В първата част от интервюто със зам. министъра на земеделието Иван Христанов акценти бяха върху политиките, свързани с реформата в БАБХ и контрола върху вноса на плодове и зеленчуци от трети страни. Изведен беше и приоритетът за нов диалог с браншовите организации, „в които сме в една лодка и няма място за междуособици и вътрешни борби”, подчерта зам. министър Христанов. Втората част от интервюто е посветена на предстоящата кампания за Директните плащания 2022 г. – с ясно начертаната програма за неутрализиране на чертожниците чрез поредица от теренни проверки; върху работата с биопроизводителите и идеята за създаване на събирателните пазари, които биха улеснили изкупуването на плодове и зеленчуци на територията на страната и др. приоритети в работата на агроведомството.
Г- Христанов, наближава Кампанията за директните плащания, а от следващата година парцелите ще бъдат наблюдавани сателитно. Как върви подготовката в това направление?
Плътно ще прилагаме европейския регламент за сателитното наблюдение, така че стопаните трябва да са подготвени и 100% от площите ще бъдат контролирани по този начин. Три са фазите, по които ще протече през 2023 г. този процес – от първи януари започва събирането на данни. Втората фаза продължава няколко месеца. В нея ще се провеждат контролите върху събирането. И последната фаза, която също ще продължи няколко месеца, е свързана с извеждането на отчети, които да помогнат за отчитането на целите. Работим много активно с колегите от фонд „Земеделие” това да се случи без проблеми. Важното е да изградим системата за наблюдение.
Първата част на интервюто със зам. министър Христанов
Колкото до тазгодишната кампания, там контролът ще бъде между 5% и 15% от декларираните площи. Вече сме възложили по дирекции да бъде разширен обхватът на проверяваните площи. Включително сме ангажирали и експерти от БАБХ и други агенции и сертифициращи органи, така че да извършват проверки, които през минали години не са правени.
Гарантирате ли, че тежкият въпрос с така наречените „чертожници” ще отпадне още тази година?
Още от първите ни срещи с браншовите организации ние поставихме едно много ясно намерение, което реализираме от ден първи, а това е – да гарантираме, че реалните земеделски стопани получават реални пари. Фактът, че има чертожници, че има фиктивни стада или кошери не може да бъде обсъждано, без конкретните доказателства. Когато говорим за имидж на българското земеделие, от последните години в обществото има насложени обвинения – големите силни и качествени зърнопроизводители са възприемани в обществото като злоупотребяващи със стредства. Същото се налага и по отношение на производителите на биологична продукция. Третото е по отношение на производителите на черупкови и друг вид култури. Категорично сме решени да сложим край на необоснованите обвинения, защото всяка професия трябва да бъде уважавана.
Затова и по време на срещата, която премиерът Кирил Петков проведе вчера (ред. бел. на 15 февруари) със земеделските производители, изрично ги помоли да сигнализират за всеки случай на измама, за който те имат доказателства и конкретни документи. Вече има изградени екипи, които се занимават точно с подобни сигнали, като експертите там са подбрани по качества за неподкупност и липса на обвързаност. Така че сме категорични, че в бъдеще парите ще стигат само до стопаните, които произвеждат реална продукция. Само че трябва да спрем и с наратива, хора да се обвиняват без доказателства.
Чертожниците извиват ръцете на реалните фермери
От март тази година започваме проверки на декларираните площи, като ще наблюдаваме и хората, които подават сигналите, за да търсим отговорност в случаите на подадена невярна информация. Държавата ще отстоява правата си, защото освен политиките, които прокарваме, ние, чрез националния бюджет и чрез средствата от еврофондовете сме реално най-големият инвеститор в земеделието. Затова акцентираме върху действащия контрол на цялата система. Ако досега е имало исторически негативни натрупвания и нещата не са били идеални, то нашата цел е да променим това!
Дали ще има забавяне в тазгодишната Кампания - миналата година актуализираният слой беше качен в последния момент и фермерите отново бяха в стрес дали ще очертаят навреме?
Не мога да гарантирам, защото работата наистина е много и сложна. Към момента правим всичко възможно за промяна, така че да изпреварваме сроковете там, където е възможно.
Отговаряте за биопроизводството. Може ли да кажете извън стратегическия план дали ще има и друг ресурс в тяхна подкрепа?
Когато Европейската комисия направи последни корекции по Националния план за възстановяване и устойчивост на България, ни беше препоръчано да добавим в плана и подпомагане за площи за биоземеделие, които са под контрол. Буквално в последния момент направихме екстраполация, която впоследствие беше модифицирана от реалистични очаквания, защото при толкова много променливи данни в статистиката – особено при биоземеделието, информацията може да бъде подвеждаща. При този анализ установихме, че заедно с биофермерите ни чакат големи предизвикателства в бъдеще. По отношение на площите с биокултури, които страната ни трябва постигне, предложихме в Плана за възстановяване цифра, която на пръв поглед изглежда малка – достигане на 5% биоплощи от обработваемата земя, които да отглеждаме зо 2025 г. Всъщност това е консервативна цел и очакване от наша страна.
В действителност, ние се стремим това да бъде минимална цел през 2025 година, която се надяваме да бъде надхвърлена. България има да гони далеч по-амбициозна цел от 25%, и това при положение, че има държави, които сега обработват 15-20% с биокултури от общо обработваемата земя. А ние сега сме едва на 1,7% - което е направо трагично на фона на бъдещите цели.
Какъв бюджет заделяте в Плана за възстановяване за биологичното производство?
Все още не можем да оповестим окончателния ресурс. След проведените срещи с колегите от Министерството на финансите, заедно предвиждаме да реализираме Програма за подем и растеж на българското земеделие, не Програма за оцеляване. Затова действаме целенасочено.
Ще направите ли обаче необходимите промени в законодателството, така че да бъде улеснено достъпът на стартиращи стопанства до този вид подпомагане?
Категорично да и тези промени ще станат до края на годината. Целта ни е да стимулираме и дребни, и млади, и средни фермери. И това важи не само за Плана за възстановяване, но основно за Стратегическия план, в който залагаме мерки с по-голямо влияние. Основната ни идея е да изградим средна класа от земеделци, които имат спокойствие за бъдещето си и адекватна рамка от консултативни услуги, предоставяни от Националната служба за съвети в земеделието. Заместник министър Момчил Неков е поел трансформирането на тази служба като лична кауза. Един от основните фокуси, по които започнахме работа само месец и половина от нашето назначение в министерството, е създаването на информация и механизъм тя да достига до заетите в земеделието.
Ще ангажираме и чуждестранни партньори, и институтите в България, които да съдействат всичко това да стане достъпно за фермерите, а браншовите организации, научните институти и висшите училища да се ангажират с процеса на обучение, така че всеки млад предприемач, решил да се профилира в земеделието, да знае какво ще получи – не просто пари, а ресурси и съвети къде точно да ги получи.
Като пряко отговарящ за растениевъдството, може ли да обясните системата със събирателните пунктове, които биха осигурили пряк достъп на производителите до пазара?
Ресурсът за създаването на 6-те събирателни пазара ще се осигурява и от държавата, от частни капитали, и от общините. Ползваме модела на сега действащите частни индустриални паркове. Този тип публично-частни партньорства се оказаха изключително жизнеустойчиви – особено, където общините и частните предприемачи са заели активна позиция и не чакат някой друг да им помага, а действат сами. Азбучни са примерите със Севлиево, където имаше пилотен проект, Пловдив, Шумен и т.н. Интересът расте, а нашата цел е и други областни центрове да проявят интерес, като да се включат към нашата идея.
Държавата ще участва с определен ресурс, а ние искаме да изградим пилотен проект, който да заработи, да открием офиси на БАБХ, НАП за окачествяване на продукцията. И след като изчистим грешките и недостатъците, тогава ще мултиплицираме този център в 5 или 6 областни градове у нас. В момента по Плана за възстановяване планираме 6 зони, но вероятно те ще бъдат 7. Точните локации все още не са определени, но със сигурност това ще бъдат Враца – Монтана - Видин; Плевен - Велико Търново; Шумен - Варна; Хасково - Бургас; Пловдив - Пазарджик; Благоевград - Петрич - Сандански и вероятно София-град и област.
Заедно с колегите от Министерство на транспорта ще видим каква е инфраструктурата по места, за да кажем и къде точно ще бъдат ситуирани тези центрове, като целта е да се разкрият и нови работни места в областните градове, в които демографията е нарушена, така че да осигурим и заетост.
А по отношение на малките фермерски пазари, каква е идеята, заложена в Стратегическия план?
Възнамеряваме да открием 50 постоянно действащи пазара. За разлика от големите събирателни центрове обаче, които ще бъдат създадени в близост до производителите на плодове и зеленчуци, за да улесним изкупуването на продукцията им, фермерските пазари имат за цел да удовлетворят потребностите на крайния клиент. Затова се правят там, където е потребителят.
Когато планът на страната бъде одобрен, в първия удобен момент много бързо ще организираме тези пазари. Ще ги облагородим, ще покриваме всичките им разходи за изграждане на щандове и всичко, което е необходимо за тяхното реаализиране. Те са действащи 2-3 пъти в седмицата. Необходим им е и офис на БАБХ, за да има проверка на продукцията. Потребителите трябва да са сигурни, че ще прекратим практиката вносни продукти да се предлагат на тези пазари като български. Те ще бъдат регионални местни продукти и тази разпознаваемост ще бъде задължителна.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
