Само преди ден земеделският бранш изригна от възмущение по повод пуснато във фейсбук видео с трактор, който унищожава нива от 300 декара, засята миналата есен с пшеница в хасковското село Криво поле. След презимуването посевът изглежда в идеално състояние, но очевидно земята вече не принадлежи на фермера, засял нивата. И причината за това нагло разораване на пшеницата не е защото човекът се е отказал от земеделие, а понеже наетата от него земя или е жертва на недобросъвестно отношение от страна на други участници в доброволните споразумения, или е преминала в ръцете на така наречените „чертожници на пасища без животни”, които не са реални фермери и нямат намерение да правят разходи за отглеждане на пшеницата.
Пшеницата от ЕС мачка конкуренцията на международните търгове
Проблемът е, че подобни чертожници разполагат с повече средства от реалните земеделци да наемат земя, затова при подписването на едногодишните договори със собствениците на парцелите през миналата есен те са дали по-висока рента от това, което предлага досегашният арендатор. А това е нагло извиване на ръце на реалните фермери, защото ако от години ползваш тази земя, ти инвестираш в подхранването й за дълъг период, сиреч управляваш я устойчиво, каквито са изискванията и на Европейската комисия за новия програмен период, коментираха земеделци, пострадали от подобни мними наематели на ливади. И понеже разполагат с повече пари, сключват договор със собственика на земята, докато досегашният арендатор остава извън борда - и това напоследък се превръща в истинско бедствие за работещите земеделци.
Повечето подобни практики са в планински и полупланински региони, където освен по СЕПП се дават пари още за НАТУРА, необлагодетелствани райони, опазване на птици и какво ли още не. От декар пасища, мери и ливади чертожниците получават около 70-80 лева субсидиите в рамките на една година. Единственият им разход са рентите от 30 лева на декар, които плащат на притежателите на земя, така че останалите 50 лева са им чиста печалба.
Дори да попитате защо тези схеми виреят, след като държавата би трябвало да ги контролира, отговорът е прост - защото теренните проверки на място са едва върху 5% от обработваемите земи, което отваря широка врата за измамите. Миналата година в разгара на лятото точно подобни чертожници подпалиха пожарите в Хасковско, защото, разбирайки, че фонд "Земеделие" започва теренни проверки на пасищата, за да бъдат санкционирани от администрацията, тръгнаха с електрическите ножове да чистят храстите при 40 градуса жега, вместо да го направят през пролетта, когато е нормално тези пасища да се почистват.
И така с подпомагането на пасищата, мерите и ливадите родното законодателство на практика позволи да се нароят фирми-чертожници, които не правят разходи за поддържането на тези площи и не отглеждат животни. Те не разполагат със земеделска техника като останалите фермери, затова и разходите им не са като на истинските земеделци. И понеже немалка част от тези чертожници са свързани лица, то една фирма би могла да чертае до 2 хиляди декара в едно землище.
Ако погледнем последния аграрен доклад, ще се учудим на огромния процент пасища, мери и ливади, появили се в страната през последните няколко години. Така че схемите за източване на европейски субсидии се разрастват. А това е обида за целия земеделски бранш, тъй като превръщането на ниви в ливади и пасища не се толерира в Европа, коментираха фермери.
Практиката очевидно трябва да се прекрати, тъй като в бъдеще подобни схеми биха блокирали дейността на реално действащите земеделски производители. Заради задължителните зелени практики в бъдеще все повече зърнопроизводители ще преминават към екологични технологии, които изискват поне пет години да обработват един и същи земеделски парцел. Но при тази чертожническа напаст в планинските и полупланински райони е голяма вероятността и малкото земеделски стопани, които си вадят хляба по честен начин, „да останат на сухо” - както онзи неизвестен фермер от Хасковско, чиято нива с 10 сантиметра поникналото жито сега се разорава нагло.
В Европа много добре знаят за тези порочни практики в държави като България, затова и Европейската комисия реши в следващия програмен период да промени определението за истински фермер, така че в бъдеще от него да се изисква да докаже реализация на продукцията, ако иска да получава субсидии.
Контрамерки срещу порочните практики предлагат и българските фермери. И това може да стане бързо, ако се приеме норматив, според който субсидиите за поддържане на ливади, пасища и мери да се дават само на стопани, които освен пасищата разполагат и с друга обработваема земя и от нея доказват производство. В момента всичките чертожници разполагат 100% само с ливади и мери, без метър друга обработваема земя, защото за тях това е излишен разход. И ако тези случаи бъдат орязани, тогава с магическа пръчка ще изчезнат и чертожниците, категорични са земеделците, които реагираха на случая в Хасковско.
Реалните земеделци предлагат също, когато ливадите и пасищата са на хора без животни, от тях задължително да се иска доказателство, че поддържат площите според екологичните изисквания, свързани с опазването на почвите в страната. Защото такива ще са правилата и за следващия програмен период. А както знаем, в момента и нашите управници активно подготвят родното законодателство, по което ще прилага европейските политики – и то с бюджет, който би бил достатъчен за всички земеделци, но само при условие, че каналите за източване на евросредства бъдат блокирани.
Екатерина Стоилова
