След вчерашното заседание на колегиума на Европейската комисия председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи основните промени в двата законодателни пакета, които ще бъдат представени за обсъждане в Европейския парламент. С единия се преразглежда Многогодишната финансова рамка, където бюджетите за селско стопанство и за кохезионна политика ще бъдат запазени. Другият пакет се отнася до икономическата сигурност.
Синор.бг публикува с леки съкращения изказването на Урсула фон дер Лайен пред медиите.
„Контекстът, в който заседавахме - това е свят, който се е променил драстично. Станахме свидетели на поредица от три години криза след криза, достигнали връхната си точка с войната на Русия срещу Украйна. Всички ние усетихме вторичните трусове много болезнено: покачване на цените на енергията, по-висока инфлация, по-високи лихвени проценти. Така че сме в напълно различен свят в сравнение с 2020 г., когато договаряхме Многогодишната финансова рамка.
Разбира се, този свят на множество кризи се отразява и на нашия бюджет. Повече от всякога използваме този бюджет, за да намираме решения на кризите. Използвахме гъвкавост по всяка възможност за преразпределение. Променихме приоритетите си, например два от най-големите фонда. Вече знаете, че променихме приоритетите на NextGenerationEU в полза на REPowerEU — точен и незабавен отговор на енергийната криза. Или да вземем средствата за сближаване, които пренасочихме за подкрепата за украинските бежанци — това беше разработеният от нас пакет CARE. Разбира се, наред с това ние мобилизирахме всяко евро, което можахме, за самата Украйна, знаете темите — коридорите за солидарност, хуманитарните нужди, макрофинансовата помощ. Погледнато в цифри, досега сме отпуснали 30 милиарда евро за Украйна директно от бюджета на ЕС. Разбира се, това първоначално изобщо не е било предвидено в нашата Многогодишна финансова рамка. Ето защо трябва да преразгледаме бюджета си сега.
Разбира се ние сме напълно наясно, че страните членки също бяха засегнати от кризите. А след години на широка публична подкрепа за техните икономики сега е време за консолидиране на публичните им финанси. Наясно сме и с това. Вземайки предвид всичко, което току-що описах, представяме целенасочено и ограничено предложение за абсолютната необходимост. Има три теми: първата е Украйна, втората е миграцията и външните предизвикателства, а третата е запазването на нашата конкурентоспособност.
Относно Украйна: предлагаме финансов резерв за следващите четири години в размер на 50 милиарда евро. Това включва и заеми, и безвъзмездни средства. Резервът ще осигури на първо място перспектива и предвидимост за нашите партньори в Украйна. Това следва също така да стимулира и други донори да увеличат усилията си. Този финансов резерв ще ни позволи действително да калибрираме финансовата си подкрепа в зависимост от развитието на ситуацията на място. Защото всички знаем, че войната изисква от нас максимална гъвкавост.
Относно миграцията: Мащабът на предизвикателствата изисква да реагираме спешно и бързо. Тук предлагаме на страните членки финансова подкрепа за укрепване на управлението на външните ни граници. Трябва да работим по-интензивно със съседните държави, за да насърчим икономическото им развитие и да ги стабилизираме. Трябва да засилим международното партньорство. Поради това се нуждаем от допълнителен бюджет за сирийските бежанци в Сирия, Ливан, Йордания и Турция; за южния миграционен маршрут; за Западните Балкани; за партньорите по света; както и да запазим капацитета си за реагиране при хуманитарни кризи и природни бедствия. За всичко, което описах, искаме 15 милиарда евро.
Третият ни приоритет е свързан с устойчивостта и конкурентоспособността на нашата икономика. За Европа е от решаващо значение да има технологично предимство за утрешния свят. Вече направихме много в това отношение: законодателният акт за нулеви нетни емисии и законодателният акт за интегралните схеми — всичко това са отговори в това направление. Знаем обаче, че трябва да се направи повече, и че времето е от съществено значение.
Поради това създаваме програмата STEP. Как работи тя? Определихме три сектора от приоритети, които са от решаващо значение за запазване на нашето конкурентно предимство. Това са дълбоки технологии, чисти технологии и биотехнологии. Разполагаме с ефективни програми в европейския бюджет за проекти в тези сектори, но имаме ограничени ресурси за тях. Познавате някои от тези фондове като InvestEU или Фонда за иновации и други. Чрез създаването на STEP искаме да съсредоточим тези фондове върху конкретните приоритети и да направим така, че те да работят заедно по-добре. Това създава полезни взаимодействия. Във връзка с това отправяме искане за ограничено увеличение от 10 милиарда евро за някои от тези фондове. Така ще можем да мобилизираме капацитета за финансиране на кохезионните фондове, за да финансираме още повече тези проекти. Ето защо създаваме специален печат за проектите, които са допустими, но досега не са получили финансиране. С този печат създаваме поредица от проекти, които ще бъдат имат ускорено финансиране по линия на сближаването. Или казано накратко: някои фондове имат проектите, но не и парите. За сближаването има налични средства, но не и проекти. Така че печатът позволява да съединим двете неща. Като цяло очакваме, с привличането на частен капитал — и това е от решаващо значение — да постигнем инвестиционен капацитет от 160 милиарда евро за STEP.
Новата макроикономика намира отражение и в увеличаването на разходите за финансиране и постоянните разходи в бюджета. Тези въпроси са разгледани и в нашето предложение. Връщаме се и към темата за собствените ресурси. Важно е бюджетът ни да следва стабилна траектория на финансирането. С това цялостно преразглеждане на МФР отправяме искане към 27-те страни членки да ни предоставят 66 милиарда евро за изпълнение на трите приоритета, които очертах: Украйна, миграцията и конкурентоспособността.
По темата за икономическата сигурност. Много от въпросите, довели до преразглеждането на бюджета, естествено показаха присъщата уязвимост на европейските икономики. Освен това те отвориха очите ни към нарастващите и все по-сложни рискове за националната сигурност и икономическата устойчивост.
Искам да поясня, че глобалната интеграция и отворените икономики са движеща сила за благото на Европа. Нуждаем се от тях. Те са от полза за предприятията, за нашата конкурентоспособност и за нашите икономики. Това няма да се промени в бъдеще. Това е огромна част примерно от цялата търговия на ЕС. Но виждаме също така, че светът е станал по-оспорван и геополитически. Съществува и ограничен набор от ключови технологии, които могат да се използват по различен и агресивен начин. Ето защо темата за икономическата сигурност се превърна в приоритет за нас и за много от нашите партньори. Вече направихме много през последните години. Познавате например инструментите за търговска защита. Или разгледахме критично нашата устойчивост и зависимости в определени сектори. Помислете за чиповете, чистите технологии или суровините от изключителна важност, които сме обсъждали многократно. Но като се има предвид променящият се характер на рисковете, сега се нуждаем от стратегическа визия за това как ще се справим с тези рискове. Днес Европа се превръща в първата голяма икономика, която изготви стратегия за икономическа сигурност. Тя се основава на три направления – искаме да популяризираме, искаме да защитаваме и искаме да си партнираме. Няколко думи по тези три направления.
Първата е да насърчаваме собствената си конкурентоспособност тук в Европа. Вече правим това, като инвестираме например в научни изследвания чрез „Хоризонт Европа“, в направление NextGenerationEU, Плана за промишлеността във връзка със Зеления пакт и цифровия преход; чрез повишаване на квалификацията на работната сила. Това се отнася до насърчаването на конкурентоспособността на Европа.
Второто направление е да се предпазим от рисковете, които установихме. Това означава също така, че трябва да бъдем по-настоятелни при използването на съществуващите инструменти. Това са 5G и 6G сигурността, инструментът за преки чуждестранни инвестиции, контролът на износа, но също така и инструментите за борба с принудата. Това означава да се работи по целенасочени нови инструменти, например по отношение на изходящите инвестиции. Изходящите инвестиции означават, че трябва да гарантираме, че капиталът на европейските дружества, техните знания, експертен опит и научни изследвания няма да бъдат използвани от държави, които се интересуват от военното им приложение. Затова е важно да изградим такъв инструмент и ще предложим законодателна инициатива преди края на годината.
В заключение, трябва да си партнираме в областта на икономическата сигурност, а това означава да укрепим нашето сътрудничество с другите в областта на научните изследвания. Освен това става въпрос за укрепване на нашите търговски отношения и вериги на доставки и за диверсифициране на тези вериги на доставки. Това беше една от основните теми, които обсъдих по време на пътуването си до Латинска Америка миналата седмица - например по споразуменията за свободна търговия, където постигнахме напредък, а също и за общите проекти в рамките на Global Gateway, например в областта на енергията от възобновяеми източници като зеления водород, или партньорствата в областта на суровините. С днешната стратегия ние гарантираме, че разполагаме с ясен набор от цели, принципи и процеси за предотвратяване и смекчаване на тези рискове при възникването им”.
