Днес председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристига в София, за да представи оценката на ЕК за Плана за възстановяване и устойчивост на България по линия на NextGenerationEU. Предвидена е среща с министър-председателя Кирил Петков, след което двамата ще дадат пресконференция от 10 часа в Министерския съвет.
По-късно председателят Урсула фон дер Лайен и премиерът Петков ще посетят заедно Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – едно от висшите училища, което ще бъде подкрепено по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, съобщиха от пресцентъра на МС.
Според одобрения от ЕК български план, средствата от европейското и национално финансиране плюс съучастието на частния бизнес възлиза на 20,3 млрд. лв. Тези средства се разпределят в четири основни направления - ИНОВАТИВНА БЪЛГАРИЯ с 3,4 млрд. лв. европейско и 5,8 млрд. лв. цялостно финансиране с участието на бизнеса; ЗЕЛЕНА БЪЛГАРИЯ – с 5,7 млрд. лв. европейско и 8,6 млрд. лв. цялостно подпомагане с участието на бизнеса; СВЪРЗАНА БЪЛГАРИЯ – с 2,5 млрд. лв. европейско и 3,6 млрд. лв. цялостно финансиране и СПРАВЕДЛИВА БЪЛГАРИЯ - 2 млрд. лв. европейско и 2,3 млрд. лв. цялостно финансиране с участие на бизнеса.
Очаквания за подкрепа в напояването
Очаква се първият финансов транш да бъде получен през есента на тази година. До средата на 2026 година получателите на помощ от този план трябва да изпълнят окончателно своите проекти, като финансирането ще се преведе окончателно до края на 2026 г.
В частта за „Иновативна България” земеделците се очаква да получат грантове за технологична модернизация и за кръгова икономика.
Като направление от тази част е „Програмата за икономическа трансформация с фокус върху малките и средни предприятия МСП”, където са предвидени 1,350 млрд. лв. От тях 260 млн. лв. са грантове за технологична модернизация;
* 31 млн. лв. грантове за ИКТ и киберсигурност;
* 200 млн. лв. грантове на ВЕИ за собствено потребление;
* 180 млн. лв. грантове за кръгова икономика.
В направлението „Наука и иновации”, където са заделени общо 367 млн.- лв., средствата ще се използват за развитие на до 9 изследователски университета; за финансиране на изследвания на МСП, получили „Печат за върхови постижения“ и 240 млн. лв. - за мрежа от изследователски университети.
Втората част от плана, за „Зелена България”, е с бюджет от 5,659 млрд. лв. Тук поднаправленията са три - нисковъглеродна икономика; биоразнообразие и устойчиво селско стопанство. По отношение на биоразнообразието ще бъдат изпълнени 13 проекта. Колкото до устойчивото селско стопанство, там са предвидени 12 реформи, без да се посочват подробности.
Земеделците ще разчитат на инвестиции и в частта „Свързана България”, където са заложени 2,469 млрд. лв. с 12 проекта и 10 реформи, насочени към три направления - цифрова свързаност; транспортна свързаност и местно развитие.
По отношение на цифровизацията, която е от съществено значение за земеделците, общият бюджет е 527 млн. лв, но не само за селските райони. Средствата ще бъдат насочени за повишаване на киберсигурността на администрацията във всички 265 общини; за изграждане на интернет мрежи с висок капацитет в малки населени места за 350 хил. души и за изграждане на свръхскоростен интернет в 24 ВУЗ-а.
Новото е, че са предвидени 101 млн. лв. за дигитализацията на Български пощи и за предоставяне на комплексни услуги – с обновяване на 536 офиса на Български пощи; изграждане на зарядни станции за електромобили на 100 туристически локации и за въвеждане на пощенските офиси да действата като „едно гише“ за
административни услуги и издаване на документи. Ще се въведе и пилотна система за дистанционни медицински услуги в 450 локации.
Последната част за „Справедлива България” се залагат 1, 977 млрд. лв., където са разписани 25 проекта и 20 реформи за подобряване на бизнес средата, за социално включване и за здравеопазване.
Тук влизат различни мерки за борба с корупцията като разделяне на КПКОНПИ на разследващо антикорупционно звено и на звено за отнемане на незаконно придобито имущество;
* Временно назначаване на съдия като прокурор, при разследване на главния прокурор;
* Въвеждане на съдебен контрол върху отказ на прокурор да образува наказателно производства;
* Ограничаване на инхаус поръчките и на обществени поръчки без обявление и само с един кандидат.
По отношение на електронното управление се предвижда да бъдат въведени следните улеснения:
* Дигитализация на правосъдието;
* Въвеждане на е-здравеопазване диагностична база данни;
* Широкообхватна дигитализация на 86 000 000 страници регистрови данни и на аудиовизуални, музейни, библиотечни и архивни данни;
* Платформа за електронни административни услуги по устройство на територията, вкл. строителни разрешителни.
