Повече от три часа експертите от министерството на земеделието представиха вчера пред депутатите от земеделската комисия в парламента последния вариант на Стратегическия план на България до 2027 г. Но както фермерите правилно отбелязаха – „много умуване мина по този план, а нищо ново под слънцето!”. И когато депутатите взеха да питат – а защо я няма „дигитализацията” в плана и дали ще има подпомагане за инвестиции в „кръгова икономика”, изведнъж се разбра, че тези нови интервенции са набутани „в дън горите тилилейски” – едните съвсем са извадени от Стратегическия план, защото щели преобладаващо да се подпомагат в Плана за възстановяване и развитие на България. За кръговата икономика пък насърчението щяло да се прилага с инвестиционните мерки на ПРСР - но дали родните фермери ще бъдат допустими по тях и ще отговарят ли на европравилата, това тепърва ще видим.
Как ще се приспадат заплатите при налагане на санкциите с таваните за директните плащания
Колкото до подпомагането на групите и организациите на производителите от секторите „плодове и зеленчуци”, където по пазарните мерки има оперативни програми, там родните земеделци толкова не са готови с изискванията, че на този етап това подпомагане щяло да се прилага чак след 2025 година, когато България направи актуализация на Стратегическия план. Иначе от пазарните мерки е важно, че за първи път в програмата за лозарство и винарство, която влиза в Стратегическия план, ще има подкрепа и за винен туризъм, обясни Ирина Лазарова, експерт от агроведомството.
Ето и накратко как ще изглежда планът по линия на Директните плащания в презентацията на шефа на дирекция „Директни плащания” в агроминистерството Аделина Стоянова. Ставките по СЕПП остават като досега прилаганите – 100 евро на хектар, или 20 лв. на декар. Бюджетът за базовото плащане ще съставлява 48% от годишно разпределените бюджети за първи стълб.
Как изглежда чешкият стратегически план
Новите еко-схеми получават 25% от бюджета на директните плащания, които вече не са доброволни, както беше досега. Там са определени 9 интервенции и всеки земеделец ще избира коя от тях би могъл да изпълнява. Основните са плащанията за азот-фиксиращите култури, особено място се отделя на биофермерството, където ще се подпомагат всички култури и животни. Ще се подкрепя пестеливото използване на торовете и препаратите за растителната защита. Особено място е отредено и на помощта за поддържане на пасища, буферни ивици, междуредията при овощните градини и др.
При обвързаното подпомагане годишно процентът остава 13, като държавите-членки трябва да доказват, че с тази подкрепа ще спазват и изискванията на Световната търговска организация (СТО). Съветът на ЕС се съгласи да не намалява процентът за обвързаното с производство подпомагане до 11 процента, каквото беше първоначалното предложение, именно заради изискванията на СТО, припомниха от агроминистерството.
Ставките за обвързаната подкрепа няма да поднат под досега прилаганите, е намерението на администрацията. За първи път в Стратегическия план ще има обвързана подкрепа и за произвежданите в планинските и полуплански региони плодове и зеленчуци – тази помощ обаче ще бъда само за фермери с площи до 15 декара 1,5 хектара, увери Стоянова.
И през този период бюджетът за младите фермери ще бъде 2% от този за директните плащания. За дребните стопани бюджетът е 0,36% от този на директните плащания, като фермерите ще получават по 1 250 евро годишно за стопанство. Изискването е обаче да спазват предварителната условност, т.е. и те ще прилагат основните екоправила като останалите земеделци.
Всяка година 3% от директните плащания ще се заделят за Фонда за управление на риска, като самите земеделски стопани също ще имат свое финансово участие в този фонд. С тези средства ще се покриват обезщетенията от природните бедствия, които нанасят щети на реколтата.
България има преходен период до 2025 г., в който ще започне да прилага и така наречената социална условност. Това означа, че Главната инспекция по труда трябва до този период да се преструктурира, за да може да проверява стопанствата.
(Очаквайте още по темата)
