделските производители казаха, че сами са свършили голяма част от работата на администрацията, помагайки с поправките по тези забележки. В същото време в Стратегическия план с изненада забелязваме силно изкривяване на бюджета за консултантски услуги, който изведнъж стана огромен. И това се случи не без съдействието на лица, които са обвързани от миналото с програми за финансиране на консултантски услуги.
По наше време бяхме заложили абсолютния минимум за тези услуги, защото философията на кабинета ни беше, че консултациите трябва да се предоставят по възможно най-благоприятния за земеделците начин. Това можеше да стане през Националната служба за съвети в земеделието и със съдействието на областните дирекции и общинските служби.
Ще припомня, че фонд „Земеделие” и ОЛАФ разкриха страшно много неизрядни проекти и причината беше в ненадеждните консултанти, на които фермерите са плащали за изработването на проектите. Те казвали на фермерите „Пиши тук нещо (в бизнес плановете), никой няма да го проверява!” Залагани били и произволни суми, довели до провала на голяма част от тези проекти. Затова ние искахме при консултациите да включим и служители на фонд „Земеделие”, защото само така европейските и национални пари щяха да станат достъпни до хората – с възможно най-малка потребност от консултантски услуги.
Не може да не Ви питам и за казуса с „Капитан Андреево”. Защо според Вас служебният кабинет не продължи антикорупционните мерки , започнати по реформата в БАБХ, и по контрола на граничния пункт от вашето управление?
Не съм конфликтен човек и не обичам остро да нападам опонентите си. Но от цялостното поведение на служебния кабинет спрямо нашата работа – с отричането на огромна част от това, което постигнахме в редица области, най-вече с контрола на „Капитан Андреево” – мога да го определя само като тежък лобизъм, провокиран от неизвестни източници. Станахме свидетели и на изключителната грубост в изказвания на членове на служебния кабинет, които определяха нашата борба за връщане на държавния контрол на границата с трети страни като пи-ар акция. За мен това изказване не кореспондира с добрия тон, който една държавна администрация трябва да спазва спрямо предшествениците си. И то след изключително тежката 6-месечна битка, в която извън заплахите срещу мен и колегите ми от „Продължаваме промяната” застрашено беше и моето семейство. Същото се случи и с колегите ми от „Продължаваме промяната” Росен Костурков, Христо Даскалов, Константин Бачийски и Михал Камбарев. Трябва да подчертая, че срещу нас и до днес продължават атаки от различни страни, но не искам да навлизам в детайли.
Реално през последните 30 години на привидна демокрация в България, когато никой от управленските режими нямаше силата да разруши канала за изтичане на държавни средства през „тази дупка” на ГКПП „Капитан Андреево”, единствено ние се захванахме с невъзможното – да преустановим тези корупционни канали, съществуващи от десетилетия. Затова определям като крайно недостойно и унизително от страна на министър председателя и от други фигури на сужебния кабинет, които квалифицраха нашите действия като „пиар акция”. Необясними за нас бяха и кадровите промени в Българската агенция за безопасност на храните, когато на поста изпълнителен директор беше възстановен уволнения от нас Христо Вълчанов. Това е човекът, който започна новия търг за подписване следващ договор между частната фирма „Емролаб” и БАБХ, за чието разстрогване ние се борехме упорито заради огромните нарушения и пороци, допуснати в тръжната процедура и подписването му. Колкото до възстановяването на работа на редица лица, уволнени с основание от нас, смятам, че отговорността за тези кадрови смени трябва да се търси на доста по-високо ниво от това на ръководството на министерството. Защото оправдания от типа „ама, само той (Вълчанов) е знаел какво се случва на границата”, са направо смешни.
Именно затова и подадохме сигнала в ДАНС, който да разследва това ръководство. Предоставихме данни, че в БАБХ има организирана престъпна група, че там трябва да се действа твърдо и в съдействие с органите на реда и прокуратурата, която да разследва. И не може към тази агенция да се подхожда като към всяка друга институция, сякаш там нищо не се е случвало.
В края на интервюто може ли да дадете прогноза как ще се развие за земеделците тази година, на фона на все още неотминаващите кризи?
Боли ме изключително много, че животновъдите отново са под натиск с поредния срив в изкупните цени на суровото мляко. Ще припомня, че миналата година по това време секторът беше в подобно положение и тогава с няколко конкретни стъпки ние успяхме да вдигнем цената от 85-90 ст. за литър на 1,20 лв. – не искам да навлизам в подробности, защото темата е деликатна. Някои могат да го изкарат като проинфлационна мярка, но не беше така. Всеки икономист знае, че сривовете в цената на млякото водят до унищожаване на елитни стада, а когато един фермер стигне до продажба на цялото стопанство, впоследствие той никога не би могъл да се върне към този бизнес. Защото, веднъж ликвидирал го, това за него е краят. Именно затова ни се наложи да правим много трудни избори през 2022 г., но успяхме.
Затова смятам, че и сега министерството трябва да проведе необходимата доза протекционизъм (защита), така че браншът да оцелее. Според мен 2023 г. ще остане кризисна за бранша, но през 2024 г. облаците „вече ще се разсеят и ще пекне слънце”. Но ако сега не сме осигурили защитата за българските фермери, догодина като се огледаме, ще видим, че нямаме животновъдство, че нямаме производство на плодове и зеленчуци.
На тази база прогнозата ми за тази година е следната - ако Министерството на земеделието успее да приложи един напълно законен и здравословен протекционизъм за сектора, то 2023 г. ще бъде трудна, но ще задържим хората в сектора. Това трябва да стане, бързо, смело и активно и то с помощта и на други български институции. В противен случай, годината ще бъде драматична и ще „постеле” за следващи лоши години.
За да не съм голословен, искам да предупредя и за друга голяма опасност – тези цени на млякото в момента поставят под въпрос предоставянето на обвързаната подкрепа и изпълнението на мерките по ПРСР, защото фермерите са обвързани с продажбата на сурово мляко, а след като мандрите са спрели да изкупуват, фермерите са пред фалит. Млечното животновъдство няма да бъде в състояние да кандидатства за тях. И това е още една гънка в спиралата, която бута отрасъла надолу – това се отнася не само за животновъдине, но и за всички подсектори от земеделието.
Ще дадете ли съвет кои институции и как да съдействат на агроминистерството, за да предотвратят тези заплахи?
За да се види какво става при вноса на кондензирани и сурови млека, много лесно може да се изискат данни от Министерството на финансите – от Националната агенция по приходите НАП и Агенция „Митници”, които да кажат какви са били вътрешнообщностите доставки на млечен концентрат през последната година (данните са от НАП) и какъв внос е обмитен от държави извън ЕС. Прави се корелационен анализ и тоъ ще покаже има ли връзка между цените и обемите на вноса и цените на суровото мляко в България. Успоредно с това незабавно трябва да се изпратят и екипи от независими митничари на граничния пункт „Капитан Андреево”, за да следят за незаконен внос на млечен концентрат от Турция, защото имаме сигнали, че от 7 месеца насам върви и подобен импорт. А когато се правят подобни мерки и има замесени местни митничари, няма как да ги накараш да предадат сами себе си – затова трябва спешно да се привлекат независими екипи. Както направихме миналата година при вноса на зеленчуците.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
