В 26-страничния доклад на Европейската комисия, публикуван на 19 февруари и подробно представящ визията за развитието на земеделието и производството на храни през следващия програмен период, най-важната новина за земеделците безспорно е обещанието, че още през второто тримесечие на 2025 г. те ще получат цялостен законодателен пакет, който да опрости сега действащата рамка за прилагане на Общата селскостопанска политика.
Тази адекватна реакция произтече от невъзможността на земеделците в ЕС да прилагат някои от екологичните регулации, въведени със стратегическите планове, в резултат на което към ЕК „заваля дъжд от искания за дерогации (временно отлагане)“ за прилагане на ОСП. Ще припомним, че само в България земеделските производители настояха за премахване на редица правила в еврозаконодателството, свързани с добрите земеделски и екологични стандарти ДЗЕС-те и изискванията за прилагане на екосхемите от директните плащания. Всички те бяха аргументирани с особеностите на климата и географските условия, особено в планинските региони на страната.
Затова в периода от март до юли тази година ЕК планира да въведе следните облекчения:
* администрацията ще опрости и рационализира изискванията, като се съобрази със земеделските практики (особено при биологичното земеделие);
* ще се облекчи бюрокрацията за малките и средни стопанства чрез по-широко използване на опростени плащания;
* ще се въведе подобрено и опростено планиране и достъп до финансови инструменти, налични по настоящата МФР;
* ще се предостави на държавите-членки по-голяма самостоятелност при управлението на стратегическите планове.
През цялата 2025 година Евроомисията ще работи по изготвяне на междусекторен законодателен акт пакет от мерки за опростяване и в други области на политиката, различни от ОСП, които засягат не само фермерите, но и предприятията за производство на храни и фуражи и свързаните с тях администрации, четем във визията на ЕК.
За да се гарантира продължаване на земеделието, директните плащания по ОСП ще продължат да играят решаваща роля в подкрепата и стабилизирането на селскостопанските доходи на ниво ферма. По данни на Евростат към 2020 г. директните плащания са съставлявали 23% от доходите на стопанствата.
Бъдещата ОСП, като част от бъдещите предложения за многогодишната финансова рамка на ЕС, ще бъде по-опростена и по-целенасочена, ориентирана към бъдещето селскостопанска политика на ЕС.
Фермерите се нуждаят от по-усъвършенствана кутия с инструменти, за да могат да се занимават със земеделие сред природата, затова и ЕК отделя специално внимание на стимулите да се инвестира в природосъобразни решения, базиращи се на напредъка в научните изследвания и иновации и по-гъвкава регулаторна среда. Един такъв пример е амбицията на ЕС да намали употребата на вредни пестициди. Това е важни както за дългосрочната устойчивост на земеделието, така и за защитата на природата и здравето. Въвеждането на алтернативи под формата на биологични или иновативни нискорискови продукти за растителна защита за съжаление изостава от темповете, с които бяха изтеглени от пазара употребата на някои активни вещества от пазара, се посочва в доклада. Ако тази тенденция продължи, тя застрашава способността на фелмерите в ЕС да осигуряват производството на храна. Поради това Комисията внимателно ще обмисли всички допълнителни забрана на пестициди, ако все още не са налични алтернативи, освен ако въпросният пестицид представлява заплаха за човешкото здраве или за околната среда, на която селското стопанство разчита неговата жизнеспособност.
По същия начин Комисията ще постави през 2025 г., като част от пакета за опростяване, предложение, което ускорява достъпа на биопестициди до пазара на ЕС. То ще даде дефиниция на активни вещества за биоконтрол и ще даде възможност за държавите-членки да предоставят временни разрешения за употреба на продукти за растителна защита, съдържащи такива активни вещества за биоконтрол, преди тяхната оценка да е одобрена от съответните органи.
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) ще трябва да бъде подсилен с допълнителни ресурси за ускоряване на процедурите за оценка на риска, така че да може да продължи играе централна роля в предоставянето на навременни, прозрачни и независими научни съвети. Това ще улесни достъпа до пазара на ЕС на иновативни продукти за растителна защита като същевременно се гарантира високо ниво на защита на здравето на потребителите и околната среда.
Здравата почва е основата на земеделието днес и утре. При това почвите са под напрежение и от промяна в климата, загуба на биоразнообразието, замърсяване и в някои случаи неустойчиво управление на почвата. За да се справи с това, Комисията ще стимулиране и подкрепа на земеделски практики, които възстановяват, поддържат или подобряват здравето на почвата.
„Право на престой“ за младите фермери върху наетата земя
Голяма част от доклада е посветен и на стимулите за младите фермери, които процентно остават твърде малка част сред заетите в селското стопанство. Въпреки опитите на администрацията да повиши привлекателността на аграрния сектор за новото поколение, данните показват, че едва 12 на сто от работещите са под 40 години. Ключова пречка пред обновяването на поколенията е трудният достъп до земя, до инвестиции и до умения. Затова и администрацията на ЕК ще въведе нов стимул, наречен „правото на престой“ и ще важи за онези млади фермери, които възнамеряват да развиват земеделие за дълги години напред върху държавни земеделски земи, отдадени с предимство под наем.
През тази година ЕК, в сътрудничество с държавите членки и Европейския парламент ще работи по стратегията за обновяване на поколенията, която трябва да бъде готова до края на годината. Тази стратегия ще предостави препоръки за бъдещите политики, както на европейско, така и на национално ниво. В доклада на ЕК дебело се подчертава, че държавите членки имат потенциал да развият силни лостове техния национален инструментариум, който би могъл да улесни обновяването на поколенията, включително чрез пенсионни схеми и данъчни стимули.
Поземлената политика ще обхване и други аспекти, свързани с мобилността по отношение на притежанието и прехвърлянето на обработваемите земи между арендаторите, както и принципи, които да не пречат на земеползването и да се основават на добрите примери в някои държави-членки. От съществено значение ще бъде и прозрачността при покупката на земеделски земи.
В отговор на искането на Европейския парламент и в съответствие с препоръката от стратегическия диалог Европейската комисия ще работи за стартиране на Обсерватория на ЕС върху земеделските земи. Целта е да земеделците да имат достъп до сделките със земя, като навреме бъдат информирани за прехвърляне на права за ползване на земя. Чрез Обсерваторията ще се наблюдават не само ценовите тенденции и пазарното поведение на новите собственици на земя, но ще има прозрачност за всички промени в предназначението на земята. Целта е да не се допуска загуба на земеделска и естествена земя.
Младите фермери искат да са двигатели на иновациите. Появяват се нови възможности за допълващи се източници на доходи, свързани с работа в неутрална по отношение на климата икономика. Конкретни примери са разрастващият се органичен сектор и агроекологичното земеделие практики, които се оказват привлекателни възможности за по-младите фермери, съчетаващи икономически възможности с екологични резултати и социална отговорност. За други иновациите предлагат нови възможности като биоикономиката. Новата стратегия за биоикономика, която ще бъде представен до края на 2025 г., ще има за цел да позиционира Европейския съюз като глобален лидер в бързо разрастващия се пазар на биоикономика. Въглеродното земеделие вече се очертава като допълнителен източник на доходи. Затова ще се предлагат иновативни инструменти за финансиране, включително частно и смесено публично-частно партньорство в екологични проекти. За фермерите трябва да стане практика да компостират или преработват биоотпадъците, като прилагат и регенеративни технологии за задържане на водорода в почвите.
Визията на ЕС в областта на животновъдството също залага на новите технологии. Като съществена част от селското стопанство на ЕС устойчивото животновъдство е от решаващо значение за икономиката и жизнеспособността на селските райони. Това е а сектор, в който иновациите могат да процъфтяват и да носят осезаеми ползи. Затова в доклада се посочва, че „секторът на животновъдството в ЕС изисква дългосрочна визия, която зачита многообразието и устойчивост на животновъдството в цяла Европа. Защитата на това разнообразие означава това не може да има подход „един размер за всички“, а по-скоро целенасочени териториални решения за конкурентоспособността и устойчивостта на сектора. Може да се даде мощно задвижване проектиране на благоприятни условия за развитие на „превъзходно животновъдство производствена верига”.
В доклада на ЕК съществено място е отредено на агрохранителната верига. Държавите в Общността генерират добавена стойност от над 900 милиарда евро (Евростат от 2022 г.), осигурявайки заетост за около 30 милиона души, което представлява около 15% от общата заетост в ЕС. Като най-големият износител на селскостопански храни в светаЕС непрекъснато увеличава търговията си излишък през годините, достигайки 70 милиарда евро през 2023 г.
Комисията се ангажира да гарантира, че земеделските стопани няма да бъдат принуждавани системно да продават продуктите си под производствените разходи, и ще предприеме конкретни действия за тази цел, включително чрез преглед на Директивата за нелоялните търговски практики. Предвидено е така наречената Chain Observatory (AFCO) да изработи и публикува индикатори, свързани с формиране на цените в хранителната верига за насочване на по-нататъшни действия. Тези инструменти трябва да подкрепят дългосрочната конкурентоспособност на МСП в сектора на храните и напитките, които бяха особено засегнати от скорошната инфлация.
Цялостният доклад за визията на ЕС може да намерите тук (текстът е на английски език). Припомняме, че тепърва земеделците ще се запознават с новите документи, по които ще се водят активни обсъждания.
